Решение № 11703 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6071/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ Руми Строй-Е. Спахи със седалище в [населено място], общ.Сатовча, обл.Благоевград, подадена чрез процесуален представител адвокат П. Зотева. Жалбата е против решение 788 от 14.03.2024г., постановено по адм. дело 958/2022г. на Административен съд - Благоевград. С него е отхвърлена жалбата на ЕТ Руми Строй-Е. Спахи против решение 01/311/00816/3/01/04/02 от 22.11.2021г., издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) за налагане на финансова корекция в размер на 65 173,85лв. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Развива подробни съображения в тази насока и претендира за отмяна на обжалваното решение със законните последици от това. Претендира присъждане на разноски. Ответникът заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез пълномощник главен юрисконсулт Митев, с подадена молба оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е било решение 01/311/00816/3/01/04/02 от 22.11.2021г. за налагане на финансова корекция, издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. С него на основание основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл.46, ал.1 и ал.2 във вр. чл.16, ал.2 и чл.2 от Наредба 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване на неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. (Наредба 30/2008г.; Наредбата) и чл.70, ал.1, т.7 във вр. чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), както и в изпълнение на влязло в сила решение 5714/12.05.2021г. постановено по адм. дело 11600/2020г. по описа на Върховния администартивен съд и на основание т.30 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013г. (Правилата), на ЕТ Руми Строй-Е. Спахи е определена и наложена финансова корекция в размер 65 173. 85лева С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването против решението за определяне на финансова корекция с мотиви, че то не страда от някои от пороците по чл.146 от АПК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от материално компетентен административен орган, в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание. Съдът е счел, че оспореното решение е издадено при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е съобразено с целта на закона. Съдът е обсъдил, че актът е издаден в производство по ЗУСЕФСУ след изпращане по реда на чл.173, ал.2 от АПК на административната преписка за произнасяне от административния орган по размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ. Мотивирал се е, че въпросът за съществуването на основание за възстановяване на финансовата помощ поради неизпълнение на договор 01/311/00816/ от 04.11.2014г. от ЕТ Руми Строй-Е. Спахи установеното неизпълнение на бизнес плана в приходната му част (изпълнение под 20 %) е окончателно разрешен с влязлото в сила съдебно решение 5714 от 12.05.2021г. постановено по адм. дело 11600/2020г. по описа на Върховния администартивен съд. Във връзка със спорният по делото въпрос, а именно дали правилно е определен размерът на финансова корекция, Административен съд Благоевград е приел, че същата е в съответствие с т.30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата. Мотивирал се е, че с оспореното решение, правилно е определена финансова корекция в размер на 16,67 % за неспазване на заложени в одобрения бизнесплан параметри по отношение на реализираните приходи от подпомаганата дейност, които са под 20 % от заложените в одобрения бизнесплан приходи. Според съда не е изтекла и давността за образуване на процесното производство, като е изложил мотиви, че давността е прекъсната с решение за финансова корекция 01/311/00816/3/01/04/01, изх. 01-6500/4587 от 12.10.2017г., от който момент е започнал да тече нов 4 - годишен давностен срок. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Възраженията, свързани с материалната законосъобразност на акта, изложени в жалбата пред настоящата инстанция, са свързани с твърдението, че за административния орган не е била налице законова възможност да наложи финансова корекция. В случая е проведено производство по налагане на финансова корекция, а по него е издаден за втори път административен акт, което е резултат от отмяната от съда на предходния акт и връщането на преписката на административния орган. Първоинстанционният съд подробно е описал какви са причините за частичната отмяна на предходният административнен акт (решение 01/311/00816/3/01/04/01 от 12.10.2017г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ), като настоящата инстанция счита, че не следва да ги преповтаря изцяло. Основното и относимо във връзка с проведеното предходно производство е, че указанията на съда по адм. дело 193/2020г. на Административен съд Благоевград, оставено в сила с решение на ВАС, са били административният орган да се произнесе и да определи наново само размера на финансова корекция, като от диспозитива за частично отхвърляне на жалбата и от мотивите на съдебното решение е видно, че е установено извършено нарушение от едноличния търговец, което се изразява в неизпълнение на показателите, заложени в бизнес плана. С цитираното съдебно решение ВАС е приел, че задължение на административния оран е да уреди служебно правните последици, възникнали от обявената за нищожна Методика за определяне на санкции след плащане на проекти по ПРСР 2007-2014г. в посочения от закона срок, тъй като определянето на размера на наложената финансова корекция, станало въз основа на нищожен акт, лишава от основание оспорения акт за налагане на финансова корекция, но само в частта, в която е определен размерът на последната. Следователно доводите на касационния жалбоподател, че съдът неправилно не е разгледал материалноправните предпоставки за налагане на финансовата корекция, а се е задоволил с преценката само за законосъобразност на наложения размер на финансовата корекция, са неоснователни. Доводите, изложени с касационната жалба, по същество за основанието за налагане на финансова корекция, не следва да бъдат разглеждани и в настоящето касационно производство поради разрешаването им с посоченото влязло в сила съдебно решение. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател, свързано с нарушени административнопроизводствени правила при постановяване на процесното решение за налагане на финансова корекция. С оглед изложеното в предходния абзац, следва да се приеме, че правилно органът не е изследвал налице ли са основанията за налагане на финансова корекция, тъй като със сила на пресъдено нещо са разрешени въпросите относно наличието на материалноправните предпоставки, обуславящи дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Съобразено с т.30, предложение второ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013г. административният орган правилно е определил размера на подлежащата за възстановяване сума. Административният орган е приложил коректно процентния показател за нарушението, като изводите на съда в тази връзка се споделят. Правилно е съобразено, че когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, и времетраенето на нарушението е една финансова година, през която са реализирани приходи под 20% от размера на заложените в бизнес плана приходи за съответната година, се налага санкция от 5% от предоставената финансова помощ плюс установения процент на неизпълнение под 20% спрямо заложените в бизнес плана приходи за съответната година. Наложената санкция е изчислена, по следния начин: 5% от предоставената финансова помощ плюс установения процент на неизпълнение под 20% (5%+(20%-8.33%). В касационната жалба се прави изрично възражение за изтекла давност. В тази връзка настоящият състав приема за правилен извода на първоинстанционния съд, че решението за налагане на финансова корекция е постановено в законово установения давностен срок, но с изложените по-долу коригиращи мотиви. Действително неизпълнението на поетите договорни задължения от настоящия касатор, дали повод за възстановяване на помощта чрез определянето на финансова корекция, са форми на нередности по см. на чл.1, §2 от Регламент 2988/95 на Съвета. В случая следва да се приеме, че е налице едно продължаващо неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели. Касае за продължаваща нередност по смисъла на чл.3, §1, ал.2, от Регламент 2988/95. Тази норма предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В настоящия случай правилно съдът преценявайки дали давността е изтекла е посочил, че доколкото самата нередност се изразява в неизпълнение на договорно задължение следва да се приеме, че давността ще започва да тече от датата, на която отпада задължението на жалбоподателя да изпълнява произтичащите от договора задължения. Правилно е определил, че най-ранната дата, от която може да започне да тече давностният срок по чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95, е 01.01.2017г. за вземания, произтичащи от неизпълнение на приходите за финансовата 2016г. Съгласно чл.3, §1, ал.3 от Регламент 2988/95 срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Цитираното от първоинстанционния съд решение за финансова корекция 01/311/00816/3/01/04/01 от 12.10.2017г. действително е прекъснало давността, но следва да се приеме, че това прекъсване трае до влизане в сила на съдебното решение, с което съдът се е произнесъл по законосъобразността му. Давността не тече докато трае действието, което я прекъсва, а в случая действието е преустановено едва с влизане в сила на съдебното решение по спора (датата на която е постановено окончателното съдебно решение на ВАС е 12.05.2021г.). Следователно четиригодишния давностен срок не е изтекъл към датата на постановяване на процесното решение 01/311/00816/3/01/04/02 от 22.11.2021г., тъй като от 13.05.2021г. е започнала да тече нова давност. Давността не е изтекла и при варианта, който настоящия касационен жалбоподател описва, а именно ако е прекъсната с получаването на уведомлението от 16.11.2021г. за образуване на производството за налагане на финансова корекция, тъй като до 12.05.2021г. давността е била прекъсната и от 13.05.2021г. е започнала да тече нова давност. Предвид на това административният съд, като е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт, е постановил правилно решение. Поради липсата на наведените касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, решението на първоинстанционния съд е правилно и затова то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Неоснователно и е искането на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", направено чрез процесуалния му представител главен юриск.Б. Митев, за присъждане на разноски. Според чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В случая не е имало процесуално представителство на ответника. Представената по делото молба с искане за присъждане на разноски също не обективира такова. С тази молба се изразява единствено становище за неоснователност на жалбата и се иска присъждане на разноски за юрисконсулт. На са изразени никакви доводи по съществото на спора, нито е осъществено процесуално представителство. Затова съдът не може да приеме, че е реализирано юрисконсултско представителство. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,