Решение № 9605 от 26.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6554/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на А. Ц. Д. от гр.Благоевград чрез адв. Вакареев срещу Решение 930 от 27.03.2024 г. на Административен съд - Благоевград по административно дело 816/ 2023 г.. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на А.Д. срещу принудителна административна мярка (ПАМ) - Преместване на моторно превозно средство (МПС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач " на основание чл.171, т.5, б."б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) по отношение на лек автомобил марка Опел ,с регистрационен номер [рег. номер], приложена на 22.06.2023 г. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че не е безспорно доказано, дали автомобилът, спрямо който е приложена ПАМ, е паркиран в нарушение на правилата по ЗДвП, поради което не е напълно доказано фактическото основание за прилагане на конкретната мярка по чл.171, т.5, б б ЗДвП. Счита, че съдът не е изложил мотиви, за всички относими факти, сочещи на липса на нарушение. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отмени приложената ПАМ като незаконосъобразна. Ответникът И. К., водач оператор на открита платформа с повдигащо устройство/ екип на СТС Паяк / при Паркинги и гаражи-Благоевград ЕООД редовно призован,не взима становище по касационната жалба и не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 22.06.2023 г. в 10:30 ч. настоящият касатор паркира, в зоната на кръстовището на ул. [улица] и ул.[улица] в гр.Благоевград, собствения си лек автомобил Опел с рег [рег. номер] като в нейно отсъствие автомобилът е преместен чрез специализиран автомобил на Паркинги и гаражи-Благоевград ЕООД и на същата дата, по-късно, е предаден на касатора срещу разписка за предаване. Административният съд Благоевград приема от правна страна, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган, доколкото за този вид ПАМ е допустима и устната форма за издаване, няма нарушение на изискванията за форма, няма съществени нарушения административно-производствените правила и правилно е издирен и приложен материалния закон. Сочи, че от представените снимки безспорно се установява, че преместеният автомобил е паркиран в зоната на кръстовището на ул. [улица] и ул.[улица] в гр.Благоевград, при което е нарушил правилата за движение- чл.98 ал.1 т.6 ЗДвП и то на място,обозначено с неподвижин пътен знак,предупреждаващ за принудително преместване на превозното средство. Изрично сочи, че мястото на паркиране в района на кръстовище и извън зоната за платено паркиране се потвърждава и от свидетелските показания на св. Н.Т., поради което е извел извод, че се установява едно от фактическите основания за прилагане на конкретната ПАМ по чл. 171, т. 5, б б ЗДвП автомобил паркиран в нарушение на правилата за движение- чл.98 ал.1 т.6 ЗДвП и то на място,обозначено с неподвижен пътен знак,предупреждаващ за принудително преместване на превозното средство. Съдът е заключил, че при събраните писмени и гласни доказателства административният орган е изяснил напълно фактическата обстановка, налице са всички материалноправни предпоставки за прилагане на конкретната ПАМ, поради което законосъобразно е приложена мярката - преместване на МПС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" на основание чл.171, т.5, б."б" ЗДвП и е отхвърлил жалбата срещу мярката. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Правилен е и изводът му, че законът не изисква нарочна форма при прилагането на спорната ПАМ. Дата на прилагане на мярката се доказва безспорно от другите събрани по делото доказателства, включително показанията на свидетеля Н.Т.. Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да прилагат принудителна административна мярка преместване на пътното превозно средство без знанието на собственика или на упълномощения от него водач . Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората е, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата е, когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Така установените от законодателя предпоставки, при наличието на които е допустимо принудителното преместване, сочат на една изключителна ограниченост на ситуациите, при които е допустима тази пряко въздействаща върху правото на неприкосновеност на личната собственост мярка. Първоинстанционният съд пълно и точно е установил фактите по делото и обосновано е приел, че са доказани предпоставките на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП в една от трите хипотези, при които мярката може да бъде приложена, а именно че така паркираният автомобил е бил в района на кръстовището на ул.[улица] и [улица]. Както от представените с преписката снимките, така и от свидетелките показания се установява, че автомобилът, собственост на настоящия касатор, е паркиран в нарушение на правилата за движение- чл.98 ал.1 т.6 ЗДвП и то на място,обозначено с неподвижен пътен знак,предупреждаващ за принудително преместване на превозното средство. Видно от снимковия материал,приложен по делото,както и от свид. показания на свид.Н.Т. автомобилът е паркиран извън очертанията на зоната за платено паркиране на по малко от пет метра от кръстовището на ул. [улица] и ул.[улица] в гр.Благоевград,както и че това място е означено с предупреждение за принудителното му преместване. Следователно правилен и съответен на доказателствата по дело е изводът на съда, че е налице фактическо основание за прилагане на конкретната ПАМ, автомобилът е паркиран в нарушение на правилата за движение- чл.98 ал.1 т.6 ЗДвП и то на място,обозначено с неподвижен пътен знак,предупреждаващ за принудително преместване на превозното средство. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът точно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани и верни фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му е съобразено със закона и доказателствата следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд седмо отделение