Решение № 8420 от 18.8.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационнa жалба на П. Танева от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител адв. Обретенова, против решение 1680/14.12.2022 г., постановено по адм. дело 2307/2022 г. по описа на Административен съд - Варна. В жалбата са изложени съображения за неправилност на оспореното съдебно решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че позоваването на ЗЗД е неприложимо при отдаване под наем на жилища държавна собственост, като счита, че в случая договорът се е трансформирал в безсрочен след изтичането на наемния срок и без противопоставянето на наемодателя. Счита, че съдът не е отчел, че процесната заповед е издадена в противоречие с чл. 8 от ЕКПЧОС, тъй като към датата на издаването ѝ П. Танева не е притежавала друго жилище, което да задоволява нейните нужди. Моли атакуваното съдебно решение да бъде отменено, като се постанови ново, с което да бъде отменена заповедта на областния управител на област Варна за изземване на имота. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът - Областният управител на област Варна, в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалния му представител юрисконсулт Дикова, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Излага доводи по същество. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото и изложените доводи в касационната жалба, в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на П. Танева срещу заповед РД-22-7706-114/09.09.2022 г. на областния управител на област Варна, с която на основание чл. 80, ал. 1 и ал. 2 и чл. 81 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е наредено да се изземе от П. Танева държавен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1505.10.1.27 със застроена площ 49,97 кв.м., представляващ държавно ведомствено жилище, подробно описано в АЧДС 7425 от 26.10.2009 г., находящ се в гр.Варна, [адрес]. С оспореното решение, съдът е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил изцяло. За да достигне до този извод, е приел за установено, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до незаконосъобразност на акта, при правилно приложение на материалния закон и същата е съобразена с целта на закона. В подкрепа на тези изводи, съдът е изложил мотиви, че сключеният договор за наем между държавата, представлявана от областния управител на област Варна, и П. Танева е бил сключен за 10 г. и е изтекъл на 09.03.2022 г., което е основание за прекратяването му по Раздел VІ, точка 6. 1, буква "а" от договора. Приел е още, че до наемателя е било изпратено писмо изх. РД-22-9400-82/24.03.2022 г., получено от лично от Танева на 31.03.2022 г., с което е уведомена, че срокът на договора за наем е изтекъл на 09.03.2022 г. и считано от тази дата е прекратен. съгласно т. 6. 1, буква "а" от договора. В това писмо на Танева е уведомена, че следва в срок не по-късно от 7 дни след изтичане на договора да предаде доброволно владението на имота на служители на Областна администрация или срещу нея ще се открие производство по чл. 80 от ЗДС за изземване на имота. Съдът посочил, че съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗДС максималният срок за отдаване под наем на държавни имоти е 10 години, каквото е предвидено аналогично и в чл. 229, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД, поради което дори да се приеме тезата на жалбоподателката за приложимост на чл. 236 от ЗЗД, то във всички случай максималния срок на наемния договор е ограничен до 10 години. Първоинстанционният съд приел, че когато след прекратяване на наемните правоотношения, поради изтичане на срока, вещта продължава да е във фактическата власт на наемателя, е налице ползване на имота без правно основание. По тези съображения Административен съд Варна е приел твърденията в жалбата срещу заповедта за изземване на недвижимия имот за недоказани, поради което я е отхвърлил като неоснователна. Решението е правилно. При правилно установена и ясно описана фактическа обстановка, спрямо релевантните за спора факти, първоинстанционният съд е развил обосновани правни изводи за кумулативното наличие на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80, ал. 1 от ЗДС за издаване на заповед за изземване на имота частна държавна собственост. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като изводът му за липса на отменително основание по отношение на обжалваната заповед е законосъобразен. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на обжалваното съдебно решение. Съдът е разгледал подробно фактическите и правни основания, свързани с издадения административен акт. Анализирал е подробно всички представени по делото писмени доказателства. В оспорената пред него заповед се съдържат изискуемите по закон мотиви, като са описани и относими към производството факти и обстоятелства. Установено е, че административния орган правилно е определил правното основание за издаването ѝ - чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. С разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, законодателят е предвидил ред за защита на държавната недвижима собственост, чрез нейното изземване от лица, които я владеят или държат без правно основание. В настоящия случай е законосъобразен и правилен изводът на Административен съд Варна за наличието на кумулативно дадените предпоставки на чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Видно от доказателствата по делото, изземването на имот, който безспорно е частна държавна собственост се владее или държи от касатора без основание, тъй като съществуващите наемни правоотношения са прекратени. Това е така, тъй като предвид специалния ред, предвиден в Закона за държавната собственост, нормите на чл. 236 и следващите от ЗЗД, на който се позовава касационният жалбоподател, са неприложими, тъй като се явяват общи по отношение на тези в специалния закон ЗДС, в който е предвиден максимален срок за предоставяне под наем от 10 години - чл. 19, ал. 4 от ЗДС. Налице са безспорни доказателства, че имота се държи от П. Танева без релевантно за производството правно основание, тъй като договорът за наем е изтекъл на 09.03.2022г. Съдът е обсъдил и спазването на основните принципи на АПК и на ЕКЗПЧОС. Правилно и обосновано е прието, че при упражняване на правомощията си във връзка с процесното жилище, администрацията не е нарушила принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и на чл. 8 от Конвенцията. В конкретния случай е налице противопоставим на интересите на жалбоподателката държавен интерес, за ефективно упражняване на правата върху държавния имот в полза на обществото, а и евентуално в полза на друго правоимащо лице от кръга, очертан от законодателя в чл. 22 и следващите от ППЗДС. Във връзка с възражението за нарушение на чл. 8 на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, следва да се отчете особеността, че закрилата, предоставена от тази разпоредба не е абсолютна. Допустимо е ограничаването на защитените с чл. 8 права, включително и за защита правата и свободите на другите правни субекти. Издадената заповед отговаря на изискванията за съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК и не нарушава чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Разпоредбата на чл. 8 ал. 1 от Конвенцията гарантира правото на жилище, а чл. 8, ал. 2 определя границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип за ненамеса. Съгласно последния текст, намесата на държавните власти е допустима в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В разглежданата хипотеза намесата на държавата е осъществена при условията, регламентирани в текста - засягането на интересите на жалбоподателката е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално, а доводите в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. Не води до друг извод и оплакването в касационната жалба, че жалбоподателката ще изгуби единственото си жилище и това ще се отрази на нейното здраве и личен живот. Действително, в производството пред съда са били въведени доводи за нестабилното здравословно състояние на Танева, произтичащо от напредналата възраст, както и за липсата на друго жилище. От друга страна е налице макар и минимален неин месечен доход, гарантиран от държавата пенсия в размер на [заличен текст] лв. В българското законодателство е уредена възможността за настаняване в общински жилища на лица с нисък доход и доказана жилищна нужда и липсват пречки лицето да предприеме предвидените от закона действия за възползване от така очертаната възможност. Именно в такава насока следва да се преценят представените доказателства за здравословното състояние на Танева. В настоящото производство тези твърдения не могат да бъдат обсъждани поради регламентирания от законодателя специален ред за настаняването във държавни жилища и за тяхното освобождаване. В тази връзка следва да се отбележи, че ЗДС не създава за държавата задължения за удовлетворяване на жилищните нужди на лица, които не са държавни служители. Такова задължение имат общините, като за целта заинтересованите лица следва да обявят пред съответната община жилищната си нужда и да бъдат картотекирани. Поради горното, жалбата следва да се определи като неоснователна, а издадения от първоинстанционния съд съдебен акт, като правилен и обоснован и на това основание да се остави в сила. С оглед изхода на производството, искането на представителя на ответната по касационната жалба страна следва да се уважи в минимално предвидения размер от 100 лева. Предвид описаното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение