Решение № 9843 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3453/2020 г.

Решение № 9843 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3453/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "СИ-ЕЛА" ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез адв. Игнатов, против Решение № 11/24.01.2020 г. на Административен съд Търговище, постановено по адм. дело № 7 по описа за 2020 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на "СИ-ЕЛА" ЕООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 3 – ФК от 2.01.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Варна при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС: запечатване на обект – комплекс "Евита" - ресторант, находящ се в гр. Попово, ул. "Македонска" № 7, стопанисван от дружеството, както и забрана на достъпа до него за срок от пет дни, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи аргументи, че при извършената от проверяващите контролна покупка в обекта на дружеството, представител на последното е издало касов бон, който съдържа всички необходими реквизити по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Искането от КЖ е за отмяна на решението и отмяна на наложената принудителна административна мярка. Ответникът по касация - Началникът на отдел "Оперативни дейности" - Варна при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на ВАП дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, допустимостта, валидността и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 3 – ФК от 02.01.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Варна при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "СИ - ЕЛА" ЕООД, притежаващо ЕИК *********, е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС: "Запечатване на обект – комплекс "Евита" - ресторант, находящ се в гр. Попово, ул. "Македонска" № 7, стопанисван от дружеството, както и забрана на достъпа до него за срок от пет дни", на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В обжалваното решение съдът е посочил, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че на 23.12.2019 г., при проверка на органите по приходите в търговски обект комплекс "Евита", находящ се в гр. Попово, ул. "Македонска" № 7, стопанисван от "СИ - ЕЛА" ЕООД и след извършена контролна покупка на 2 бр. "Кока-кола" и 1 бр. кафе на обща стойност 4. 60 лв. е констатирано, че издадената фискална касова бележка № 005437 от 23.12.2019 г. от въведеното в експлоатация и налично в обекта фискално устройство не съдържа част от задължителните реквизити, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г., а именно като наименование на стоката е посочено "Бар и кухня", без отразяване на количеството и стойност по видове закупени стоки. При тези данни съдът се е мотивирал с наличието на предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - "Запечатване на обект", както и основанията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за "Забрана достъпа до него". Приел е, че след като касовата бележка не съдържа конкретни реквизити, то тя не отговаря на изискванията за форма, поради което следва да се приравни на неиздаване на касова бележка. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Спор по фактите между страните няма. Доводите на касатора са свързани с неправилното приложение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС като се твърди, че за осъществената покупка е издадена касова бележка, поради което няма извършено нарушение. По този въпрос административният съд е изложил убедителни мотиви, които се споделят от касационната инстанция, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е отбелязал, че съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалните бонове имат задължителни реквизити. Видно от мотивите на заповедта, фактическите основания за прилагане на принудителната мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС са че издадената фискална касова бележка от ФУ в обекта не съдържа следните реквизити – наименование на стоката, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки - нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 година. Липсата на цитираните реквизити е нарушение на установените правила по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. относно отчитането на продажбите. Съгласно текста на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно, условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на процесната принудителна административна мярка, е търговецът да е допуснал нарушение на установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба. В случая, касовата бележка не отговаря на изискванията за съдържание по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, с което е нарушен реда и начина за отчитане и регистриране на продажбите в търговските обекти. Доказани са предпоставките, съдържащи се в нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Неправилно касаторът счита, че нарушение по смисъла на цитираната разпоредба, обосноваващо налагане на ПАМ, е единствено неиздаването на касова бележка при осъществена продажба. Издаването на касова бележка, без всички задължителни реквизити, също е нарушаване на реда за отчитане на продажбите и се обхваща от разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Неоснователно е оплакването на касатора, че задължение за изписване на посочените в закона реквизити е на сервизната фирма, а не на търговеца, тъй като данъчно задължено лице е именно търговецът и като такова следва да е наясно с приложимата нормативна уредба и да следи за спазването й. По изложените съображения решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Страните не претендират разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение