Решение № 16416 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14914/2010 г.

Решение № 16416 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14914/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по три касационни жалби, подадени от Областния управител на област с административен център-гр. Варна, от Владимир Христов Чобанов, чрез пълномощника му-адв. Йовчо Горанов-ВАК, със съд. адрес гр. Варна и от Стойчо Неделчев Станков от гр. Варна, чрез пълномощника му-адв. Сийка Христова, против решение № 1780/18.08.2010 г., постановено от Варненския административен съд, първо отделение, девети състав, по адм. д. № 2332/2008 г. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. С обжалваното решение, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, административният съд е отменил заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на Областния управител на област с адм. център-Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, местност"Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, област Варна, относно имоти № № 856,857,858,859,2890 и 4084, върнал е преписката на административния орган за произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. За да постанови решението си съдът е приел следното: Жалбоподателят Атанас Георгиев Илиев е носител на материално право на собственост, легитимиращ се с решение № 236/08.07.1994 г. на ПК-Варна, с което на наследниците на Еленка Фанкова, между които е жалбоподателя, е възстановена собствеността в стари реални граници на нива от 18 795 дкр., находяща се в терен по § 4 на ЗСПЗЗ, Виница, имот № 7924- стар от КП на "Бялата чешма и Дъбравата", в който се включват процесните имоти. Заинтересованите страни се легитимират като собственици с признати права на трансформиране правото на ползване в право на собственост и на основание правна сделка с приложени нот. актове. От същите имоти остават разлики над придобитите права на заинтересованите лице. Страните не спорят по отношение на отразените в регистъра на собствеността към ПНИ данни, спорът се свежда до това налице ли е техническа възможност за образуване на нов имот за разликите над 600 кв. м. от имоти по ПНИ № 856,857,858,859,2890.Съгласно чл. 28, ал. 6,от ППЗСПЗЗ "с ПНИ на всеки правоимащ по § 4а и 4 б, в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м., съответно-1000 кв. м. и имат осигурен достъп до улица или път. Според заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ-основно и допълнително, се установява, че е налице техническа възможност за обособяването на отделен имот от разликите в част от имотите на заинтересованите лица, както и техническа възможност разликите над притежаваната площ на останалите имоти, да се придаде към отредения на жалбоподателя имот № 4084. С оглед на това е приел, че при образуването на имотите по ПНИ не са спазени изискванията на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ и е отменил оспорената заповед на областния управител относно имоти № № 856,857,858,859,2890 и 4084 и е върнал преписката на областния управител за произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба на Областния управител се правят доводи за неправилностк на оспореното решение като противоречащо на материалния закон, изразяващи се в следното: Видно от извлечението от регистъра на имотите към ПНИ, имот № 856 е записан на Стойчо Станков с площ от 600 кв. м., на основание оценителен протокол № 1580/23.09.1993 г. По делото е приложен нот. акт № 8,том I от 2000 г., от който се установява, че Стойчо Стойчев е признат за собственик на следния недвижим имот: 600 кв. м. идеални части от място, цялото с площ от 1218 кв. м., представляващо имот № 856 по КП"Бялата чешма, Дъбравата и Манастирски рид", заедно с построената в него сезонна постройка със застроена площ от 20 кв. м., при граници на целия имот-път, имот № 857,имот № 858 гора и имот № 855.В кредитираната по делото експертиза, вещото лице излага в основното си заключение, че има техническа възможност разликата от 183 кв. м. от имот № 857 и 9 кв. м. от имот № 858 да се придаде към имота на жалбоподателя, като се премести югоизточната граница на имот № 856.Съгласно т. 2.5 от Заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ за определяне техническите изисквания и условията за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за които има издаден нот. акт/какъвто е налице за имот № 856/се нанасят в ПНИ без изменение в местоположението им. Следователно преместването на границата на имот № 856 с цел отделяне на разлика ще доведе до една законова и техническа недопустимост. След като е незаконосъобразно и неправилно да се променя границата на имот № 856,следва и невъзможност да бъдат присъединени разлики от имот № 857 и имот № 858 към имот № 4084. Отделно от горното, новообособения поземлен имот F 7 за наследниците на Елена Жекова Фанкова, в рамките на стар 3511, е с проектирана площ от 393 кв. м. За същия се предвижда достъп до път през поземлен имот 2843,собственост на Държавно лесничейство, с площ 14 125 св. м. и представеният проект от вещото лице, ще засегне неговите права. Освен това имот № 859 би останал с неправилна форма, което ще доведе до противоречие с разпоредбите на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Поради това не е възможно и разликата от 174 кв. м. от имот № 2890 да бъде присъединена към разликатка от 859 и да се обособи посочения имот. В касационната жалба на Владимир Христов Чобанов се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, изразяващи се в следното: Неправилно съдът е приел, че и налице възможност за присъединяване на разликите над 600 кв. м. от имоти № 858 и № 857 към имот № 4084.Решението на съда е мотивирано със заключението на вещото лице по назначената СТЕ. По т. 4 от задачата е дадено заключение, че при съществуващите граници НИ № 4084 не граничи с НИ № 857 и поради това неговата разлика над 600 кв. м. не може да се присъедини към НИ 4084.По-долу в същото заключение и за пълнота на изложението, вещото лице, без да му е поставена такава задача, е разгледал и хипотетичен вариант, при който съществува техническа възможност разликата над 600 кв. м. от НИ № 857 и НИ № 858,при условие, че се промени границата между НИ № 856 и НИ № 4084 по показания в комбинираната скица начин. Приемайки втората хипотеза в заклчението, съдът е направил погрешен извод, че след като е дадена такава примерна възможност за присъединяване на разликите над 600 кв. м. от двата имота, то са налице основания за уважаване на жалбата и отмяна на оспорената заповед на областния управител, без да е взел пред вид, че не е в правомощията на последния да извършва подобни трансформации на съществуващи и утвърдени граници на имотите. Съдът не е е мотивирал защо е възприел като основно заключението на вещото лице в т. 4.2 в частта му, допускаща присъединяването на разликите към имота на жалбоподателя, за сметка на основното заключение, визирано в т. 4.1 на СТЕ. По делото липсват данни собственикът на ПИ 856 да е изразил изрично съгласие за това. Подобна административна мярка от страна на областния управител би се явила грубо нарушение на гарантираното от конституцията право на собственост. В касационната жалба на Стойчо Неделчев Станков се правят доводи за неправилност на решението, както следва: Съдът не се е произнесъл по довода за нищожност на решение № 236/08.07.1994 г. на ПК-Варна, касаещо правата на жалбоподателя. От друга страна, видно от приетия по делото нот. акт за собственост на недвижим имот на основание § 4 от ЗСПЗЗ, № 8,том I, вх. р. № 750, д. № 75/2000 г. на торариус с район на действие-ВРС, касаторът е признат за собственик на 600 кв. м. ид. части от място, цялото с площ от 1218 кв. м., представляващо имот № 856,заедно с построената в него сезонна постройка, издаден на основание оценителен протокол № 1580/23.09.1993 г. В регистъра към ПНИ, одобрен с процесната заповед, като собственик на имота правилно и законосъобразно е записан Стойчо Неделчев Станков. Решението е незаконосъобразно и в останалата му част, с която е прието, че е налице техническа възможност за обособяването на нов имот от разликите над имоти № 859 и № 2890,както и за присъединяването им към имот 4048-собственост на жалбоподателя. Границите на имот, за който има издаден нот. акт за придобиване, съответно-възстановяване на собствеността, както и когато с имота е извършено разпореждане преди изработването на ПНИ, те се нанасят в плана без изменение на местоположението им. Ответната страна-Атанас Георгиев Илиев, редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е взел становище по касационните жалби, заинтересованите страни: Кметът на община Варна, "Макензи Ентърпрайсиз" ЕООД, Димитричка Желязкова Ефтимова, Димитър Христов Георгиев и Николай Симеонов Ефтимов-също. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Жалбите са подадени в срок, допустими са, но по същество е неоснователни. Решението е правилно. Същото е мотивирано с приетата и неоспорена съдебно - техническа експертиза след преценка другите доказателствени материали по делото. Спорът се свежда до това, налице ли е техническа възможност за образуване на нов имот за разликите над 600 кв. м. от имоти по ПНИ 856,857,858,859,2890 и правилно ли е приложена нормата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. По същество доводите на касаторите са, че съдът неправилно е кредитирал СТЕ и незаконосъобразно нарушавайки разпоредбите на чл. 28, ал. 5-10 от ППЗСПЗЗ е постановил решение, което противоречи на материалния закон, както и нарушение на Заповед № РД-46-494 от 22,08.2003 г. на МЗГ. В кредитираната по делото експертиза, неоспорена от страните в съдебно заседание вещото лице твърди, че е налице техническа възможност за обособяване на нов имот от разлики от имот № 859 и № 2890, както и за присъединяване на разлики от имоти № 858 и № 857 към имот № 4084, собственост на жалбоподателя. Жалбоподателите на са се ползвали от правото си да оспорят заключението на вещото лице или да искат тройна експертиза, с оглед доказване на техните твърдения. Правилно е преценено, че са възможни и други варианти за проектиране на път до новообразуваните. Решението е правилно, постановено е при липсата на основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК, в какъвто смисъл са оплакванията в касационната жалба и същото следва да остане в сила . Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил подробно всички събрани по делото доказателства, включително основното и допълнително заключение на СТЕ, отговорил е на доводите на страните, мотивите му са подробни и обосновани и направените изводи не противоречат на материалния закон. Правилно е прието, въз основа на събраните доказателства, че разликите над 600 кв. м., в какъвто размер са установени правата на собственост на бившите ползуватели, могат да се присъединят към отредения на бившия собственик имот № 4084. Неоснователни са доводите на касаторите, че е недопустимо да се променят границите на имотите, тъй като имали нот. акт. Същите не са от третата категория лица, които не са нито бивши собственици, нито бивши ползуватели, а са собственици с нот. актове на друго придобивно основание върху имоти, които не са били включвани или внасяни в ТКЗК, ДЗС и други образувани въз основа на тях организации, чиито имоти следва да се отразяват в ПНИ без промяна на границите и квадратурата им. Касаторите са бивши ползуватели и доводите им противоречат на разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, съгласно която имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м. И двамата касатори-физически лица са с признати права върху 600 кв. м. ид. части от имоти с по-голяма площ. Решението е съобразено и с разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, съгласно която разликите над 600 кв. м. до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици за образуване на нов имот с площ не по-малка от 250 кв. Всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик. Само разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота на ползувателя. На вещото лице е била поставена от съда задача да даде заключения за тези възможности, което то е изпълнило. Налице е възможност за присъединяване на разликите към имота на бившия собственик. Неоснователен е и доводът на областния управител, че решението на съда е неправилно относно възможността да се образува нов имот за собственика от разликите в имоти № № 859 и 2890,тъй като такава възможност съществува, видно от заключението на вещото лице. СТЕ-основна и допълнителна, не са били оспорени от страните и са приети от съда. В настоящото касационно производство касаторите не могат да ги оспорват. В производството по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ не могат да се оспорват и решенията на ПК-Варна, с които е възстановено правото на собственост на жалбоподателя и съдът не е допуснал процесуално нарушение като не се е произнесъл по това искане на заинтересованата страна. Касаторите могат да се позовават на допуснати от съда нарушения относно техните права, не и на правата на трети лица, неучастващи в производството. Съдът е изложил подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС възприема. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,