Решение № 2804 от 8.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 118/2024 г.

ВАСВторо отделение08.03.2024 г.докладчик Стефка Кемалова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 5504/04.09.2023 г., постановено по административно дело 10827/2022 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати в полза на Н. Колев, [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА/п/ РАДОСТИН РАДКОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Район Студентски Столична община, подадена чрез главен юрисконсулт Стойкова против Решение 5504/04.09.2023 г., постановено по административно дело 10827/2022 г. по описа на Административен съд София град. С оспореното решение е обявен за нищожен отказ, обективиран в писмо с рег. РСТ22-ГР94-3165-(1)/04.11.2022 г. на Кмета на Район Студентски, преписката му е върната за комплектоване в 14-дневен срок, след което да се изпрати на Кмета на Столична община, който е определен да се произнесе по компетентност по заявлението на Н. Колев. В касационната жалба се съдържат доводи за недопустимост на съдебното решение, алтернативно се сочи неправилност поради неправилно приложение на материалния закон. Ответната страна Н. Колев се представлява от адвокат Бакалов, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити писмено, както и претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Неоснователни са доводите за недопустимост на съдебното решение. Предмет на съдебен контрол е посоченото писмо, което съдържа изричен отказ да се уважи искането на заявителя по реда на чл. 15, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ и чл. 35, ал. 1 и ал. 4, т. 2 ЗОС, а именно да закупи придаваеми имоти частна общинска собственост. Този отказ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, с който непосредствено се засяга правната сфера на заявителя, поради което подадената от него жалба подлежи на разглеждане по същество от съответния административен съд. Първостепенният съд подробно е анализирал събраните доказателства, въз основа на което е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Касационният съд споделя мотивите, развити в съдебното решение, обуславящи нищожност на оспореният пред него акт, като постановен от некомпетентен орган. Правилно съдът е квалифицирал искането, с което е започнало процесното административно производство като такова по реда на чл. 35, ал. 4, т. 2 ЗОС, тоест отправено от физическо лице, на което може да се извърши продажбата на имот частна общинска собственост без търг или конкурс. В тази хипотеза компетентен да се произнесе по подаденото искане е кметът на съответната община, като в Закона за общинската собственост не е регламентирана възможност това му правомощие да може да се делегира на друг орган. В правомощията на Кмета на Район Студентски е било единствено да комплектова преписката при спазване на изискванията за това, разписани в Наредбата за общинската собственост, след което да я изпрати по компетентност на Кмета на Столична община. Произнасяйки се по същество на искането, кметът на района е постановил нищожен административен акт, който правилно е обявен за нищожен от съда. С оглед на изложените мотиви, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените разноски, които са в доказан размер от 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,