Решение № 2014 от 27.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 289/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж " 2014-2020 г. (ОПРР) срещу Решение 3967 от 20.11.2024 г. на Административен съд (АС) - Плевен по адм. дело 833/2024 г. С обжалваното съдебно решение е отменено Решение РД-02-14-1559 от 28.08.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР, издадено на основание чл. 99, т. 2 и чл. 100 АПК, с което е възобновено административното производство, изменено е Решение РД-02-36-1240 от 04.10.2018 г. на ръководителя на УО на ОПРР и на основание с чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, ред. ДВ бр. 39 от 27 май 2022 г.) не е извършена верификация на разходи в размер на 34 032,32 лв. по административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG16RFOP001-2.001-0097-C02 с бенефициер Община Никопол, поради констатирани недопустими разходи за изпълнени строително-монтажни работи (СМР) в Искане за окончателно плащане 2 от 09.03-2018 г. Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж " 2014-2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че неправилно е прието от съда, че са изтекли преклузивните срокове по чл. 102, ал. 2 АПК. АС - Плевен не е взел предвид, че срокът е започнал да тече от 04.06.2024 г. датата на постановяване на Решение 6725 от 04.06.2024 г. на Върховния административен съд (BAС) по адм. дело 1424/2024 г. Актът за възобновяване е от 28.08.2024 г. и тримесечният срок е спазен. Неправилно е прието също, че не е налице ново, а нововъзникнало обстоятелство, тъй като установените при обследване и потвърдени при съдебната експертиза енергийни спестявания не са обстоятелство, което е съществувало при издаване на акта през 2018 г., и е могло да бъде взето в предвид. Излага, че съгласно Насоките за кандидатстване в процедура BG16RFOP001-2.001 Енергийна ефективност в периферните райони, СМР на сградите, които обхващат ремонт и реконструкция на различни части на сградата могат да бъдат финансирани само ако с предложените мерки по проект по ОПРР сградата постигне най-малко клас на енергопотребление С и повече от 60% енергийни спестявания. В случай, че с изчислените спестявания на база годишен разход на първична енергия при актуалното състояние и годишен разход на първична енергия, след въвеждане на енергоспестяващи мерки за жилищна сграда, се постигат по - малко от 60% енергийни спестявания (съгласно сертификата за енергийни характеристики на сградата), за съответната сграда могат да бъдат финансирани с безвъзмездна финансова помощ единствено задължителните енергоспестяващи мерки, задължителните мерки, свързани с конструктивното укрепване, и мерките за осигуряване на достъпна архитектурна среда. Всички останали мерки, включително описаните като задължителни в техническите паспорти на сградата извън конструктивното укрепване, не са допустими за финансиране с безвъзмездна финансова помощ и ако бъдат включени в проектното предложение, следва да бъдат финансирани със собствени средства. За обект Проект за енергийно обновяване на сградата на общинска администрация гр. Никопол, ул. Ал. Стамболийски 5, от представения сертификат за енергийни характеристики на сградата, е установено, че след изпълнение на предписаните енергоспестяващи мерки сградата е достигнала енергийно спестяване в размер на 58,84%, което е потвърдено и в хода на адм. дело 284/2023 г. по описа на АС Плевен, чрез съдебно-техническа експертиза. Същевременно в представените протоколи за приемане на извършени СМР от 20.09.2017 г. и 01.12.2017 г. са актувани и платени позиции, свързани с ремонтни работи по мълниезащитна и заземителна инсталация, възстановяване на козирки, изпълнени дейности свързани със сградна водопроводна и канализационна инсталации, както и с доставка и монтаж на метални врати и полагане на каменна вата. Изпълнените ремонтни дейности не са допустими за финансиране с безвъзмездна финансова помощ, съгласно Насоките за кандидатстване, тъй като сградата не е достигнала 60% енергийно спестяване на първична енергия. Съдът неправилно е приел че неизпълнението на индикатори е основание за определяне на финансова корекция, но доколкото същите са изпълнени в размер на 93,28 %, за този размер не се определя финансова корекция. За да достигне до този извод съдът не е взел предвид, че с решението си ръководителят на УО на ОПРР не е определил финансова корекция, а е възобновил административното производство по издаване на Решение РД-02-36-1240 от 04.10.2018 г. за отказ от верификация на разходи. Необосновано е заключението на първоинстанционния съд, че бенефициерът не е бил уведомен и не е взел участие в производството по издаване на обжалвания акт. В производството по верификация, органът няма задължение да му предоставя проект на акта си за "становище" преди да го издаде, за разлика от производството по определяне на финансова корекция. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност, в случай, че насрещната страна е поискала юрисконсултско/адвокатско възнаграждения над установените минимални размери и с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ответникът по касационната жалба Община Никопол, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: Община Никопол е бенефициер по сключен Административен договор BG16RFOP001-2.001-0097-С01 от 10.09.2016 г. и Анекс към него BG16RFOP001-2.001-0097-C02 от 17.10.2017 г. за изпълнение на Проектно предложение BG16RFOP001-2.001-0097 Региони в растеж обновява Общинска администрация Никопол". Във връзка с договора Община Никопол е провела процедура за избор на изпълнител по обществена поръчка публично състезание по чл. 18, ал. 1, т. 12 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), като е сключила с избрания за изпълнител Вел-Кам ЕООД Договор с рег. 163 от 19.06.2017 г. След приключване на СМР и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация Община Никопол е извършила ново обследване за енергийна ефективност на сградата, като е издаден Сертификат за енергийни характеристики на сграда в експлоатация 428ЙДГ103. Сертификатът е представен на ръководителя на УО на ОПРР на 04.08.2020 г. На 20.03.2023 г. от ръководителя на УО на ОПРР е издадено Решение за определяне на финансова корекция РД-02-36-311. То е било предмет на контрол по адм. дело 284/2024 г. на АС Плевен, приключило с Решение 549 от 30.11.2023 г., с което административният акт е отменен. Решението е оставено в сила с Решение 6725 от 04.06.2024 г. на ВАС по адм. дело 1424/2024 г. В мотивите на решението, е прието, че неизпълнението на индикаторите "Намаляване на емисиите на парникови газове: Очаквано годишно намаляване на емисиите на парникови газове" и "Енергийна ефективност: Понижаване на годишното потребление на първична енергия от обществените сгради", възлиза на 6,72 %. За това неизпълнение неправилно е била определена финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, доколкото неизпълнението на одобрени индикатори попада в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Но в тази хипотеза, при съобразяване с т. 6 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата, при изпълнение от 93,28 % не се определя финансова корекция. На 28.08.2024 г., на основание чл. 99, т. 2 и чл. 100 и при условията на чл. 102, ал. 2 АПК и Решение 6725 от 04.06.2024 г. на ВАС по адм. дело 1424/2024 г., е издадено оспореното в първоинстанционното производство Решение РД-02-14-1559 от ръководителя на УО на ОПРР. С решението е възобновено административното производство по издаване на Решение РД-02-36-1240 от 04.10.2018 г. на ръководителя на УО на ОПРР за отказ от верификация на разходи по АДБФП BG16RFOP001-2.001-0097-С02 с бенефициер Община Никопол, поради констатирани недопустими разходи за СМР в Искане за окончателно плащане 2 от 09.03-2018 г., които не отговарят на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ условия във вр. с чл. 76 и чл. 84 от Общите условия към сключения на 10.09.2016 г. АДБФП BG16RFOP001-2.001-0097-С02. Като мотиви за издаване на решението ръководителят на УО на ОПРР е изложил, че на 05.10.2020 г. е извършена планирана проверка на място на Община Никопол по проект Региони в растеж обновява Общинска администрация Никопол, във връзка с изпълнение на Годишен план за 2020 г. за приключили проекти. В обхвата на проверката е заложена и проверка на постигнатите индикатори по проекта. С оглед спазване на задължението по АДБФП за постигане на поставените в проектното предложение индикатори за изпълнение (продукт) и съответно тяхното доказване, Община Никопол е извършила ново обследване за енергийна ефективност в срока по чл. 76, ал. 1, т. 1 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) и е представила в раздел Кореспонденция BG16RFOP001-2.001-0097-C02-M056 от 04.08.2020 г. нов сертификат за енергийните характеристики на обект Региони в растеж обновява Общинска администрация Никопол, предмет на интервенция по договора. По отношение на доказателствата за изпълнение на дейностите по бюджетен ред 5.1 Разходи за инженеринг, представени от бенефициера по договор BG16RFOP001-2.001-0097-C01-S-01 от 19.06.2017 г. с изпълнител Вел-Кам ЕООД, относно обект на интервенция Проект за енергийно обновяване на сградата на общинска администрация гр. Никопол, ул. Ал. Стамболийски 5, е извършена повторна проверка за допустимост на разходите за СМР. При проверката на представените документи към искането за плащане е установено, че в извършените и актувани СМР са включени дейности, които не са допустими за финансиране с безвъзмездна финансова помощ по проекта, съгласно Насоките за кандидатстване по процедура BG16RFOP001-2.001 Енергийна ефективност в периферните райони, тъй като не са постигнати повече от 60% енергийни спестявания. За обект Проект за енергийно обновяване на сградата на общинска администрация гр. Никопол, ул. Ал. Стамболийски 5, от представения сертификат за енергийни характеристики на сградата, е установено, че след изпълнение на предписаните енергоспестяващи мерки сградата е достигнала енергийно спестяване в размер на 58,84%, което е потвърдено и в хода на адм. дело 284/2023 г. на АС - Плевен чрез съдебно-техническа експертиза. Същевременно в представените протоколи за приемане на извършени СМР от 20.09.2017 г. и 01.12.2017 г. са актувани и платени позиции, които не са допустими за финансиране, тъй като сградата не достига 60% енергийно спестяване на първична енергия. Дейностите са посочени подробно в таблица. Добавена е т. 2 към Решение РД-02-36-1240 от 4.10.2018 г., както следва:т. 2. Не извършва верификация на разходи в размер на 35 226,91 лв. с ДДС, представляващи общата стойност на актуваните СМР, но недопустими за финансиране с безвъзмездна финансова помощ, отчетени в Искане за окончателно плащане 2 от 09.03.2018 г., поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27.05.2022 г.) условия, във връзка с чл. 75 и чл. 84 от Общите условия към сключения на 10.09.2016 г. АДБФП BG16RFOP001-2.001-0097-C02. Поради нередност с НИН ОПРР20/18/ЕФРР/376 от Регистъра на нередностите, е неверифицирана сума, представляваща част от възстановените на бенефициера разходи - 35 226,91 лв. Неверифицираната сума по установената нередност, относима към разходите в размер на 35 226,91 лв., е 1 761,35 лв. или 5 % от тях. Верифицираната и платена сума в Искане за плащане 2 (окончателно) от 09.03.2018 г., в размер на 33 465,56 лв. (тридесет и три хиляди четиристотин шестдесет и пет лв. и 56 ст.), представляваща разликата между стойността на установените недопустими разходи (35 226,91 лв.) и относимите към тях неверифицирани разходи поради регистрирана нередност (1 761,35 лв.) представлява вземане. Установеното вземане е към Искане за окончателно плащане 2 от 09.03.2018 г. и е изплатено с Фактури 1000001232 от 21.09.2017 г. и 1000001263 от 20.12.2017 г. Коригира се т. 1 към Решение РД-02-36-1240 от 04.10.2018 г., както следва: Във връзка с новоустановените недопустими разходи за СМР и регистрираното вземане в размер на 33 465,56 лв., УО е извършил повторна проверка за спазване на максимално заложените нива на съответните категории разходи, които са определени в т. 4.5.1 от Насоките за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP001-2.001 Подкрепа за енергийна ефективност в опорни центрове в периферните райони. В резултат от проверката, е установено следното: При общо верифицирани преки допустими разходи с натрупване след регистрираното вземане в размер на 538 977,47 лв., максималният размер на разходите за организация и управление не би следвало да превишава 10 779,55 лв., или 2 % от преките допустими разходи. Отчетените и подлежащи на верификация разходи за организация и управление с натрупване по проекта са в размер на 11 800,53 лв. В резултат, е констатирано надвишаване на максимално допустимия размер за тази категория разходи в размер на 1 020,98 лв., в т.ч. неверифицирани разходи в окончателното искане за плащане - 463,22 лв. и съответните разходи във връзка с регистрираното вземане - 557,76 лв. Във връзка с гореописаното, не е верифицирана нова сума в общ размер на 557,76 лв., представляваща сумата на установените надвишения на максимално допустимите размери на разходите за организация и управление на база общо верифицирани преки разходи, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27.05.2022 г.) условия, във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27.05.2022 г.), във връзка с чл. 7, ал. 3 от ПМС 189. С оглед на гореизложеното е отчетено публично вземане в общ размер на 34 023,32 лв. към Община Никопол. В хода на първоинстанционното производство е представена Заповед РД 02-14-525 от 23.04.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на оспорения акт е определен за ръководител на УО на ОПРР. При така установеното съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и целта на закона. Анализирал е разпоредбите на чл. 99 и чл. 102 АПК и е приел, че оспореното решение е издадено след изтичане на визираните в чл. 102 АПК преклузивни срокове. Изложил е, че като основание за възобновяване на административното производство ръководителят на УО на ОПРР е посочил получен от него на 04.08.2020 г. доклад, от който е видно, че не са постигнати енергийни спестявания в размер на 60 %, а такива в размер на 58,84%. Тримесечният срок от узнаване на това обстоятелство е изтекъл на 05.11.2020 г., почти четири години преди възобновяване на производството. Едногодишният срок от възникване на това обстоятелство също е изтекъл почти три години преди възобновяването. Дори ако се приеме, че основание за възобновяването е извършената проверка на място от 05.10.2020 г., и двата преклузивни срока също отдавна са изтекли към датата на постановяване на оспореното решение. Визираните срокове са преклузивни и изтичането им погасява възможността за отмяна или изменение на влезлия в сила административен акт. Наред с изложеното съдът е приел, че не е налице материално правно основание по чл. 99, т. 2 АПК за възобновяване на производството, което също е основание за отмяна на акта, тъй като не е налице ново, а нововъзникнало обстоятелство. Установените при обследване и потвърдени при съдебна експертиза енергийни спестявания не са обстоятелство, което е съществувало при издаването на акта през 2018 г., и е могло да бъде взето предвид. Посочил е, че доколкото самият проект за обновяване на сградата е бил представен на УО, същият е следвало да установи, че предвидените в него дейности са недостатъчни за изпълнение на посочените индикатори. В АДБФП не е предвидено верификацията на окончателното плащане да зависи от постигането на енергийни спестявания над 60 %, а същата зависи от това дали е за разход, който е предвиден и одобрен първоначално с проектното предложение чл. 9 АДБФП. Същата разпоредба посочва, че не се верифицират разходи, които са първоначално одобрени, но поради неизпълнение на клауза на АДБФП, грешка или поради нарушение на законодателството, не подлежат на верификация. УО обаче не се е позовал на никоя от тези хипотези, поради което решението е в нарушение и на материалния закон. Съдът е изложил още, че неизпълнението на индикаторите е основание за определяне на финансова корекция, но доколкото същите са изпълнени в размер на 93,28 %, за този размер не се определя финансова корекция съгласно т. 6 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата. Приел е за основателни възраженията на жалбоподателя, че при издаването на акта не са спазени разпоредбите на чл. 26 и чл. 35 АПК. За възобновяването на производството УО не е уведомил Община Никопол, нито й е предоставил възможност да прави възражения и да представя доказателства. Приел е също, че решението е издадено в противоречие с целта на закона. С него се цели да отмени предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, въпреки че съгласно разпоредбите на ЗУСЕФСУ и Наредбата при този размер изпълнение на индикаторите, финансова корекция не може да бъде определена. Въз основа на горното, съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на оспореното решение и го е отменил. Решението е правилно. В случая, като основание за възобновяване на административното производство по издаване на Решение РД-02-36-1240 от 04.10.2018 г. на ръководителя на УО на ОПРР е посочен чл. 99, т. 2 АПК. Съгласно посочената разпоредба, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Като основание за възобновяване на административното производство органът е приел наличието на представен в раздел Кореспонденция BG16RFOP001-2.001-0097-C02-M056 от 04.08.2020 г. нов сертификат за енергийните характеристики на обект Региони в растеж обновява Общинска администрация Никопол, изготвен в резултат на извършено от Община Никопол ново обследване за енергийна ефективност на сградата. Със сертификата е установено, че след изпълнение на предписаните енергоспестяващи мерки сградата е достигнала енергийно спестяване в размер на 58,84%. С разпоредбата на чл. 102 АПК законодателят е регламентирал срокове, в които е допустимо възобновяването на производството по влязъл в сила и неоспорен пред съда административен акт. Съгласно чл. 102, ал. 2 АПК, възобновяване на производство по чл. 99, т. 2 - 7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. В случая оспореният в първоинстанционното производство административен акт е издаден слез изтичане на посочените в чл. 102, ал. 2 АПК преклузивни срокове за възобновяване на административното производство. Ако се приеме, че представеният пред ръководителя на УО на ОПРР на 04.08.2020 г. нов сертификат за енергийните характеристики на обект Региони в растеж обновява Общинска администрация Никопол съставлява ново обстоятелство от съществено значение за издаването на акта и хипотезата на чл. 99, т. 2 АПК би могла да бъде приложена, то тримесечният срок на органа е започнал да тече на 05.08.2020 г. и безспорно е изтекъл към датата на издаване на акта 28.08.2024 г. Към момента на издаването на акта е изтекъл и едногодишният срок регламентиран в чл. 102, ал. 2 АПК. Обстоятелството, че в хода на адм. дело 284/2023 г. на АС - Плевен чрез съдебно-техническа експертиза е потвърдено, че след изпълнение на предписаните енергоспестяващи мерки сградата е достигнала енергийно спестяване в размер на 58,84%, не новира срока по чл. 102, ал. 2 АПК, тъй като новото обстоятелство, въз основа на което органът издава акта си от 28.08.2024 г., е сертификатът за енергийните характеристики на сградата, получен от него на 04.08.2020 г. Срокът по чл. 102 АПК е преклузивен и с изтичането му се погасява правомощието на органа да образува производство по отмяна на влязъл в сила индивидуален административен акт. В случая, органът не е упражнил правомощието си по чл. 99, т. 2 АПК до изтичането на регламентираните в чл. 102, ал. 2 АПК срокове и с това е преклудирано правомощието му да осъществи отмяна на влезлия в сила акт на основата на това ново обстоятелство сертификатът за енергийните характеристики на сградата, получен от него на 04.08.2020 г. Неоснователно е изложеното в касационната жалба, че срокът за възобновяване на административното производство е започнал да тече от 04.06.2024 г. датата на постановяване на Решение 6725 на BAС по адм. дело 1424/2024 г. С посоченото съдебно решение на ВАС е оставено в сила Решение 549 от 30.11.2023 г. по адм. дело 284/2024 г. на АС Плевен, с което е отменено решение за определяне на Община Никопол на финансова корекция на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Посочените решения не са свързани с възобновяването на производството по верификация на суми, верифицирани с влязъл в сила административен акт. Независимо че в тях е коментиран представеният от Община Никопол нов Сертификат за енергийни характеристики на сградата, влизането на сила на отмяната на акта за определяне на финансова корекция не може да новира срока по чл. 102, ал. 2 АПК за възобновяване на административното производство. Изложеното е достатъчно основание за незаконосъобразност на акта и следователно за правилност на обжалваното съдебно решение и прави ненужно обсъждането на мотивите на първоинстанционния съд досежно незаконосъобразността на оспорения акт, поради нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Видно от изложеното изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт е правилен. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на регионалното развитие и благоустройството - структурата в която се намира органът-касатор, да заплати на Община Никопол сумата от 3 400,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ответника доказано с договор за правна услуга, фактура, преводно нареждане и извлечение по сметка. Доколкото възражението за прекомерност в касационната жалба е направено под условие в случай, че адвокатското възнаграждение надхвърля нормативно определения минимум, то и проверката на касационната инстанция е обвързана от този размер. В случая адвокатското възнаграждение надхвърля минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г., в редакцията от ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г.) само с 27,41 лв., което прави възражението неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд