Решение № 6942 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4625/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. А. Х. гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител адв. А. Тенева, назначена по реда на чл. 26, ал. 2 от Закона за правната помощ срещу решение 2653/20.03.2025 г., постановено по адм. дело 457/2025 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 1283/03.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), с което му е отказан бежански статут, а също и хуманитарен статут. Релевират се оплаквания, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Макар, че се обжалва съдебното решение, в голямата си част в касационната жалба са развити оплаквания срещу решението на административния орган. За първоинстанционното съдебно решение касаторът е посочил, че пред съда жалбоподателят се е явил лично и е изложил аргументи за причината да напусне страната си по произход поради войната, която продължавала и сега. Пред съда същият е заявил, че по голяма част от семейството му са избити и той е бил свидетел на тези убийства. Твърди се в касационната жалба, че съгласно международните официални източници не може да се направи обоснован извод, че в Сирия е налице сигурност и стабилност в страната, тъй като от представените справки безспорно се установява наличие на вътрешен въоръжен конфликт между новата власт и групировките, но тези обстоятелства били игнорирани от административния орган, а и при постановяване на решението си съдът е взел предвид представените справки от ДАБ, но не е анализирал обстойно информацията, съдържаща се в тях. Твърди се също така, че принципът забрана за връщане (non refoulment) е главното основание на закрилата на бежанците. Посочва се и забраната за връщане съгласно чл. 33 от Женевската конвенция от 1951. Цитира се и чл. 18 от Хартата на основните права на ЕС, която гарантира правото на убежище, което включва зачитане на посочения принцип и чл. 19 от нея, според който никой не може да бъде експулсиран или екстрадиран от държава, в която може да бъде осъден на смърт или подложен на изтезание или друго нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание. Решаващият съд според касационния жалбоподател не е разгледал и не е взел предвид изложените по горе обстоятелства, поради което е постановил едно незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ), чрез процесуалния си представител юриск. Хичовски, я оспорва и моли същата да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Б. А. Х. гражданин на Сирия срещу решението на председателя на ДАБ първоинстанционният съд е приел, че то е издадено от компетентен орган и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила Според съда в решението на административния орган се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави и надлежно мотивирано. Според съда административният орган е обсъдил представените от жалбоподателя данни в бежанската му история и е приел за установено в хода на административното производство, че в бежанската му история няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Според съда от молителя в административното производство не е посочено той да е бил преследван в държавата си по произход поради раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което е прието, че не са налице основанията по чл. 8, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Съдът е приел и, че не е установено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 5 ЗУБ, а и административният орган правилно е посочил, че не се установява и хипотезата за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 ЗУБ. В обжалваното решение е прието, че правилно председателят на ДАБ е мотивирал решението си с това, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗУБ и затова преценката му е правилна и обоснована и съответстваща на събраните доказателства. Според съда жалбоподателят въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция, или пък да бъде изложен на изтезание, на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, като в интервюто не е направил такива изявления. Третата причина според съда за предоставяне на хуманитарен статут е тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, те не са налични по отношение на оспорващия, както правилно бил преценил и административния орган. В тази връзка съдът се е позовал на чл. 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. и на решение С 465/07 и е изложил основните мотиви, развити в него. Съдът е приел, че изложено било от кандидата, че мотивите за напускане на страната му на произход са, че е бил арестуван за да влиза в армията, но след това е пуснат. Впоследствие е твърдял, че повече не е бил арестуван и не е получавал призовка за влизане в редовната армия. Друг мотив, който жалбоподателят е изтъкнал е това, че в Сирия няма работа. В решението е посочено, че след оттеглянето на Башар Асад положението в Сирия не се е променило в негативен аспект. В тази връзка съдът подробно е обсъдил представените по делото справки от ДАБ за положението в Сирия и е направил извод, че ситуацията в Сирия е овладяна до степен да се осигури приемливо ниво на сигурност на гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване и затова много сирийци са се завърнали в Сирия. От информацията на общодостъпни източници и от приобщените по делото справки от ДАБ от 29.01.2025 г. и 03.02.2025 г., съдът е направил извод, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или изтезания, или нечовешко, унизително отнасяне, или наказание. От справката от 03.02.2025 г. съдът е приел, че по данни на ВКБООН към 23.01.2025 г., считано от 08.12.2024 г. в Сирия са се завърнали близо 210 000 сирийци и в тази цифра се включват повече от 20 100 сирийски бежанци от Йордания, а в Ливан ежедневните пресичания на официалните гранични пунктове продължават със среден интезитет над 10 000 души. Разгледан е в първоинстанционното решение и процеса на предаване на властта в Сирия и, че към настоящия момент в Сирия се работи за съставяне на правителство и възстановяване на реда. Изложени са мотиви от съда и вследствие на най новата общодостъпна информация за положението в Сирия не само от справките на ДАБ, но и на международни и български журналистически материали. Въз основа на всички данни по делото съдът е приел, че не са налице основанията, визирани и в чл. 8, и в чл. 9 ЗУБ. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно в обжалваното решение е прието, че разпоредбата на чл. 8 ЗУБ регламентира предпоставките за предоставяне на бежански статут на чужденец, който търси международна закрила, какъвто е и касационният жалбоподател. За преценката им, както правилно е прието и в обжалваното решение са взети предвид интервюто, проведено с лицето в ДАБ, от което става ясно, че същият е влязъл в България през турската граница нелегално и към момента на задържането му от полицейските власти не е имал лични документи. Относно неговото лично положение в Сирия, в интервюто е заявено от него, че в държавата си по произход той не е преследван поради раса, националност, нито за политическо убеждение или принадлежност. В интервюто касаторът е посочил, че е [заличен текст], но не е имал проблеми с това и че не е участвал в политическа партия и партийни мероприятия, както и че е роден в гр. Рака, но е живял в [населено място] до 2022 г., а след това се е местил и на други места, за да избегне войната. Заявено било от касатора в интервюто, че през 2019 г. бил задържан от ДАЕШ за един ден, от кюрдите през 2021 г. за два дни и от свободната армия през 2021 г. за няколко часа, а след това не съобщава за такива задържания до 2024 г., когато е заминал за Турция на 18.07.2024 г. и е дошъл в България на 02.08.2024 г. Не съобщава, че са го заплашвали, а че са го били при задържанията му, но след 2021 г. до момента на пресичане на границата с България не е имал проблеми. Според касатора в Сирия са останали баща му (съобщава, че майка му била убита), седем братя и пет сестри, както и жена му и малкото му дете, а и очаквал и второ дете. Основният мотив, посочен от касатора пред административния органи и пред първостепенния съд е, че е напуснал Сирия, тъй като там няма сигурност и спокойствие, а България е мирна и спокойна страна и той иска да остане тук. Правилно съдът в решението си е обсъдил представените в съдебното производство от ответника актуални справки за обществено политическото положение в Сирия, както и различни информационни български и международни източници, като при съвкупната им преценка е направен извод, че в Сирия е настъпила съществена промяна и ситуацията там е овладяна, много сирийци се завръщат след смяната на властта (падането от власт на Башар Асад), работи се в Сирия за съставяне на правителство и възстановяване на реда. При положение, че е установено, че смяната на властта в Сирия не е довела до налагане на смъртни наказания или изтезания и нечовешко, унизително отнасяне, са налице положителни тенденции в развитието на тази страна. При положение, че се увеличават хуманитарните мисии и макар и на места в крайбрежните райони ситуацията да е по сложна, в останалите райони тя се подобрява. Това се установява от представените и пред първоинстанционния съд справки от ДАБ и в настоящето касационно производство от 19.05. 2025 г., като е посочено, че на 18.02.2025 г. след провеждане на преговори, Сирийските демократични сили са се съгласили да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство. При наличие на промяна в обществено политическата обстановка в Сирия правилно първостепенният съд е приел, че след като жалбоподателят не е твърдял за обстоятелства, свързани с изтезание, нечовешко и унизително отнасяне, не е изложен и на смъртна опасност, затова за него няма основание да се приеме, че напускането му на държавата по произход е поради тежка заплаха за живота му, поради което по отношение на него не са налице предпоставките за получаване на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал.1 ЗУБ, нито за хуманитарен статут по чл. 9, ал.1 ЗУБ. Правилно съдът е обосновал решението си и с решение на СЕС по дело С 465/07 и С 285/12 по приложението на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО (отм.) и същата разпоредба се съдържа и в Директива 2011/95/ЕС. В подкрепа на установеното от представените справки пред съда и пред настоящата касационна инстанция, се установява, че много сирийци вече се връщат в родината си и след като липсват каквито и да било сигурни данни, че ако касаторът се завърне в Сирия, където е семейството му баща му, седемте му братя, пет сестри, жена му, малкото му дете и очакваното второ дете показва, че положението в Сирия не е опасно и за касационния жалбоподател. В този смисъл неоснователно се сочи в касационната жалба, че са налице основания за прилагане на принципа non refoulment (забрана за връщане) съгласно чл. 33, § 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. При така изложеното настоящият касационен състав счита, че са законосъобразни изводите, направени в обжалваното решение, не е доказано от касатора той да е бил обект на преследване, основано на раса, националност, религия, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, както и да е изложен на реална опасност от тежко посегателство по смисъла, вложен в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Предвид изложеното съдът счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение е постановено при спазване на материалноправните разпоредби на приложимия материален закон ЗУБ и е обосновано, поради което същото като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение