Решение № 9250 от 20.10.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив, представлявана от А. Чернаев, срещу Решение 2479/15.12.2021 г., постановено по адм. дело 2569/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено по жалба на Джи ди лифт 20 ЕООД, представлявано от Г. Добревски, Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение 1 от 26.08.2021 г. и предписание по чл.405а, ал.4 от Кодекса на труда да се предложи сключване на трудов договор в срок до 01.09.2021 г., издадено от инспектор в Дирекция Инспекция по труда- Пловдив. Наведените в жалбата възражения относно неправилна преценка на събраните доказателства, обусловили неправилно приложение на нормата на чл. 405а, ал. 1 КТ, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ, и необоснованост, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба е формулиран петитум за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с който да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Джи ди лифт 20 ЕООД, представлявано от управителя Г. Добревски, чрез адвокат Е. Николова, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за необосновани и несъответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен, респ.обезсилен поради неконституиране на страна. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение 1/26.08.2021 г. между Джи ди лифт 20 ЕООД- гр. Пловдив, в качеството му на работодател и С. Титов, изпълняващ длъжността монтажник на асансьорна уредба на строителен обект жилищна сграда на ул.Г.М.Димитров 27-29 в гр. Пловдив и инкорпорираното в него предписание по чл.405а, ал.4 от КТ, издадено от инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира, че административният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в нормите на чл. 34, ал.3 АПК и чл. 35 АПК, при накърняване правото на участие на страните в производството и неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти, и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Релевантни към предмета на спора са обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията при предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател, като материалноправно основание за издаване на постановление относно обявяване на съществуването му и предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ към работодателя да предложи на работника сключването на трудов договор. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ: мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, началото на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В хода на проверката контролният орган не е изяснил обстоятелствата относно изпълняваната от С. Титов длъжност монтажник на асансьорна уредба, наличието на договор от 04.01.2021 г. за възлагане на монтаж на асансьорни уредби между възложителя Валмис ООД и изпълнителя Джи ди лифт 20 ЕООД / с конкретна дата 15.06.2021 г. за конкретния обект в гр. Пловдив/ и сключения между Джи ди лифт 20 ЕООД и С. Титов граждански договор от 30.07.2021 г., според който, освен посочването на конкретните функции на страните, е уговорено постигането на резултат в рамките на определен срок /01.08.2021 г.-31.08.2021 г./ и сума, която ще бъде заплатена след приемане на извършената работа. Установяването на факта на изпълнение на трудови функции и заемана длъжност като позиция от лицето е от съществено значение, тъй като се явява елемент от фактическия състав по обявяване за съществуващо на трудовото правоотношение и е обвързващо по отношение на даденото задължително предписание за сключване на трудов договор за конкретна длъжност. В конкретния случай е правилно установено от съда, че възложената на Титов работа е насочена към постигането на определен трудов резултат- монтиране на 1 брой асансьорна уредба на адрес: гр. Пловдив, строителен обект жилищна сграда на ул.Г.М.Димитров 27-29. Възложената работа е ясно определена по вид, съдържание и обем и с точни критерии кога ще бъде изпълнена, обективирани в сключения граждански договор. Настоящият състав на ВАС намира, че допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 35 и чл. 36 АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая са довели до неправилно приложение на материалния закон. Предписанието по чл. 405а, ал. 4 КТ е издадено без да е установено фактически съществуващото правоотношение между Джи ди лифт 20 ЕООД, представлявано от управителя и собственик Г. Добревски и лицето С. Титов, поради което липсва основание да се приеме, че то действително е предоставило работната си сила при условията на чл. 1, ал. 2 КТ. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация Джи ди лифт 20 ЕООД, представлявано от управителя Г. Добревски акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат, дължими от бюджета на органа издател на отменения акт Дирекция "Инспекция по труда" - Пловдив, следва да бъдат определени съобразно представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в договор за правна защита и съдействие от 20.01.2022 г. в размер на 600 лева (шестстотин лева), които съдът счита за адекватни на извършените процесуални действия и съответни на фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл възражението на другата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,