Решение № 7589 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3862/2015 г.

Решение № 7589 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3862/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на В. П. С. срещу Решение № 87 от 13.01.2015 г. по адм. дело № 1966/2014 г. по описа на Административен съд /АС/ Б., 7 състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 12 от 07.07.2014 г., издадено от началника на Митница Б., потвърдено с Решение № 509 от 16.10.2014 г. на директора на Агенция "Митници", както и в полза на Митница Б. е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 681,66 лева.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно АС Б. е приел липсата на процесуален порок в реквизитите на ППСПДВ, изразяващ се в непосочване на конкретен размер на дължимата законна лихва за забава. Поддържа, че в ППСДПВ е налице противоречие между фактическото и правно основание за издаването му, което обуславя неговата незаконосъобразност. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено процесното ППСПДВ. Претендира разноски.

Ответната страна - началникът на Митница Б., не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид изложеното в касационната жалба и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на обжалване пред АС Б. е било ППСПДВ № 12 от 07.07.2014 г. на началник Митница Б., потвърдено с Решение № 509/16.05.2014 г. на директора на Агенция "Митници".

С цитираното ППСПДВ В. П. С. е задължен да заплати публични държавни вземания в размер на 38 388, 55 лева, представляващи мито за сумата от 6 430, 61 лева; ДДС за сумата от 17 115, 79 лева и акциз - 14 842,15 лева, ведно със законна лихва върху тях, считано от датата на възникване на задължението /28.08.2008 г./ до окончателното му погасяване.

Като основание за възникване на описаните задължение е прието, че след извършена съвместна проверка от митническите органи и органи на ОД на МВР Б. на 15.04.2009 г. е спрян В. П. С., управлявал лек автомобил марка "I. ", модел F., рама J., [номер]. 5076, САЩ, ПР 2008 г., 291 кw по SAE, който не е митнически оформен по надлежен ред. Прието е, че С. е въвел автомобила на територията на Общността, като с въвеждането режим "временен внос" е учреден с други действия за деклариране съгласно чл. 229, § 1, буква Б във връзка с чл. 232, § 1, буква Б като не са били налице условията по чл. 558 от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. се въвеждат разпоредбите за прилагане на Регламент /ЕИО/ № 2913/92 за създаване на Митническия кодекс на Общността /Регламент 2454/93/ и чл. 488а във връзка с чл. 488в и чл. 144, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на закона за митниците /ППЗМ/. Поради неизпълнението на условията за разрешаване на режим временен внос за титуляра на режима, в случая В. С., възниква митническо задължение на основание чл. 204, § 1 и чл. 202, § 1 от Регламент на Съвета /ЕИО/ № 2913/92 за създаване на Митническия кодекс на Общността /Регламент 2913/92/ и чл. 199, ал. 1, т. 7 от ЗМ, както и задължение за данък добавена стойност на основание чл. 54, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с решение № 4402-0521 от 09.06.2009 г. на началника на Митница Б. са определени дължими митни сборове и други публични държавни вземания в размер на 38 388, 55 лева, представляващи мито за сумата от 6 430, 61 лева; ДДС за сумата от 17 115, 79 лева и акциз - 14 842,15 лева.

За длъжник е определен В. П. С. и е определен десетдневен срок за заплащане на задължението, считано от датата на уведомяване на длъжника за задълженията. Определените публични държавни вземания са взети под отчет по реда на чл. 217 от Регламент /ЕС/ 2913/92 на Съвета на 09.06.2009 г. видно от отбелязването върху решението / л. 79 от делото/.

Не е спорно между страните, че цитираното решение на началника на Митница Б. е влязло в законна сила.

Административният съд е констатирал, че определените с решението митни сборове и други публични държавни вземания дължими от В. П. С. не са заплатени в определения срок за доброволно плащане, поради което за тези вземания е издадено ППСПДВ № 12/2014 г. на началника на Митница Б. С постановлението на основание чл. 232, ал. 1 от МК и чл. 211, чл. 211а и чл. 212, ал. 2 от ЗМ В. П. С. е задължен да заплати горепосочените публични държавни вземания - мито, ДДС и акциз, ведно с дължимата законна лихва от датата на възникване на задължението - 28.08.2008 г. до окончателното му погасяване.

Първоинстанционният съд е приел, че наличието на публични задължения, установени с влязло в сила решение на началника на Митница Б., както и липсата на доброволно плащане на тези задължения от страна на лицето в указания срок, са фактическите основания, обусловили издаването на обжалваното постановление. С оглед на това административният съд е приел, че са налице предпоставките, установени в хипотезата на чл. 211а, ал. 1 от ЗМ за издаване на оспореното постановление, а именно: възникнало, установено по надлежния ред и неплатено в определения от митнически орган срок, митническо задължение и други публични държавни вземания. Съобразно това, съдът е приел, че оспореното постановление за принудително събиране на публични държавни вземания е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с процесуалните и материалните изисквания на закона, а подадената срещу него жалба, като неоснователна е отхвърлена.

Решението е частично неправилно.

1.Решението е правилно в частта, с която е потвърдено ППСПДВ № 12 от 07.07.2014 г. на началника на Митница Б., с което на основание чл. 232, ал. 1 от МК и чл. 211, чл. 211а и чл. 212, ал. 2 от ЗМ В. П. С. е задължен да заплати публични държавни вземания в размер на 38 388, 55 лева, представляващи мито за сумата от 6 430, 61 лева; ДДС за сумата от 17 115, 79 лева и акциз - 14 842,15 лева.

По делото няма спор по фактите. Установено е, че с решение № 4402-0521 от 09.06.2009 г. на началника на Митница Б. са определени дължими митни сборове и други публични държавни вземания в размер на 38 388, 55 лева, представляващи мито за сумата от 6 430, 61 лева; ДДС за сумата от 17 115, 79 лева и акциз - 14 842,15 лева и това решение е влязло в законна сила в тази му част и подлежи на принудително изпълнение. С оглед осигуряване на заплащането на така определените митни сборове с решението, впоследствие е издадено процесното ППСПДВ, поради което изводът на АС Б., че същото е законосъобразно в тази му част, като издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма и в съответствие с процесуалните и материалните изисквания на закона, е правилен. Практиката на Върховен административен съд е последователна, че ППСПДВ, издавани от митническите органи са изпълнителни основания за принудително събиране на установени публични вземания. Постановленията се издават при липсващо доброволно изпълнение на публични задължения, установени с предходни актове на митническите органи. Въпросът относно законосъобразността на определените публични задължения се разглежда при обжалването на тези предходни актове на митническите органи, с които задълженията се установяват, а не в производството по обжалване на постановленията.

В процесния случай АС Б. правилно е взел предвид факта на установените с влязлото в сила решение на митническия орган публични задължения, във връзка с което е издадено постановлението. След като актът, установяващ публичните задължения за мито, ДДС и акциз е влязъл в сила, ППСПДВ за тези задължения се явява издадено на материалноправно основание и правилно е потвърдено от административния съд в тази му част. От друга страна, следва да се посочи, че безспорно е установен факта на въвеждане на процесния автомобил на територията на РБ, чрез устно деклариране от касатора на режим временен внос, както и че последният е собственик на автомобила. Съгласно чл. 139 от ЗМ се разрешава ползването на митническата територия на Р. Б., с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове и без прилагане на мерките на търговската политика, на чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба. В чл. 562 буква "в", трето тире от Регламент 2454/1993 на ЕК, съдържащ се в M. Раздел 2 - условия за пълно освобождаване от вносни митни сборове, срока за приключване на посочения режим за процесния автомобил е 6 месеца. Посоченият срок е изтекъл на 28.02.2009 г., след която дата касаторът не е заплатил дължимите публични държавни вземания и автомобилът е продължил да се намира на територията на страната, т. е. не е реекспортиран. Това означава, че към датата на проверката /15.04.2009 г./ касаторът е продължил да използва автомобила в нарушение на изискванията за учредяване на режим "временен внос".

В допълнение следва да се отбележи, че с ППСПДВ не се определят за първи път размера на митните сборове и не с тази цел законодателят свързва издаването му. Това следва и от систематичното място на чл. 211 от ЗМ, който се намира след разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗМ, регламентираща вземането под отчет на дължимите митни сборове и чл. 206, ал. 1 от ЗМ, уреждаща уведомяването на заинтересованото лице за размера на взетите под отчет митни сборове. Следователно, при обжалване на постановлението неотносими са възраженията на жалбоподателя относно основанието и размера на определените митни сборове, а относими към законосъобразността му е наличието на предпоставките за издаването му - уведомление за вземане под отчет на дължимите суми, уведомяване на длъжника за тях и липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника, което в конкретния случай е доказано. В тази смисъл са Решение № 15170/2012 г., по адм. д. № 900/2012 г., I отд. на Върховен административен съд, Решение № 1034/2013 г. по адм. д. № 6594/2012 г., I отд. на Върховен административен съд и Решение № 6073/2014 г. по адм. д. № 10733/2013 г., VIII отд. на Върховен административен съд.

По тези съображения, като е достигнал до същия краен извод, съдът е постановил правилно решение в тази му част, което следва да бъде оставено в сила.

2. Решението е неправилно относно приетото за законосъобразно ППСПДВ № 12/2014 от 07.07.2014 г. на началника на Митница Б., в частта на определения начален момент на дължимата лихва за забава върху главницата.

Видно от решение № 4402-0521 от 09.06.2009 г. на началника на Митница е посочено, че длъжник на възникналите задължения и дължими държавни вземания е лицето В. П. С., като на основание чл. 222, § 1, б. "а" от Регламент /ЕС/ 2913/92 и чл. 839, а. 2 от ППЗМ, е определен 10-дневен срок за заплащане на сумите по т. 1, считано от датата на уведомяване на длъжника за задълженията.

Видно от посочената в заключителната част на решението, определеното митническо задължение и дължими държавни вземания са взети под отчет незабавно / на 09.06.2009 г./.

Изрично е посочено, че при неплащане на дължимите суми в указания срок по т. 3 ще се пристъпи към издаване на ППСПДВ, в това число и на дължимите лихви до момента на погасяване на задължението съгласно чл. 232 от Регламент/ЕС/ 2913/92, чл. 21 от ЗМ и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.

Касационната инстанция намира, че незаконосъобразно с процесното ППСПДВ е определено задължение за лихва за просрочие, считано от датата на възникване на задължението /28.08.2008 г./. Задължението за лихва в действащото митническо законодателство се регламентира чрез института на компенсаторна лихва по смисъла на чл. 214, ал. 3 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността. В националното законодателства на тази норма съответства разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от ЗМ. Другият институт е този на лихвата за забава върху размера на митните сборове по смисъла на чл. 232, § 1, б. "б" от МК, на която норма съответства разпоредбата на чл. 211, ал. 1, т. 2 от ЗМ. Компенсаторната лихва е приложима при възникване на митническо задължение с оглед на компенсаторни продукти или стоки, въведени под режим активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос. В процесния случай с оглед вида на митническия режим е определено задължение за законова лихва, така както е посочено и в обжалвания административен акт, а именно считано от датата на възникване на задължението - 28.08.2008 г. / датата на въвеждане на автомобила на митническата територия на Общността/. Съгласно чл. 211, ал. 1, т. 2 от ЗМ, когато размерът на митните сборове не е заплатен в определения срок, митническите органи събират законната лихва върху размера на митните сборове, съответно според чл. 232, ал. 1, б. "б" от МК на ЕС /Регламент № 2913/92 г./ когато размерът на сборовете не е платен в определения срок, се събира лихва за забава върху размера на митните сборове. Аналогично е положението и при задължението за ДДС по силата на чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.

От доказателствата по делото се установява, че митническият орган е уведомил задълженото лице за възникнали митнически задължения на 09.06.2009 г. и му е даден 10 - дневен срок за доброволно заплащане на дължимите суми, поради което именно от тази дата е налице дължимост на лихва за забава. Освен това така формулирано задължението за лихва е и неопределено по размер, като началната дата за дължимостта му е датата, следваща датата на изтичане на 6 - месечния срок за приключване на режим "временен внос" с пълно освобождаване от вносни митни сборове. Правнорелевантните факти за формиране на акцесорното задължението за законна лихва за забава по основание и конкретизирането му по размер е наличието на несъбрана сума от митни сборове и ДДС за периода след изтичане на срока за плащане на същата, на основание чл. 211, ал. 1, т. 2 от ЗМ, съответно чл. 232, ал. 1, б. "б" от МК на ЕС /Регламент № 2913/92 г./, във връзка с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. По делото няма данни за осъществено плащане на главницата. При съобразяване с цитираните разпоредби и даденото тълкуване по прилагането на тези от МК на ЕС /Регламент № 2913/92 г./ и конкретно на чл. 232, ал. 1, б. "б" от МК на ЕС /Регламент № 2913/92 г./ в решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/09 на Съда на Европейския съюз, постановено по повод преюдициално запитване от страна на Върховния административен съд по сходни случаи, следва да се приеме, че административният акт в частта му относно определеното задължение за лихва за периода от 28.08.2008 г. до 19.06.2009 г. включително, е незаконосъобразен. Лихвата за забава е дължима, считано от 20.06.2009 г. след изтичане на 10-дневния срок, даден на длъжника за плащане на дължимите публични държавни вземания, като крайният момент е окончателното погасяване на задълженията.

Относно твърдението на касатора за допуснато съществено нарушение от формата на ППСПДВ, изразяващо се в неопределяне на конкретния размер на дължимата законна лихва касационната инстанция споделя становището на първостепенния съд. Задължително условие е в съответния акт на митническия орган да бъде посочен началният и крайният момент на дължимата законна лихва, а това е спазено / като бъде отчетена корекцията относно началния момент в процесния случай/. Т. е. необходимо е лихвата да бъде определяема. Поради липсата на информация за крайния момент / а именно кога ще бъде заплатена главницата/ не съществува възможност да се посочи конкретен размер на законната лихва за забава.

Относно разноските: Решението следва да бъде оставено в сила в частта на присъденото в полза на Митница Б. юрисконсултско възнаграждение, доколкото същото е определено от съда на базата на материалния интерес - размера на публичните държавни вземания /главницата/ и в тази част ППСПДВ е законосъобразно. В полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 5 / пет/ лева с оглед частичната основателност на жалбата. Няма данни за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение