Решение № 3711 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8158/2011 г.

Решение № 3711 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8158/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Юлиян Петров Димитров като ЕТ "Юлиян Петров - Ю & П" от гр. Русе чрез процесуалния си представител адв. Десислава Колева срещу решение № 868/12.04.2011 г., постановено по адм. дело № 3335/2010 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 181000261/18.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 510/08.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП за определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. общо в размер на 27 890,22 лв., от които 18 063,88 лв. главница и 9 826,34 лв. лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията за съществени нарушения на съдопроизводствените правила са свързани с отказ на съда да допусне гласни доказателства относно факта на предаването на паричните суми, както и че съдът се бил произнесъл само по част от направените доказателствени искания. Според касатора в съдебното решение липсва какъвто и да е коментар по отношение на представените и приети по делото писмени доказателства за усвоени парични суми от банкови кредити. Неправилно съдът не бил приел, че предоставените парични средства от Коева са представлявали реализиран приход не за 2004 г. и 2005 г., а такъв, реализиран от дейността през 2001 г. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или след отмяната на решението, делото да се реши по същество от касационната съдебна инстанция. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като обосновани са изводите на съда за неустановени с доказателствата предадени в заем суми. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 209, т. 3 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Ревизията на Юлиян Димитров е проведена по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Тази правна норма регламентира хипотеза, при която декларираните и/или получените приходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на лицето за ревизирания период. Съдът е приел, че правилно приходните органи за 2005 г., за която година са определени данъчни задължения на ревизирания субект по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) не са включили в приходната част на баланса на касовата наличност сумата общо от 32 000 лв., за която жалбоподателят твърди, че му e дадена в заем от Стоянка Коева съгласно договори за заем от 26.01.2004 г. и 28.07.2005 г. и разписки за получени суми от същите дати. Въпреки това съдът е приел, че не са ангажирани безспорни доказателства, че паричните суми реално са предоставени от Коева. Според съда недоказаността на извършено безкасово или преводно плащане се съпътства и от недоказаност на плащане в брой, въпреки изрично твърдение на Коева в писмените й обяснения. В тази връзка съдът е изследвал правния характер на договора за заем, регламентиран и дефиниран в чл. 240 ЗЗД като реален и неформален, за който трябва да се установи предаването на сумите. За представените по делото договори за заем като частни диспозитивни документи съдът е счел, че не се ползват с материална доказателствена сила и същите доказват единствено за възникнала облигационна връзка, но не е и за реално осъществяване на уговорената престация. Съдът е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза досежно реализирания облагаем доход, тъй като същият се отчита след ревизирания период, т. е. след 31.12.2005 г. В съдебното решение е прието, че релевантно за доказване на обстоятелството за финансова възможност на заемодателката да предостави в заем парични средства към момента на сключването на договорите за заем с Димитров (2004 г. и 2005 г.) е реализирания оборот до 2004 г., който възлиза на 99 358,82 лв. съгласно заключението на вещото лице. За заема от Георги Костадинов от 02.01.2005 г. съдът е приел, че по делото не са събрани доказателства, които да опровергават констатациите на ревизиращите органи, че към 02.01.2005 г. Костадинов не е разполагал с финансови средства, които да му дадат възможност да предостави такъв заем от 25 000 лв. на жалбоподателя и че реално тази сума е предадена на 02.01.2005 г. Прието е в обжалваното съдебно решение, че законосъобразно приходния орган не е включил в приходната част за 2005 г. тегления от Юлиян Димитров банков кредит от ТБ "Инвестбанк" по договор за кредит № 144/29.10.2003 г. в размер на 50 000 лв., тъй като от представено по делото удостоверение от банката е установено, че кредитът е усвоен на 30.10.2003 г., поради което съдът е приел, че той е следвало да се отчете за 2003 г., а не за ревизирания период през 2005 г. въз основа на така установените факти, съдът е направил и правния си извод за законосъобразно определяне на данъка по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. Обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, извършил е преценка на целия доказателствен материал по делото в неговата съвкупност и въз основа на това е направил законосъобразни правни изводи относно определения данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) на Юлиян Димитров за 2005 г. Наистина касаторът не е опровергал констатациите на ревизионния акт, каквото е задължението му по чл. 124, ал. 2 ДОПК, тъй като констатациите на ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното. Юлиян Димитров не е опровергал констатациите на издадения му ревизионен акт, според който за 2005 г. разходите му са по-големи от приходите. Правилно първоинстанционният съд не е приел за доказано получаването на заемни средства от Стоянка Коева общо в размер на 32 000 лв. на първо място поради недоказване реалното получаване на сумата, което е основно изискване при доказване на договор за заем, който както се посочи по-горе е реален договор. На второ място от доказателствата по делото не се установява по категоричен начин, че Коева е притежавала тези суми за да ги даде в заем. Видно от представените по делото годишни данъчни декларации на Коева и заключението на съдебно-счетоводната експертиза не се установява този факт. Следва да се има предвид, че видно от доказателствата и заключението на експертизата за 2002 г. и 2004 г. е установено тя не е извършвала дейност (шивашки услуги като патентна дейност) и съответно не е получавала приходи. Установено е, че за 2001 г. е декларирала приходи в размер на 74 603,34 лв., но в същото време от писмените й обяснения по време на ревизията Коева е твърдяла, че през 2005 г. е дала в заем и на друго лице в размер на 70 000 лв. Ако се приеме за вярно, че Коева през 2005 г. е дала в заеми общо 77 000 лв. (70 000 лв. на Пламен Илиев и 7 000 лв. на Юлиян Димитров), то не се установява, че такава сума Коева е притежавала, за да я даде в заем. Това е така, защото от данните по делото и заключението на експерта е установено, че през 2004 г. не е реализирала приходи, а освен това е установено по време на ревизията, че Коева е ипотекарен длъжник, считано от 12.11.2003 г. за магазин и апартамент, поради което недоказано е останало твърдяното обстоятелство, че заемодателката е разполагала със свободни средства, за да даде в заем на касатора. Относно твърдението на касатора за получен заем от лицето Георги Костадинов, нито по време на ревизията, нито в съдебното производство са ангажирани доказателства, че сумата от 25 000 лв. е предадена в патримониума на касатора, нито че Костадинов е притежавал такава сума, която да му я даде в заем. Неоснователни са оплакванията на касатора относно получения от него банковия заем от 50 000 лв. Установено е от удостоверение от ТБ "Инвестбанк" АД, клон- гр. Русе, че се касае за ипотечен кредит, който е усвоен през 2003 г. с оглед покупката от Димитров на апартамент. Следователно, неоснователно е твърдението му, че тази сума е представлява свободни средства, с които касаторът е разполагал. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати от първоинстанционния съд гласни доказателства за доказване предаването на заемните суми. Като се има предвид твърденията за получени заеми от 25 000 лв. от Стоянка Коева и 25 000 лв. от Георги Костадинов недопустимо е допускането за доказването им на гласни доказателства - аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, приложим по силата на § 2 от ДР на ДОПК. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касаторът не е опровергал констатациите на ревизионния акт съгласно чл. 124, ал. 1 ДОПК, поради което постановеното решение от първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,