Решение № 7477 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5327/2016 г.

Решение № 7477 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5327/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ИТ К." ЕООД, гр. С. срещу Решение № 1772 от 15.03.2016 г. по адм. дело 4034/2015 по описа на Административен съд С. - град /АССГ/. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-2217-1404007-091-01/30.10.2014 г., поправен с РА № П-22221714062822-003-01/1.12.2014 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП С., в частта потвърдени с Решение № 457/30.03.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП". Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът не е обсъдил задълбочено всички събрани в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства, като счита за доказано осъществяването на процесните доставки от посочените в РД и в РА доставчици. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отмени РА. Ответната страна - директорът на дирекция "ОДОП"- гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кирилов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на оспорване пред АССГ е бил Ревизионен акт № Р-2217-1404007-091-01/30. 10.2014 г." поправен с РА № П-22221714062822-003-01/1.12.2014 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП С., в частта потвърдени с Решение № 457/30.03.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП". С РА на "ИТ К." ЕООД гр. С. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 31 619.18 лв. и начислена лихва - 5 380.23 лв. по фактури, издадени от "И. к. МГ" ЕООД и "Д и П Т." ЕООД, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 2, чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС с предмет - СМР и строителни материали, както и е определен корпоративен данък за довнасяне за 2011 г. в размер на 350, 80 лв. Ревизиращите органи са приели липса на доказателства за реално осъществяване на процесните доставки от сочените във фактурите доставчици. С обжалваното решение, АССГ е достигнал до извода за материална законосъобразност на оспорения РА. Анализирайки съдържанието на събраните писмени доказателства, констатациите на в. л. по СсчЕ и СТЕ, първоинстанционният съд е възприел като правилни констатациите на ревизиращите органи за наличие на материалноправно основание за отказ от признаване правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице по спорните фактури. Така постановеното решение е валидно, допустимо и частично правилно. Относно доставките от "И. к. МГ" ЕООД с отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 28 351,65 лв. по 18 бр. фактури подробно описани в РД, с предмет "аванс по договор за строителство" и "по договор за строителство". Представен е договор от 2.04.2012 г. между "ИТ К." ЕООД, в качеството му на възложител и "И. К. МГ" ЕООД, в качеството му на изпълнител за извършване на довършителни СМР на обект - хотел в гр. П., съобразно количествено - стойностна сметка Приложение № 1 към договора. Според представените писмени обяснения от управителя на "И. к. МГ" ЕООД за изпълнение на договорените СМР в полза на "ИТ К." ЕООД е нает за подизпълнител "Е. М" ЕООД, ЕИК ********* съгласно договор на 9.04.2012 г. между "И. к. МГ" ЕООД и "Е. М" ЕООД, с който са договорени същите СМР, но с цена, различна от уговорената между жалбоподателя и неговия пряк доставчик. От своя страна "Е. М" ЕООД е сключил договор за извършване на СМР от 19.04.2012 г. със "С. 2009" ЕООД, както и е закупувал строителни материали от "К." ЕООД, "Х. и с." СД, "В. к." ЕООД и др., подробно описани в ревизионния доклад. Не е спорно, че има представени протокол обр. 19 от 27.07.2012 г. между "Е. М" ЕООД и "С. 2009" ЕООД, както и фактури, издадени от последния, с предмет строителни услуги и материали и КСС, като съгласно заключението на в. л. по СТЕ описаните количества СМР съвпадат. Настоящият касационен състав счита, че от така събраните доказателства - Договори, строителна документация, фактурите, придружени с Актове обр. 19, доказателства за разплащането на данъчната основа и начисления ДДС по всяка една от спорните фактури, фактурите за предходните доставки на вложените в обекта материали, направените служебни проверки, а и представените в тази насока доказателства за отразяването на фактурите от всеки един от доставчиците в дневниците за продажби и СД за съответния отчетен период следва да се направи извод за реалност на доставките. От заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза /ССЕ/ е видно, че прекия доставчик "И. к. МГ" ЕООД и предходния "Е. М" ЕООД са издали фактури, включили са ги в Дневниците за продажби и справките-декларации по ДДС, осчетоводили са ги по съответните счетоводни сметки, разплатили са се помежду си, както и са платили съответното ДДС. П. на предходните доставчици "С. 2009" ЕООД и "К." ЕООД също са издали фактури, включили са ги в Дневниците за продажби и справките-декларации по ДДС. Д. ДДС е внесено от тях не е констатирано нито от ССЕ, нито от приходните органи. По делото също така е изслушана и приета и съдебно - техническа експертиза /СТЕ/, съгласно която сградата е напълно завършена и въведена в експлоатация, като при огледа на място са установени извършени CMP-та, които отговарят по вид на договорените и приети с Протоколи обр. 19, за които са издадени съответни фактури. СТЕ е описала в констативната част на заключението си видовете и количествата материали, закупени във връзка с процесиите СМР, като е дала заключение, че така описаните материали са били необходими и като количества са достатъчни за извършване на процесните СМР и съгласно фактурите и протоколите обр. 19 материалите са използвани за строителството на процесния обект. Фактически единственият мотив за потвърждаване на ревизионния акт на "ИТ К." ЕООД гр. С. в тази му част от страна на първоинстанционния съд е липсата на персонал от страна на прекия и предходни по веригата доставчици, поради което следва да се приеме, че не са налице облагаеми доставки. В същото време се установява, че ревизираното лице също не е разполагало със собствен кадрови ресурс, с който сам да осъществи фактурираните от доставчиците му услуги. Предвид, че този факт не е спорен и не са ангажирани други доказателства от страна на приходната администрация, само въз основа на установените факти, че доставчиците не са декларирали всички наети от тях работници, необходими за осъществяване на цялата дейност по фактурираните услуги, не може да се направи извод, че фактурираните услуги не са извършени от доставчиците. Данъчно облагане е недопустимо да се извършва въз основа на предположения, каквото е направено в мотивите на първоинстанционното решение, а именно че извършеното СМР "е възможно да е направено от трети лица, които съответно да не са издали данъчни фактури, по които да е налице право на приспадане на данъчен кредит, поради което от страна на жалбоподателя с процесните фактури се прави опит да се фактурират извършените дейности, без обаче по тях да е налице облагаема доставка." Наред с изложеното, в случаите когато отказът на правото на данъчен кредит е обусловено, не от липса на предмета на доставка, а с привидност на доставката, поради това, че действителния доставчик не е посоченото във фактурите лице, органа по приходите е следвало да събере доказателства и за това, че задълженото лице - получател по доставките е знаело или според обстоятелствата не е възможно да не знае, че доставката е привидна, съответно, че доставчикът не е лицето, което е посочено в документите. Ако получателят по фактурата не е знаел, че участва в привидна доставка, правото на данъчен кредит може да бъде отказано, само ако се установи наличие на ДДС злоупотреба, за която получателят по доставката е знаел или е бил длъжен да знае за тази злоупотреба. В настоящия случай, такива обективни данни за знание на получателя по фактурите за участие в привидна доставка или за знание за злоупотреба не са събрани в ревизионното и съдебното производство, а ангажираните доказателства не сочат към извод за участие на получателя в данъчна измама или знание за злоупотреба. Ето защо в случая, отказът на органа по приходите да признае право да приспадне данъчен кредит противоречи и на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и на решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Тези решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. В процесния казус не е установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключения договор и с оглед неговото поведение към ревизиращите органи. В оспорения РА липсва и констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Същевременно са представени доказателства, установяващи обективното извършване на услугите. Затова получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчна фактура, отразяваща действително извършени дейности, по които дружеството е платило данъчните основи, има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите. Относно доставката от от "Д и П Т." ЕООД и преобразувания финансов резултат на дружеството жалбоподател за 2011 г. В касационната жалба няма посочени конкретни оплаквания относно тази доставка и извършеното преобразуване. Правилно АССГ е приел, че в случая макар и издадената фактура да касае авансово плащане, такова плащане реално не е извършено, видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, както и че няма и изповядана сделка с нотариален акт относно придобиването на недвижимия имот и всъщност не е налице облагаема доставка. Правилно е прието, че отчетената загуба е документално необоснована, тъй като апортната вноска на апартаментите не е вписана в имотния регистър и дружеството не притежава нотариален акт за прехвърляне на собствеността. Следователно, в тази част касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила в тази му част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,