Решение № 12342 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ПРОЕКТ СТРОЙ1 ЕООД чрез процесуален представител адвокат О. Лазаров против Решение 108/6.03.2023г. на Административен съд Плевен по адм. дело 4/2023г. С него се отхвърля жалба на дружеството против Предписания по т. 2, обективирани в Протокол за извършена проверка ПР2239643/5.12.2022г. на служители в Дирекция Инспекция по труда Плевен. От съдържанието на касационната жалба се извличат доводи за касационни отменителни основания необоснованост и нарушение на материалния закон чл. 209, т. 3 АПК при постановяване на решението, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Дирекция инспекция по труда гр. Плевен чрез процесуален представител Р. Иванова взема становище за неоснователност на жалбата. Участващия представител на Върховна административна прокуратура дава заключение и в писмен вид за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, становището на ответника, обжалваното съдебно решение, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираните предписания по т. 2. С тях се предписва, когато един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място се използват от няколко предприятия или организации, работодателите съвместно по писмено договаряне да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, да се информират взаимно за рисковете при работа и да координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове, съгласно изискването на чл. 18 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/. Така издадените предписания са обжалвани от дружеството пред административен съд Плевен с доводи за незаконосъобразност с искане за отмяната им. Възраженията се основават от фактическа страна, че на обекта дружеството не е извършвало никаква дейност, за да има приложение чл. 18 от ЗЗБУТ, дружеството не е главен изпълнител или негов подизпълнител по договор за възлагане на обществена поръчка, а е извършвана само услуга по осигуряване на квалифициран специалист за управление на пътностроителна техника. Поради това не ползва оборудване площадка или помещение с участниците в строителството. Съдът е разгледал по същество жалбата като от доказателствата по делото и приложената преписка е установил от фактическа страна, че в деня на проверката на обекта е установен работник на дружеството, което е осъществявало дейност в съответствие със сключен трудов договор с дружеството, поради което е прието, че жалбоподателят е извършвал дейност на обекта, респективно с други работодатели на същия обект, което в хипотезата на чл. 18 от ЗЗБУТ е възникнало задължение да осигурят здравословни и безопасни условия на труд. При установеното от фактическа страна е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и като такава е отхвърлена. Решението е правилно. Възраженията в жалбата са за незаконосъобразност на предписанието, което съдът от доказателствата по приложената преписка е приел за неоснователно и отхвърлил. Анализа на фактите, установени в административното производство правилно са преценени от съда като еднозначно установяващи извършване на дейност на общ обект, място на работа с други лица и машини, във връзка с различни работодатели. Установената материална предпоставка за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е установена, поради което задълженията на работодателя са налице и следва да ги осигури. Всички доводи в касационната жалба са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд, като изводите му се споделят напълно от настоящата инстанция. Решението не съдържа пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение