Решение № 13847 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9695/2010 г.

Решение № 13847 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9695/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Илко Драгомиров Драгиев от гр. София срещу решение № 6852 от 26.05.2010 г., постановено от Върховния административен съд (ВАС), пето отделение - тричленен състав, по административно дело № 16208 по описа за 2009 г. на ВАС, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против решение № 45/30.09.2009 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на съдебното решение и уважаване на първоначалната жалба на Драгиев до ВАС. Ответникът Комисия за защита на личните данни в писмени бележки моли касационната жалба да се отхвърли като недопустима или да се остави без уважение като неоснователна, като се потвърди решението на тричленния състав на ВАС и се остави в сила решението на КЗЛД. Ответникът "Райфайзенбанк България" ЕООД (Райфайзенбанк), чрез надлежно упълномощен юрисконсулт оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, втора колегия - петчленен състав, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, II-ра колегия - 5-членен състав, намира касационната жалба за изцяло неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касатора за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията му за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. С обжалваното по реда на чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) пред тричленния състав на ВАС решение на КЗЛД е оставена без уважение жалба на Илко Драгиев срещу "Райфайзенбанк България" ЕАД. Решението на съда, с което жалбата до него е отхвърлена като неоснователна, е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Както в хода на административното производство, така и по първоначалното дело е било безспорно установено от фактическа страна, че Илко Драгиев е дългогодишен клиент на Райфайзенбанк (администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД), чиято лична карта е била копирана още през 2004 г. от служители на банката, но въпреки това двукратно (на 15 и 16 април 2009 г.), в клон на същата е поискано да се извърши повторно сканиране на документа му за самоличност във връзка с желани от него транзакции. Драгиев се е легитимирал с личната си карта, но е отказал тя да бъде преснимана повторно, като след намесата на управителя исканите от клиента банкови операции са били осъществени и без да се снеме отново копие от документа му за самоличност. Както обосновано е приел решаващият съдебен състав, в случая не е налице нарушение на ЗЗЛД, защото то трябва да е свързано и извършено при обработка на личните данни на лицето. На 15 и 16 април 2009 г. подобна обработка не е извършвана, въпреки намерението и изразеното желание от служители на банката за такава. С оглед на това, че искането на последните в тази насока е останало неудовлетворено, следва да се приеме, че е налице опит за обработка на лични данни по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни, като липсва започнало изпълнително деяние. Съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗАНН, опитът към административно нарушение не се наказва, освен в посочените там изключения, сред които процесният казус не попада. В случая първоинстанционният съд правилно е обвързал преценката си за неоснователност на сезиралата го жалба с констатацията за липса на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя. Наведените от касатора доводи се основават на неправилното му тълкуване на легалната дефиниция в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД на понятието "обработване на лични данни". Несъмнено неосъщественото преснимане на личната му карта на 15 и 16 април 2009 г. би представлявало незаконосъобразна обработка на лични по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД данни, но не и реално извършеното от банковите служители идентифициране на клиента чрез изискване на представяне на официален документ за самоличност. Ако и личните данни на Драгиев да са били вече (от 2004 г.) съхранени в информационния масив на банката, то извършената проверка в клона на Райфайзенбанк е в съзвучие с вмененото от законодателя задължение по чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпиране на пари във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД, и не нарушава изискванията на чл. 2, ал. 2, т. 1 - 3 от ЗЗЛД, доколкото не се е стигнало до повторно снемане на копие от документа за самоличност. От приобщения от тричленния състав по надлежния ред към делото доказателствен материал явства, че нарушение на ЗЗЛД не е извършено от банката и при употреба и консултиране на вече наличното и съхранено копие от личната карта на Драгиев. В тази връзка, противно на твърдяното от касатора, банката в нито един момент не е заявявала, че личните му данни не съществуват в банковата система - напротив, в писмо на банката до Драгиев изрично се сочи, че копие от личната му карта е въведено и се съхранява в информационната й система, когато първоначално е станал неин клиент през 2004 г. Горното обуславя извода, че проверяваното решение на тричленния състав на ВАС представлява обоснован съдебен акт, постановен при правилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила от касационната инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, втора колегия - петчленен състав,