Решение № 2691 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14737/2008 г.
ВАСVI отделение26.02.2009 г.докладчик т Иван Трендафилов
Диспозитив
Оставя в сила решението от 23.10.2008 г., постановено по адм. д. № 323 от 2008 г. на Плевенския административен съд. Осъжда д-р Наташа Пачовска, ЕТ от Плевен да заплати на Районната здравноосигурителна каса - Плевен сумата 100 лв., представляваща разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2691 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14737/2008 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 23.10.2008 г. по адм. д. № 323 от 2008 г. Плевенският административен съд е отхвърлил жалбата на д-р Наташа Пачовска, ЕТ от Плевен против писмена покана № 29-05-1140 от 12.03.2008 г. на директора на РЗОК - Плевен в частта, с която е задължена да възстанови неоснователно получените суми по чл. 138, ал. 4 от НРД 2006 за 13 починали ЗЗОЛ в размер на 114, 06 лв. Против това решение на административния съд д-р Наташа Пачовска, ЕТ е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд след като е констатирал, че Здравната каса е заплатила на д-р Наташа Пачовска, ЕТ (касаторка в това производство), която е общопрактикуващ лекар, сумите по чл. 138, ал. 4 от НРД 2006 за 13 задължително здравно осигурени лица, които са починали през периода от м. януари 2006 г. до м. февруари 2007 г. е приел, че е налице незаконосъобразно включени в нейния регистър ЗЗОЛ, поради което Здравната каса не е била длъжна да плати, а общопрактикуващият лекар да получи сумите по чл. 138, ал. 4 от НРД 2006 за задължително здравноосигурените лица с постоянен избор при изпълнителя на ПИМП. Това становище на административния съд е правилно. В случая са налице починали ЗЗОЛ, които е трябвало да бъдат изключени от регистъра на общопрактикуващия лекар съгласно Националния рамков договор. Тези констатации не се атакуват касационно в това отношение. Платените суми без задължение за медицинско обслужване на ЗЗОЛ по чл. 137, ал. 1, т. 1 от НРД 2006 поради това, че са починали, представляват получени без основание, поради което подлежат на връщане. Налице е начална липса на основание за платената на ОПЛ сума за починали ЗЗОЛ, тъй като се касае за несъответствие между броя на ЗЗОЛ, с оглед на които е извършено плащането и броя на ЗЗОЛ, на които е оказана медицинска помощ съгласно Наредбата № 40 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Липсата на основание означава отсъствие на изискване по НРД, което да позволява изплащането на суми за медицинско обслужване на ЗЗОЛ от ОПЛ. Липсата на основание тук се очертава като липса на валиден юридически факт. Само при наличието на такъв факт (в случая НРД) Здравната каса би могла да заплати на общопрактикуващия лекар за медицинско обслужване на ЗЗОЛ. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. От обстоятелството, че починалите ЗЗОЛ не са изключени своевременно от регистъра на общопрактикуващия лекар, не следва друго, защото въпросът за добросъвестността не се третира в този случай. Връщането на неоснователно получените суми не зависими от това, дали общопрактикуващият лекар е виновен или невиновен за причините, поради които починалите ЗЗОЛ не са изключени от съответния регистър. Вината можеше да има значение ако на ОПЛ беше наложена финансова неустойка за нарушение на НРД. Разглежданият случай не е такъв. Ето защо, решението на административния съд поради това, че е правилно, следва да се остави в сила. На ответника по касация следва да се присъдят съдебни разноски по делото в размер на 100 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд,