Решение № 1420 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10161/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Бургас, подадена чрез адв. Ц. Вичева и на В. К. Д. и Д. Х. Д. от гр. Бургас, чрез процесуалния им представител адв. П. Чернокожева, срещу Решение 4974 от 02.07.2024 г., постановено по адм. дело 85/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменен отказ на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр.Бургас, обективиран в писмо 17-372/27.11.2023 г. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. В проведеното съдебно заседание, касаторите не се явяват и не се представляват. Ответникът Д. О. П., чрез адв. Темелков, в представени писмени отговор на касационните жалби и в съдебно заседание, излага становище за неоснователност на касационните жалби и претендира присъждане на разноските по делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, са неоснователни. Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалба на Д. О. П. срещу отказ, обективиран в писмо 17-372/27.11.2023г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр.Бургас, да се извърши изменение на кадастралната карта на гр. Бургас и регистъра към нея, по отношение на имоти с идентификатори 07079.118.297 и 07079.118.362, по подадено от Д. П. заявление с вх. 01 -609468/31.10.2023 г. Искането до административния орган е било да се нанесе в кадастъра сграда в имот с идентификатор 07079.118.297 по КК на гр.Бургас, представляваща масивна стопанска сграда, с проектна площ от 234 кв.м., която получава нов идентификатор 07079.118.297.1, с предназначение - селскостопанска сграда. Началникът на СГКК - Бургас, е издал процесната заповед на осн. чл.51, ал.1, т.3 и чл. 53б от ЗКИР, като преценил, че се касае за отстраняване на явна фактическа грешка /ЯФГ/ по смисъла на чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР. Обосновал е извод, че тъй като исканата за нанасяне сграда с проектен идентификатор 07079.118.297.1 е с изцяло разрушена южна стена и част от покрива, това възпрепятства нанасянето и в КК, тъй като не отговоря на изискванията на §1, т.1б от ДР на ЗКИР и на §1, т.1 от ДР на Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016г. За да отмени оспорения пред него административен акт, съдът е приел, че същият е незаконосъобразен поради липса на мотиви и неправилно прилагане на материалния закон. Приел е, че нормата на чл. 53б във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР и § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР е неприложима при нанасянето на сгради в неурбанизирани територии, тъй като процедурата следвало да се развие като такава за непълнота в КК по смисъла на чл. 54, във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Счел е, че е сградата, чието нанасяне се иска, не попада в изключенията по чл. 38, ал.4 от Наредба РД - 02-20-5 от 15.12.2016 г. и е годен обект на кадастъра по смисъла на чл.23, т. 2 от с.з, тъй като в действителност не цялата южна фасада е разрушена, а само част от нея, като на място е налична около 1/3, което позволява да се свържат крайните точки на тази ограждаща стена за целите на нанасянето в кадастъра. Приел е, че тази фасада не е била монолитна, за да бъде разрушавана, а е била изпълнена като остъкление, захванато за метални профили. Счел, че нейната липса прави напълно възможно сградата да бъде индивидуализирана по останалите си очертания от другите ограждащи стени, покрити от покрив и така оформящи самостоятелен обект, който да се отграничи от външната среда и който е трайно прикрепен към земята. По тези съображения съдът е достигнал до заключение за незаконосъобразност на оспорения пред него отказ по отношение на сграда с проектен идентификатор 07079.118.297.1. Така постановеното решение, като краен резултат, е законосъобразно, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, но при следните допълващи мотиви. Неоснователно е възражението, че ответникът Д. П. не е доказал правен интерес от обжалване на постановения отказ. Производството пред СГКК - Бургас за нанасяне на сградата е инициирано по заявление на Д. П., съответно той е адресат на административния акт, поради което правният му интерес от оспорване на процесния отказ е налице. Искането на Д. П. е било, на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, за отстраняване на непълнота и грешка в КККР на гр. Бургас, чрез нанасяне на неотразена в КК съществуваща сграда с проектен идентификатор 07079.118.297.1, която попада в имоти с идентификатори 07079.118.297 и 07079.118.362, без вписване в КР на собственост върху нея /видно от обяснителната записка към проекта за промяна на ККиКР/. Органът по своя преценка е излязъл от рамките на посоченото от заявителя като материалноправно основание, приел е наличието на основание за изменение на КККР по чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР "явна фактическа грешка" в хипотезата на §. 1, т. 9, предложение второ от ДР на ЗКИР, като приема, че сградата попада в неурбанизирана територия и е процедирал преписката по реда на чл. 53б ЗКИР и глава осма от Наредба РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Изводът на издателят на процесната заповед, а и на административния съд, че процесната сграда попада в ПИ, находящ се в неурбанизирана територия, а не в урбанизирана такава, се споделя напълно и от настоящия касационен състав. Споделят се и изводите на първоинстанционният съд, че нанасянето на процесната сграда в КККР, не попада под хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР "явна фактическа грешка" в нито едно от двете предложения дадени в легалната дефиниция на §. 1, т. 9 от ДР на ЗКИР. Като търсен резултат искането на заявителя е насочено само към нанасяне на съществуваща сграда, а не за несъответствие в границите на имоти. За да е налице ЯФГ, то несъответствието спрямо действителното положение по отношение на процесната сграда трябва да е налице към датата на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия, в случая към 2009 г. Следователно, административният орган е следвало да прецени съществувала ли е процесната сграда към момента на влизане в сила на кадастралната карта, а не към момента на извършване на изменението й. По преписката са представени достатъчно доказателства, че към момента на приемане на кадастралната карта на гр. Бургас, процесната сграда, чието нанасяне се иска е съществувала и същата е следвало да бъде отразена в кадастралната карта. Правилно първоинстанционният съд е приел, че обектът е запазил характеристиката си на сграда по смисъла на легалната дефиниция, съдържаща се в §1,т.16 от ДР на ЗКИР и следва да бъде нанесена в КК. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата и приета СТЕ е, че южната фасада на сграда не е била изпълнена с тухлен зид, а с монтирани между металните носещи колони, остъклени метални рамки, като продължение на тези в неразрушената част. Тази дограма не е разрушена изцяло, а само 2/3, като останалата 1/3 е на място и огражда от юг сградата. Следователно, не се касае до разрушаване на стена, а до премахване на част от дограмата на сградата, което обаче не променя факта, че дори и така тя е годен обект за нанасяне в кадастъра. Съгласно чл. 16 от Наредба РД - 02-20-5 от 15.12.2016 г. границите и/или очертанията на сгради и на съоръжения на техническата инфраструктура се установяват след анализиране на данните от геодезически измервания на съществуващите на място надземни сгради и съоръжения на техническата инфраструктура. Такова измерване е направено и е представено към заявлението, поради което границите на сградата са определени и твърдението на административния орган в обратен смисъл е неправилно. Липсата на дограмата не е пречка да се отрази сградата в кадастъра, доколкото вещото лице е заявило категорично, че разбиването на част от южната фасада не пречи да бъдат определени границите на сградата, за да бъде тя отразена в КК. Частичното събаряне на външната южна фасада, не освобождава административният орган от задължението му да въведе сградата в кадастралната карта. Съгласно чл.23, т.2 от ЗКИР, недвижим имот, обект на кадастъра е сграда, включително изградената в груб строеж, а съгласно чл. 38, ал.4 от Наредба РД - 02-20-5 от 15.12.2016 г. се заснемат всички сгради, с изключение на посочените - сгради, които не са изградени в груб строеж, временни сгради и паянтови стопански сгради. Следователно, масивна сграда, трайно прикрепена към терена, която е завършена, но част от дограмата й, която оформя едната от фасадите й е разрушена, не попада сред изключенията на чл. 38, ал.4 от Наредба РД - 02-20-5 от 15.12.2016 г. и следователно същата е обект на кадастъра и следва да бъде заснета и въведена в него. В случая е важно да се допълни, че по административната преписка и в съдебното производство, не са събрани доказателства легитимиращи заявителя по процесното административно производство Д. О. П., като собственик на заявената за нанасяне сграда, имащ активна легитимация да иска нанасянето й в КККР. За собственик на поземления имот с идентификатор 07079.118.362 по КККР на гр.Бургас, в който се намира част от заявената за нанасяне сграда, са вписани в КР лицата Д. Х. Д. и В. К. Д.. Другата част от сградата попада в имот с идентификатор 07079.118.297 по КККР на гр.Бургас, вписан КР като собственост на Община Бургас. Административният съд е пропуснал в диспозитива на решението си да разпореди изпращане на преписката на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр.Бургас за произнасяне по заявлението на Д. П. и това следва да се направи с настоящото решение. Освен изводите на двете съдебни инстанции, че процесната сграда е годен обект за нанасяне в КККР, при новото разглеждане на заявеното искане, административния орган следва да провери първо, дали заявителят на промяната Д. О. П. е от кръга на лицата, имащи право да искат заявеното допълване на КККР на гр.Бургас, досежно процесната сграда. Едва след като се убедят, че доказва активната си легитимация, могат да пристъпят към процедурата по чл. 54, във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационните жалби оставени без уважение, като неоснователни. При този изход на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Бургас, В. К. Д. и Д. Х. Д. следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят в полза на Д. О. П. разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 1 500 лева, съставляващи реално заплатено адв. възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 16.09.2024 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,