Решение № 7124 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 704/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Варна при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу решение 1716/06.12.2023 г., постановено по адм. дело 806/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) Р-03000322003602-091-001/30.12.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП Варна, потвърден с решение 17/17.03.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба е наведено оплакване за неправилност на първоинстанционното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че органите по приходите са преобразували законосъобразно финансовия резултат на жалбоподателя със сума в размер на 90 819,61 лв. за 2021 г. на основание чл. 16, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Според доводите, извършените от ревизираното лице сделки по продажба на недвижимите имоти апартаменти, гаражи и паркоместа на по-ниска от установената при ревизията пазарна цена, е довело до отклонение от данъчно облагане. Липсата на обективни мотиви по приложението на материалния закон в съдебния акт се дължи на конкретни пропуски и несъответствия във връзка със събирането и оценката на доказателствата. Счита че решаващият съд необосновано е кредитирал основното заключение на съдебно-оценителната експертиза (СОЕ). Отправя искане за отмяна на постановеното решение в оспорената част и постановяване на ново по същество, с което жалбата срещу РА да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции на основание чл. 161 ДОПК и сторените съдебно-деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Брик Билдинг ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. К. Желев, я оспорва като неоснователна по аргументи в писмен отговор и молба по хода на делото. Петитумът е за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение като правилно и обосновано и присъждане на сторените разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за процесуална допустимост и неоснователност на касационната жалба предвид отсъствието на релевираните в нея отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка на наведените в касационната жалба доводи, доказателствата по делото, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е бил на РА Р-03000322003602-091-001/30.12.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 17/17.03.2023 г. на ДД ОДОП Варна, в частта на установените допълнителни задължения на Брик Билдинг ЕООД по ЗКПО за периода 2021 г. в размер на 9 213,68 лв. и лихви в размер на 468,40 лв. Установяванията на съда по фактите следват извършените процесуални действия при ревизията, възложена със ЗВР Р-03000322003602-020-001/15.07.2022 г. и констатациите, довели органите по приходите до извод за отклонение от данъчно облагане по чл. 16, ал. 1 ЗКПО. През ревизирания период основната дейност на РЛ свързана със строителство на жилищна сграда в гр. Варна и продажба на изградените обекти 8 бр. жилища и 8 бр. паркоместа. Отчетените счетоводно и декларирани в ГДД по чл. 92 ЗКПО приходи от дружеството за извършените продажби в периода 06.10.2021 г. до 21.10.2021 г. са в размер на 672 194,39 лв. След назначена експертна оценка ревизиращият екип е приел, че пазарните цени на обектите са в общ размер на 763 014 лв., представени в табличен вид. За проверка на обстоятелствата са изпратени искания за представяне на документи и писмени обяснения до почти всички купувачи, с изключение на двама от тях. Резултатите потвърждават данните за платените суми на Брик Билдинг ЕООД. Въз основа на така очертаните факти е установен нов ДФР за облагане с корпоративен данък за 2021 г., при съобразяване на корекциите от предходните периоди. В хода на съдебното производство е проведена СОЕ, чиито заключения основно и допълнително, са посочени в решението и са обсъдени по същество. Решаващият състав не е кредитирал изводите на експертната оценка при ревизията с аргументи за изготвянето ѝ в противоречие с безспорно установените факти и некоректно поставяне на задачата. В изложените мотиви за незаконосъобразност на РА са взети предвид относимите норми на ЗКПО и Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени на МФ (Наредба Н-9 от 14.08.2006 г.) и е извършена съпоставка на събраните данни за контролираните и неконтролираните сделки. Предимствата на основното заключение по СОЕ водят до по-справедлив и обективен краен резултат, при който са отстранени грешките и разминаванията в изходните стойности за сравнение на 1 кв. м. бруто площ, елиминирано е влиянието на офертните предложения като едновременно с това са отчетени етапът на завършеност и състоянието на обектите, правата и задълженията на страните по сделката. В случая ответникът не е ангажирал преки доказателства в подкрепа на твърденията за плащане на по-висока цена. На последно място съдът отхвърля като неоснователни възраженията срещу приложените корекционни коефициенти от вещото лице по СОЕ, тъй като формалните доводи за несъгласие с тях не представляват надлежно процесуално средство за оспорване. Обжалваното решение на Административен съд Варна е валидно, допустимо и правилно. Установните факти от първоинстанционния съд са основани на доказателствата, събрани при правилно разпределение на доказателствената тежест и указания към страните в хода на делото. Съвкупната преценка на доказателствата потвърждава крайното заключение на съда за незаконосъобразност на процесния РА от 30.12.2022 г. в частта на извършеното увеличение на финансовия резултат на Брик Билдинг ЕООД за 2021 г. със сума в размер на 90 819,61 лв. Оплакванията на касатора са изцяло неоснователни, както и вътрешнопротиворечиви. В касационната жалба не се отричат констатираните от административния съд пропуски на експертната оценка, изготвена в хода на ревизията. Достатъчно показателни в това отношение са липсата на съображения за причините, поради които сравнението на органите по приходите почива върху застроената площ на обектите и са изключени идеалните от общите части на сградата, правото на строеж и/или земята, използването на офертни предложения и несъобразяване с повечето фактори по чл. 20 от Наредба Н-9 от 14.08.2006 г., оказващи влияние върху цената. Разпоредбите на данъчния закон не позволяват да бъдат игнорирани изначално правните последици на сключените предварителни договори съгласно чл. 19 ЗЗД между купувачите и Брик Билдинг ЕООД от края на 2020 г. до средата на 2021 г., при това без да се посочени преки доказателства в подкрепа на съмненията. В тази част съдебните мотиви се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК и не е необходимо да бъдат излагани отново на този етап. Спорът между страните е досежно предпоставките на чл. 16, ал. 1 ЗКПО, обуславящи корекцията на финансовия резултат на жалбоподателя за 2021 г. С други думи при всестранно изяснената фактическа обстановка по делото, дали получените и отразени приходи от РЛ по с/ка 709 Приходи от други продажби от 672 194,39 лв. са съпоставими на отчетната стойност на продадените имоти на [улица] (себестойността), отразена по с/ка 303 продукция от 398 943,28 лв. и стойността на земята от 56 178,59 лв. Очевидно несъстоятелен е изводът на касатора за продажба на активи на цена, многократно по-ниска от действителната стойност стр. 7, абз. 5 от решение 17/17.03.2023 г. на ДД ОДОП Варна. С оглед на изложеното е безпредметно да бъдат обсъждани доводите, свързани с приложените корекционни коефициенти, за установяване на твърдяната от органа по приходите разлика в диапазона от 11,9% до 18,3%, съгласно приложената изчислителна таблица към касационната жалба. Обосновано съдът приема, че изтъкването на ноторно известни факти и извършеният икономически анализ от ответника не могат да бъдат използвани за целите на облагането с корпоративен данък по ЗКПО и отхвърляне на заключението на вещото лице по СОЕ. Съгласно § 1, т. 14 ДР ЗКПО пазарна цена е цената по смисъла на § 1, т. 8 ДР ДОПК, а именно, сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Допустимите методи за определянето ѝ са изброени в § 1, т. 10 ДР ДОПК, а редът и начинът са дадени с наредба на министъра на финансите. В тази насока първоинстанционният съд правилно е съобразил приложимите разпореди на Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. в резултат на което е достигнал до законосъобразния извод, че при ревизията и в хода на делото не е доказано извършване на продажби на цени различни от пазарните, а оттук и отклонение от данъчното облагане. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения РА в съответната му част, Административен съд - Варна е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна. Разноски за касационното производство не следва да бъдат присъждани с оглед липсата на представени доказателства в подкрепа на заявената претенция от ответника. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,