Решение № 5947 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1052/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Хасково чрез процесуален представител юрисконсулт Стойчева, против Решение 5790 от 16.12.2024г. на Административен съд - Хасково по адм. дело 967/2024г. С него се отменя по жалба на Р. И. А. Решение 1012-26-341-1 от 02.10.2024г. на директора на ТП на НОИ - Хасково, отхвърлящо жалба срещу разпореждане [номер]-2140-26-810/12.09.2024г. на Ръководител Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ - Хасково. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответницата, Р. И. А., чрез процесуален представител адвокат Челебиев взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалвания съдебен акт , обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на ответницата, против решение на директора на ТП на НОИ - Хасково, с което се отхвърля жалба срещу разпореждане за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО. Отказът е обоснован с непризнаване на стаж като действителен такъв за периода преди 2000 г. като неработеща майка. Възражението е за незаконосъобразност на решението и разпореждането с искане за отмяната им. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Приел за приложима разпоредбата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, според която стаж по смисъла на Закона за пенсиите е платен и неплатен отпуск по КТ. Приел за относимо и Постановление на Министерски съвет 61 от 1967г. за насърчаване на раждаемостта, според което времето за бременност, раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени от неработещи жени - майки или осиновителки се признава за трудов стаж. Също така според чл. 9 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето през което неработещата майка е гледала дете до 3г възраст. При изложените съображения от правна страна съдът е постановил решението си. Решението е правилно. При постановяване на решението съдът при безспорна фактическа обстановка е извел правен извод, съответен на материалната уредба, действала към 31.12.1999г., приложима съгласно § 9 от ПЗР на КСО към момента на упражняване на правото на пенсия. Въпросът дали осигурителния стаж на работеща или неработеща майка в периода на майчинство-бременност, раждане и отглеждане на дете, преди 2000г. следва да се зачете за действителен стаж е правилно разрешен от съда, съгласно цитираната, анализирана и приложена материална уредба. В такъв смисъл е съдебната практика на Върховен административен съд по сходни казуси, която е неизменна до настоящия момент. Предвид изложеното и при споделяне напълно на мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 500 лева на основание чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение