Решение № 12982 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2292/2020 г.

Решение № 12982 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2292/2020 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационни жалби на 1) кмета на община Септември и 2) Ц. Ш. и С. Б. срещу Решение № 752/11.11.2019 г. на Административен съд – Пазарджик по адм. дело № 618/2019 г., с което е отменена Заповед № 23/13.05.2019 г. на кмета на община Септември за одобряването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ XI – 197 в кв. 25 по плана на с. Виноградец, с който той се разделя на два нови УПИ: XI–197 с площ 405 кв. м. и XXV-197 с площ 405 кв. м., като в новообразуваните УПИ се предвижда запазване на жилищната сграда и нова нискоетажна свободностояща застройка с параметри на устройствената зона "Жм" с показатели: плътност на застрояване - 60%, минимална озеленена площ - 40 %, Кинт - 1, 2, Н – до 10 м, съгласно представения проект за изменение на ПРЗ. Ответникът А. Ш. не изразява становище по жалбите. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на атакуваното решение. Касационните жалби са допустими, но неоснователни. Имотът е предмет на съдебна делба, а изменението на плана за регулация с обособяването на два нови имота е предприето на основание чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ – по предложение на Районен съд – Пазарджик, разглеждащ гр. дело № 2948/2017 г. за делбата на УПИ. Законосъобразността на процедурата по изменение на ПУП в посочената хипотеза не е поставена в зависимост от съгласието на съделителите, респ. от внасянето на общ проект за разделянето на имота. Ако такъв е представен, последицата би била влизането в сила на акта за одобряване на плана с издаването му – чл. 201, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 6 ЗУТ. При липсата на съгласуваност между насрещните страни, както е в случая, противно на поддържаното в касационните жалби, заповедта за ПУП подлежи на обжалване по реда на чл. 215 ЗУТ (вж. Определение № 13495/07.11.2017 г. по адм. дело № 12166/2017 г. по описа на Върховния административен съд). Несъгласието между страните се преодолява именно със заповедта за одобряване на ПУП, чийто контрол за законосъобразност се подчинява на обективни критерии – чл. 201, ал. 2 ЗУТ. Проверката по чл. 201, ал. 2 ЗУТ включва преценка отговарят ли одобрените с плана имоти на изискванията на закона за лице и минимална площ, както и дали с изменението на плана при делбата не се допуска незаконосъобразно разположение на съществуващи сгради или разрешени строежи. От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че улица с о. т. 208-205 по план от 1986 г. не е реализирана (тази констатация не се оспорва от касаторите), т. е. новообразуваният УПИ XXV-197 би останал без излаз (лице) към улица като последица от одобрената със заповедта регулация, която всъщност не разрешава този въпрос. Подобно предвиждане представлява нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 4 вр. чл. 14, ал. 4 ЗУТ, поради което са споделими съображенията на административния съд за порок на заповедта в частта й относно регулационния план. Предметът на административно производство, образувано на основание чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ, е възможността определен имот да бъде реално поделен. Застроителният план, както правилно е приел съдът, е извън този предмет и неговото изменение е в нарушение на изискванията на чл. 201, ал. 3 ЗУТ. Отсъствието на съгласие от всички съделители, дадено по реда на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, за одобряване на застрояване за новообразуваните имоти обуславя незаконосъобразността на заповедта и в тази й част (вж. Решение № 12239/15.10.2014 г. по адм. дело № 6707/2014 г. по описа на Върховния административен съд). Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение