Решение № 5749 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1648/2015 г.

Решение № 5749 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1648/2015 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Лазерни и оптични технологии" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от Изпълнителния директор Гергана Дончева, против Решение № 7617 от 09.12.2014 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 5466 по описа за 2013 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 2121206799/07.12.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № РД-05-20/30.07.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, в частта му на установени задължения по ЗКПО (отм.) за корпоративен данък и лихви за данъчен период 01.01.2005 г. - 31.12.2005 г. В касационната жалба и след уточнението й с молба от 13.03.2015 г. се твърди, че съдебното решение в посочената част, е постановено при необоснованост и в нарушение на материалния закон, при неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 23, ал. 2, т. 13 и чл. 23, ал. 2, т. 21, б. "е" ЗКПО (отм.). Иска се отмяна на решението и на РА в посочената част, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба-директорът на Дирекция"ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кожухарова, оспова жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбата на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С оспорения пред първоинстанционния АССГ РА, след поправката му с РА № 1325377/24.04.2013 г., за 2005 г. е приета декларирана счетоводна печалба в размер на 496 229,15 лв.; органите по приходите са увеличили финансовия резултат за периода, както следва 1/ с 420 лв. на осн. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.); 2/ с 336 678,14 лв. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 19 от с. з и 3/ със 79 933,26 лв. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 21, б. "е" от с. з. или общо увеличения в размер на 417 031,40 лв.; приети са намаления на резултата общо в размер на 104 715,39 . Констатиран е финансов резултат след данъчното преобразуване в размер на 398 845,97 лв., въз основа на което е определен корпоративен данък 59 826,90 лв. и лихви в размер на 42 832,81 лв. С Решение № РД-05-20/30.07.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП по жалбата на касационния жалбоподател по административен ред за процесния данъчен период 2005 г. РА е изменен като главницата на определените задължения е намалена на 24 648,90 лв. /от които внесени 8 368,22 лв./, а лихвите - на 13 918,29 лв. Видно от мотивите на това решение, увеличението на ФР за 2005 г. със сумата 420 лв. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) е било признато за незаконосъобразно, поради което изложените оплаквания за тази незаконосъобразност в уточнението на касационната жалба не следва да се обсъждат. Относно увеличението на ФР за 2005г . на осн. чл. 23, ал. 2, т. 19 ЗКПО (отм.), в уточнението на касационната жалба няма никакви конкретни оплаквания и в тази част, като постановено при правилно прилагане на материалния закон, решението следва да остане в сила. Относно увеличението на ФР за 2005 г., на осн. чл. 23, ал. 2, т. 21, б. "е" със сумата 79 933,26 лв. в уточнението на касационната жалба се твърди, че сумата представлява 33 907,31 лв. вземания от клиенти с изтекъл давностен срок, 39 310,71 лв. признати рекламации в полза на клиенти във връзка с търговски сделки и 6 715,34 лв. отписани несъбираеми вземания от клиенти. Съгласно законовия текст, основание за увеличението на резултата, последният се увеличава с разходите от обезценка и преоценка на активи (нереализирани загуби), които водят до намаляване на финансовия резултат за текущия период, включително намаление стойността на вземанията, включително отписването им като несъбираеми, с изключение на случаите на отписването им при ликвидация или обявяване в несъстоятелност на длъжника или при изтичането на давностния срок от момента, в който вземането е станало изискуемо, с изключение на финансовите предприятия. Първоинстанционният съд е съобразил безспорното обстоятелство, че през 2005 г. ревизираното дружество е отчело по счетоводна сметка 609 - други разходи, разходи за глоби и неустойки в размер на 3 324,25 лв., отписани вземания в размер на 79 933,36 лв., отписани остатъчни вземания в размер на 2 645,41 лв., лихви по ДРА на НОИ в размер на 944 489,00 лв. и че съгласно подадената ГДД за 2005 г. не е извършено преобразуване на финансовия резултат с така отчетените разходи. Сумата в размер на 79 933,36 лв. представлява отписани вземания от посочени фирми по фактури, издадени през 1999 и 2000 г. Законосъобразно съдът е възприел мотивите на органите по приходите, че осчетоводеният разход в резултат на отписване на вземане ще бъде признат за данъчни цели само при условие, че отписването е станало при спазване изискванията на счетоводното законодателство (налице са неопровержими доказателства, че вземането е несъбираемо). Това означава, че трябва да бъдат анализирани причините за отписване на всяко едно вземане, за да се установи дали отписването е в съответствие със счетоводното законодателство. Обстоятелствата за отписване на вземанията следва да са надлежно доказани. В тази връзка, преди съставяне на годишния счетоводен отчет следва да е извършена инвентаризация на вземанията, при която да бъдат изпратени писма до съответните контрагенти за потвърждаване на вземанията и задълженията. За установяване на съответните разлики между счетоводните и фактическите данни се съставя протокол. На база на резултатите от инвентаризацията ръководството на дружеството следва да вземе решение за тяхното третиране и размера на тяхната счетоводна оценка. Разходът от отписване на вземане като несъбираемо ще бъде признат за данъчни цели, ако е налице достатъчна сигурност, че вземането не може да бъде събрано. Преценката за това следва да бъде направена при спазване на счетоводното законодателство. Ако дадено вземане бъде отписано, без да са налице обективни причини и доказателства за това, че същото е несъбираемо, отчетеният разход не може да бъде признат за данъчни цели. Обосновано Административният съд е приел, че в хода на ревизията, а и пред съда не са представени документи, удостоверяващи, че са настъпили обстоятелствата за отписване на вземанията в общ размер на 79 933,26 лв., защото ревизираното дружество, чиято е тежестта да докаже наличието на основание за признаване на определен разход, е представило единствено писмени обяснения в ревизионното производство и никакви други доказателства. Мотивите на съда в тази част напълно се споделят от настоящия състав на касационната инстанция и не следва да се повтарят. В касационната жалба също не се твърди, че са налице въпросните доказателства, а отново се излагат обяснения защо процесните вземания са несъбираеми и няма конкретни оплаквания за съществени процесуални нарушения, допуснати от съда. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение, в оспорената част, не е постановено при пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 1 018,42 лв. юрисконсултско възнаграждение, в зависимост от материалния интерес на спора в касационното производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение