Решение № 1962 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11498/2008 г.

Решение № 1962 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11498/2008 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 323, ал. 2, във връзка с чл. 308, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Борисов Александров - прокурор при Софийска районна прокуратура срещу решение на Висшия съдебен съвет от 9.07.2008 г., с което е потвърдена Заповед № 85 от 19.06.2008 г. на Александър Налбантов - административен ръководител на Софийска районна прокуратура, с която е наложено на прокурора дисциплинарно наказание "порицание". Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на ВСС, с аргументи, че самата заповед е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и материалните разпоредби, в противоречие е с целта на закона и принципа за "съразмерност" залегнал в чл. 6 от АПК. Излага се, че не са спазени сроковете по чл. 310, ал. 1 от Закона за съдебната власт, като не е конкретизиран момента на откриването на нарушението, оспорва се изготвената справка за "докладвани и нерешени преписки от прокурор Драгомир Александров "за периода 2005 г. до 15.04.2008 г.", както и "справка за докладвани и нерешени досъдебни производства от 2005 г. до 14.03.2008 г.", като жалбоподателят счита, че всички дела и преписки са докладвани в периода 25.01.2007 г. до 28.02.2008 г. Излага се в жалбата, че като основание за налагане на дисциплинарното наказание е посочен чл. 242, ал. 3 от НПК, но по сега действащия НПК не се извършва такава проверка. Според жалбоподателя е неизяснен момента на откриване на нарушението, като не е ясно кой кога и на какво основание е изготвил справките, както и доводи за противоречивост на мотивите в заповедта, не отговарящи на обективната истина. Позовава се на дадените от прокурор Александров по чл. 313, ал. 1 от ЗСВ обяснения в които се сочи, че условията на труд са много лоши, включително се изтъква и натоварения график за съдебните заседания, съществени според жалбоподателя обстоятелства които не са взети предвид по чл. 309 от ЗСВ. Излага се и неправомерно отнемане на допълнително материално стимулиране на прокурора за шестмесечния период от 2008 г. още преди ВСС да потвърди наложеното със заповедта дисциплинарно наказание. С тези съображения жалбоподателят моли тричленният състав на Върховния административен съд, да отмени оспореното решение на ВСС като незаконосъобразно. Постъпили са писмени бележки от ответника по настоящото производство Висшия съдебен съвет, чрез неговия процесуален представител, с които се оспорва жалбата като неоснователна, като се излагат съображения, че дисциплинарното наказание на прокурора Драгомир Борисов Александров е наложено за системно неспазване на сроковете по НПК, спазени са административнопроизводствените правила при провеждане на процедурата по налагането на дисциплинарното наказание и при решението на ВСС. Излага се, че решението е взето при наличие на изискуемия кворум и необходимото мнозинство с тайно гласуване - с 24 гласа "за" без да има "против" или "въздържал се". Излагат се съображения за правилно прилагане от ВСС в оспореното решение на материалния закон и за потвърждаване на заповед № 85 от 19.06.2008 г. на административния ръководител на Софийска районна прокуратура, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: Оспореното решение на ВСС, с което е потвърдена издадената Заповед № 85 от 19.06.2008 г. на Александър Налбантов - административен ръководител на Софийска районна прокуратура, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание", е законосъобразно. От събраните по делото доказателства се установява, че дисциплинарното производство е образувано в срока по чл. 310, ал. 1от ЗСВ. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неспазване на сроковете, посочени в цитираната законова разпоредба, като същите не се подкрепят с доказателства. Датата на откриване на нарушението е датата, на която административният ръководител е бил уведомен за нерешените преписки и досъдебни производства, обстоятелства, материализирани в изготвена справката с вх. № 641 от 28.05.2008 г. На същата дата е издадена и Заповед № 79 от 28.05.2008 г. на административния ръководител, за образуване на дисциплинарното производство. От изразеното становище на жалбоподателя № адм. 619 от 09.06.2008 г., се установява и че са спазени изискванията на чл. 313, ал. 1 от ЗСВ, както и не се оспорва нарушението за което е наложено дисциплинарното наказание. Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентния орган, в предвидената от закона форма. След изпращането на заповедта на ВСС, в какъвто смисъл е съдържащото се в разпоредбата на чл. 314 от ЗСВ изискване, последния, в предвидения в ал. 3 от цитираната законова норма срок, е постановил оспореното решение, с което е потвърдил заповедта. При вземане на решението от ВСС, не са допуснати нарушения на административнопроизводствената процедура, като същото е мотивирано. В настоящото производство жалбоподателят не оспорва обстоятелството за системно неспазване на сроковете по чл. 242, ал. 3 от НПК (респ. чл. 234, ал. 2 от отменения НПК), при решаване на описаните 54 досъдебни производства, което е достатъчно основание за налагането на извода, че е осъществено дисциплинарното нарушение съответстващо на това визирано в разпоредбата на чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ "системно неспазване на сроковете предвидени в процесуалните закони". За нито едно от описаните в справката дела не са представени доказателства относно факта, че произнасянето по тях, в законно установените срокове е било невъзможно, с оглед конкретния им обем, правна сложност или други основателни причини, които да са от обективен характер, поради което дисциплинарното наказание е наложено в съответствие с установената фактическа обстановка. Относно възражението, че по отношение на преписките законодателят не бил въвел конкретни срокове, то следва да се има предвид, че основен принцип в наказателното право е разглеждането и решаването на делата в разумен срок (чл. 22 от НПК). С още по-голяма степен този принцип важи и за преписките, тъй като от преценката на материалите, съдържащи се в тях следва да бъде решено налице ли са предвидените в НПК условия за образуване на наказателното производство или не и това решение следва да бъде взето от компетентния магистрат, какъвто в случая е прокурора. Последното следва да бъде взето в разумен срок, като този срок не може да е по-дълъг от срока, предвиден от законодателя за решаването на вече образуваните досъдебни производства. Във връзка с довода на жалбоподателя, относно лошите условия на труд, той е неотносим към подлежащите на контрол фактически и правни основания за издаването на заповедта, тъй като при едни и същи условия работят всички останали прокурори от СРП. Тежестта на нарушенията, формата на вината, обстоятелствата, при които са извършени нарушенията и поведението на нарушителя, са съобразени в съответствие с изискванията на чл. 309 от ЗСВ. Извън кръга на относимите за настоящото производство обстоятелства във връзка с преценката на законосъобразността на оспорената заповед на ВСС е доводът в жалбата за отнемане на допълнително материално стимулиране на прокурора за шестмесечието на 2008 г., преди потвърждаване на наказанието от ВСС, поради което същият не следва да се обсъжда. По изложените съображения, Върховния административен съд, второ отделение приема, че е налице правният извод, че по отношение на оспорения административен акт не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което жалбата срещу него, следва да се отхвърли като неоснователна. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 172, ал. 2 от АПК