Решение № 10666 от 12.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1108/2016 г.
ВАСII отделение12.10.2016 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 407/10.12.2015 г. постановено по адм. дело № 328/2015 г. на Административен съд-П., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на на ЗКПУ "Е.-92", гр. П., представлявано от председателя на УС - Л. С. А., против Заповед № 18-391/29.11.2013 г. на началника на СГКК - гр. П., в частта, с която е извършено изменение на КККР на гр. П. по отношение нанасянето на нов ПИ с идентификатор 55871.511.1556, с площ от 3 000 кв. м. на н-ци на А. П.. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 328/2015 г. по описа на Административен съд-П.. ОСЪЖДА ЗКПУ "Е.-92", гр. П., кв. "Ц.", ул. "Д. Б. - Стопански двор", да заплати на В. Ж. А., от гр. П., ул. "Ц." №..., разноски за касационната инстанция в размер на 600 /шестстотин/ лева, за един адвокат. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10666 от 12.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1108/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от: 1/ Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. П., и 2/ В. Ж. А., Б. Н. Д., К. И. Б., Е. Ж. А. и М. Н. Д., всички от гр. П., чрез пълномощника им - адв. А., и двете, против решение № 407/10.12.2015 г. по адм. дело № 328/2015 г. на Административен съд-П., с което е отменена Заповед № 18-391/29.11.2013 г. на началника на СГКК-гр. П., в частта, с която е извършено изменение на КККР на гр. П. по отношение нанасянето на нов ПИ с идентификатор 55871.511.1556, с площ от 3 000 кв. м. на н-ци на А. П.. Касаторът: началника на СГКК-П. поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторите: В. Ж. А., Б. Н. Д., К. И. Б., Е. Ж. А. и М. Н. Д., чрез пълномощника им - адв. А., поддържат искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В писмена защита от В. А., чрез пълномощника му - адв. Б., се поддържа и искане за обезсилване на решението като недопустимо. Ответникът: ЗКПУ "Е.-92", гр. П., редовно призован, не се явява представител. От пълномощника му - адв. Б. е постъпила писмена защита, с която моли за отхвърляне на двете касационни жалби като неоснователни. Претендира за разноски пред касационната инстанция. Ответникът: община-П., редовно призована, не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби и за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са основателни. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ЗКПУ "Е.-92", гр. П., против Заповед № 18-391/29.11.2013 г. на началника на СГКК-П., с искане за отмяната й в частта с която е одобрено изменението на КККР на гр. П. относно нанасянето на ПИ с идентификатор 55871.511.1556. С обжалваното решение съдът е уважил жалбата, като е отменил заповедта в посочената част, като незаконосъобразна. Приел е, че жалбата е допустима, тъй като оспорващата кооперация се явява заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР /ред. Д. в. бр. 36/2004 г./, тъй като се явява собственик на сграда с идентификатор 1556.1 в новозаснетия имот и притежава ограничено вещно право върху него, удостоверено от представения като доказеателство нот. акт № 27, т. 6 д. № 856/12 г. на СВ при РС-П.. По същество е приел, че заповедта е незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствеите правила. Обжалваното решение е процесуално недопустимо. Оспорената частично заповед е издадена на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР /ред. Д. в. бр. 30/2006 г./ и с нея е одобрено изменението в КККР на гр. П., одобрена със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на ИД на АГКК, като в границите на съществуващ ПИ 9186, собственост на О.-П., е заснет нов ПИ с идентификатор 1556 накрая, собственост на н-ци на А. Б. П. и съответно е даден нов идентификатор на съществуващата в този имот сграда, като сграда с № 1556.1 накрая, собственост на община-П.. Съгласно чл. 54, ал. 1, изр. 2 от ЗКИР /в посочената редакция/, тази заповед се съобщава на заинтересованите лица и подлежи на обжалване по реда на АПК. "Заинтересовани лица по чл. 54, ал. 1", съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР /Д. в. бр. 36/2004 г./ са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. Константната съдебна практика на касационната инстанция по тълкуване на разпоредбата е че се имат предвид само онези собственици или носители на вещни права върху недвижими имоти, които са вписани в кадастралния регистър към одобрената КК. Невписаните такива в регистъра към одобрената КК не разполагат с право на жалба, тъй като измененията не ги засягат пряко и непосредствено. Тези изменения са по отношение на вписаните в регистъра собственици и носители на ограничени вещни права, и само те разполагат с активна процесуална легитимация и правен интерес от оспорване на заповедта по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, доколкото изменението в КККР засяга техни субективни материални права, противопоставими на това изменение. Невписаните собственици не могат да докажат такова противопоставяне от извършеното изменение в КККР, защото не фигурират в одобрената първоначална КККР с такива права. В случая изложеното се отнася с пълна сила към жалбата на ответната кооперация. Последната, съгласно данните по делото, не фигурира в КР към одобрената КККР от 2008 г. на гр. П. като собственик или носител на ограничено вещно право върху ПИ 9186, от когото се отделя и образува нов ПИ 1556, нито пък фигурира като собственик на съществуваща сграда № 9186.1, променена в сграда № 1556.1. Поради това оспорващата кооперация не е разполагала с право на жалба срещу процесната заповед, в частта й относно създаването на нов ПИ № 1556, поради липса на правен интерес. К. недопустима жалбата е следвало да бъде оставена без разглеждане. Вместо това съдът се е произнесъл по същество, което прави решението му недопустимо. Като недопустимо и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, същото следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено, поради недопустимост на жалбата. Съобразно този изход по делото и направеното искане от В. А., чрез неговия пълномощник - адв. Б., на същия следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 600 лева, видно от представения договор за правна защита и съдействие. Разноските са за сметка на ответната кооперация, поради недопустимост на жалбата й. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение