Решение № 809 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3616/2016 г.

Решение № 809 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3616/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на О. Б., срещу Решение № 207/17.02.2016 г, постановено по адм. дело № 859/2015 г, по описа на Административен съд - Б.. С обжалваното решение е отменен отказ за издаване на удостоверение за търпимост на строеж "таванско помещение" с идентификатор 04279.604.173.1.4 в сграда с идентификатор 04279.604.173.1, находяща се в имот с идентификатор 04279.604.173, УПИ VI, кв. 82, по плана на V-ти микрорайон", по кадастралната карта на гр. Б., обективиран в писмо с изх. № 0117-76/09.11.2015 г, . на главния архитект на община Б.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Г. Б. М., поддържа становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение административният съд е отменил отказ за издаване на удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ обективиран в писмо с изх. № 0117-76/09.11.2015 г, на главния архитект на О. Б. За да постанови решението си, административният съд е приел, че процесният отказ за издаване на удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ не е мотивиран. Така постановеното решение е правилно. Разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ предвижда, че строежи, изградени до 07.04.1987 г, за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Цитираната норма допуска някои незаконни строежи да бъдат запазени при определени условия. Процесният отказ, както правилно е приел и административният съд, не е мотивиран. В него не са посочени конкретните фактически и правни основания за издаването му, който факт е достатъчно основание за отмяната му. Административният съд правилно е констатирал неполагане от страна на административния орган на необходимите усилия за събиране на всички относими доказателства, свързани с изграждането на обекта, с цел да се изследва допустимостта му според действащите нормативни изисквания към момента на неговото изграждане, предвид разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от АПК. Поради това, както правилно е приел и административният съд, обжалваният административен акт се явява незаконосъобразен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,