Решение № 4130 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9643/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалба, подадени от Национална агенция за приходите (НАП), чрез пълномощника юрк. Л. Танев, против решение 5972/22.05.2024 г., постановено по адм. д. 4966/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), в частта, в която НАП е осъдена да заплати на М. С. С. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, и в частта с присъдените разноски на ищцата и адвокатското възнаграждение, и против определение 12309/18.07.2024 г., постановено по същото дело, с което е оставено без разглеждане искането на НАП за изменение на решение 5972/22.05.2024 г., в частта относно присъдените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. С решението съдът е отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен размер от 1000 лева, ведно със законната лихва, като неоснователен. В тази част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила, съответно не е предмет на касационен контрол. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли предявения иск. Съображения в подкрепа на доводите са изложени в касационната жалба и в открито заседание. Претендира разноски по представен списък. Ответникът- М. С. С., чрез адв. С. Юрукова, оспорва по съображения, изложени в писмен отговор и писмена защита. Счита оспореното съдебно решение за правилно и обосновано и иска да бъде потвърдено от касационната инстанция. Претендира разноски по представен списък. Частният тъжител НАП навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Иска определението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба- М. С. С. изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на оспореното определение. Иска оспореното определение да бъде потвърдено от касационната инстанция като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по предявен от М. С. С. иск с правно основание чл. 82, § 1 вр. §. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защита на данните /Регламент (ЕС) 2016/679 /ОРЗД), за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., подробно описани в исковата молба, претърпени за периода 15.07.2019 г. - 16.09.2019 г., в резултат на неизпълнение в достатъчна степен от страна на НАП на задълженията по чл. 59, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и по чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. (алтернативно от датата на завеждане на исковата молба - 16.09.2019 г.) до окончателното ѝ изплащане. Производството пред първоинстанционния съд се е развило при условията на чл. 226, ал. 1 АПК, след отмяна на първоначално постановеното решение 3777/10.07.2020 г. по адм. дело 11231/2019 г. на АССГ, с решение 5858/14.05.2021 г. по адм. дело 8959/2020 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В решението ВАС е определил правната квалификация на предявения иск по чл. 82 от ОРЗД и подлежащите на установяване факти: 1. Наличие на материална или нематериална вреда; 2. Доказано нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679; 3. Причинна връзка между претърпяната вреда и нарушението на Регламента. Изложените от ищцата факти, изрично сочещи на допуснати от администратора на лични данни нарушения на задължения, които произтичат от чл. 24 и чл. 32 от Регламента за защита на данни, обуславят правна квалификация на иска по чл. 82, § 1 вр. § 2 от Регламента. ВАС е посочил, че НАП има качество на администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от ОРЗД и е дал задължителни указания за конкретно разпределение на доказателствената тежест между страните. Производството по делото е спряно с протоколно определение от проведено съдебно заседание на 27.10.2021 г. до постановяване на решение по дело С-340/2021 г. на Съда на Европейския съюз, образувано по преюдиациално запитване, отправено от ВАС по аналогичен спор. С определение от проведено закрито заседание на 19.01.2024 г., съдът е възобновил производството, отново е дал указания на ищеца и ответника относно разпределението на доказателствената тежест и насрочил делото за разглеждане в открито заседание. При новото разглеждане на делото са приобщени събраните доказателства по адм. д. 11231/2019 г. на АССГ, по адм. д. 8959/2020 г. на ВАС, както и са приети следните нови писмени доказателства представени от ответната страна- НАП. При новото разглеждане ищцата не е ангажирала нови писмени и/или гласни доказателства, въпреки дадените ѝ изрични указания. Въз основа на така установените факти съдът е приел, че искът е допустим и частично основателен. АССГ е приел от правна страна, че предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. АПК. По отношение на първата предпоставка - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, първоинстанционният съд е приел, че е налице недостатъчна степен на организационни и технически мерки, взети от страна на НАП, които са допринесли за изтичането на лични данни. Приел е, че ответникът не е успял да докаже изпълнение на законовото си задължение, че приложените от него мерки за сигурност на личните данни са подходящи. С тези мотиви АССГ е приел наличието на първата предпоставка за ангажиране на отговорността на НАП, представляваща незаконосъобразно бездействие по предприемане на необходимите мерки и ефективна средства за защита, произтичащи от задълженията на администратора по чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД, чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679. По отношение другите предпоставки, които следва да са налице за ангажиране отговорността на НАП - претърпяна вреда от страна на ищцата от това незаконосъобразно бездействие и причинна връзка между тях, първоинстанционният съд е приел за доказани настъпването на неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от ищцата М. С. безпокойство, притеснение, уплаха от бъдеща злоупотреба с имуществото ѝ, и че същите са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с установеното незаконосъобразно фактическо бездействие на администратора. В заключение административният съд е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на НАП. При определяне на размера на обезщетението съдът е намерил, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 500 лв. Първоинстанционният съд е присъдил и законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода на спора АССГ е присъдил разноски в полза на ищцата, адвокатско възнаграждение и разноски на НАП съразмерно отхвърлената част на иска. Решението е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и подписано от разгледалия делото съдия. Решението е допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните предпоставки за упражняване на правото на иск. Обжалваното решение е неправилно на основание чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Предявеният иск е с правно основание чл. 82, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, във връзка с чл. 39 ЗЗЛД, чл. 203 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Предвид чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679 предметът на доказване изисква установяване на: 1. нарушение на правата на субекта на данни по Регламент (ЕС) 2016/679 в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с регламента; 2. причинена материална или нематериална вреда; 3. причинна връзка между нарушението на правата по регламента и причинената вреда. В съображение 36 на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/2021 на СЕС, VB, ECLI:EU:C:2023:986, е посочено че от текста на член 82, § 1 от ОРЗД ясно следва, че наличието на вреди, които са били нанесени, е едно от условията за правото на обезщетение, предвидено в посочената разпоредба, както и наличието на нарушение на този регламент и на причинно-следствена връзка между тези вреди и това нарушение, като тези три условия са кумулативни. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че са налице втората и третата предпоставка за ангажиране отговорността на администратора на лични данни. Тук следва да се отбележи, че неправилно първоинстанционният съд е обсъждал твърдените от ищцата нарушения от страна на НАП като администратор на лични данни на чл. 59, ал. 1 ЗЗЛД. Член 59 ЗЗЛД е неотносим към задълженията на НАП като администратор на лични данни. Разпоредбата се намира в Глава осма на ЗЗЛД, която регламентира правилата за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. Защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни е основно право. Съгласно чл. 8, § 1 от Харта на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) всеки има право на защита на неговите лични данни. Регламент (ЕС) 2016/679 предвижда задължения за администраторите на лични данни и обработващите лични данни да осигурят необходимата защита на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите определени в чл. 5 ОРЗД. Членове 24 и 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 задължават администратора на лични данни (какъвто се явява НАП) да вземе подходящите технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с регламента и със закона. Същите не са конкретно посочени, защото подходът, който е възприет, е всеки администратор сам да определи кои да бъдат тези мерки. С оглед чл. 82, § 3 от ОРЗД предвиждащ, че администраторът или обработващият лични данни се освобождава от отговорност съгласно § 2, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата, тежестта да докаже, че са взети подходящите организационни и технически мерки, е на администратора/обработващия, а не на лицето, което твърди, че в резултат на липсата на такива мерки, е претърпяло вреда. Разпоредбата на чл. 82, § 3 от ОРЗД ясно възлага тежестта на доказване върху администратора на лични данни, при възражение от негова страна за освобождаване от отговорност за причинени вреди в резултат на нарушаване на регламента, да установи по несъмнен начин, че е предприел подходящите и ефективни организационни и технически мерки, така че по никакъв начин не е отговорен за изтичането на личните данни на ищцата в интернет пространството, в резултат на извършения неправомерен пробив в информационната система на НАП. В т. 3 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС, VB, ECLI:EU:C:2023:986, изрично е посочено, че принципът на отчетност на администратора, закрепен в чл. 5, § 2 и конкретизиран в чл. 24 от Регламент 2016/679, трябва да се тълкува в смисъл, че в исково производство за обезщетение по чл. 82 от този регламент разглежданият администратор носи тежестта за доказване на обстоятелството, че приложените от него мерки за сигурност по чл. 32 от посочения регламент са подходящи. В процесния случай ответникът не е представил доказателства, от които да се установи, че същият е приложил подходящите мерки за сигурност. Представените писмени доказателства цитирани от съда, не доказват, че приложените мерки са подходящи за защита при обработване на личните данни. В т. 1 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС, VB, ECLI:EU:C:2023:986, е прието, че чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкуват в смисъл, че неразрешено разкриване на лични данни или неразрешен достъп до такива данни от трета страна по смисъла на чл. 4, т. 10 от този регламент сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че приложените от съответния администратор технически и организационни мерки не са подходящи по смисъла на тези по чл. 24 и чл. 32. В т. 5 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС, VB, ECLI:EU:C:2023:986, е прието, че член 82, § 3 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че администраторът не се освобождава от задължението си по член 82, § 1 и § 2 от този регламент за обезщетяване на претърпените от дадено лице вреди само поради факта, че тези вреди произтичат от неразрешено разкриване на лични данни или неразрешен достъп до такива данни от трета страна по смисъла на чл. 4, т. 10 от посочения регламент, като посоченият администратор трябва тогава да докаже, че причинилият съответните вреди факт не може по никакъв начин да му бъде вменен. Именно това обстоятелство е останало недоказано от ответника в производството, че причинилият съответните вреди факт не може по никакъв начин да му бъде вменен. Това е резултат от несправянето на ответника да докаже благоприятните факти, които са били в негова тежест. В съображение 74 от ОРЗД е предвидено, че администраторът е длъжен да прилага подходящи и ефективни мерки и да е в състояние да докаже, че дейностите по обработването са в съответствие с настоящия регламент, включително ефективността на мерките. Тези мерки следва да отчитат естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и риска за правата и свободите на физическите лица. А в съображение 146 е предвидено, че администраторът или обработващият лични данни следва да бъде освободен от отговорност, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за вредите. Неправилно съдът е приел, че е налице втората предпоставка за основателност на исковата претенция. Ищцата твърди причинена неимуществена вреда, подробно описана в исковата молба и молба-уточнение. В т.6 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС, VB, ECLI:EU:C:2023:986, е посочено, че член 82, § 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че опасенията, които субект на данни изпитва, вследствие на нарушение на този регламент, от потенциална злоупотреба с неговите лични данни от трети лица, могат сами по себе си да представляват нематериална вреда по смисъла на тази разпоредба. Тежестта на доказване е на ищцата. В Решение от 4 май 2023 г. по дело С-300/21 на СЕС, ECLI:EU:C:2023:370, е предвидено, че член 82, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че самото нарушение на разпоредбите на този регламент не е достатъчно, за да се присъди право на обезщетение (т. 1). Чл. 82, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба или практика, която поставя поправянето на нематериални вреди по смисъла на тази разпоредба в зависимост от условието нанесените на субекта на данните вреди да са достигнали определена степен на значимост (т. 2). Чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи размерът на обезщетението, дължимо на основание на закрепеното в този член право, националните съдилища трябва да приложат вътрешните правила на всяка държава членка относно обхвата на паричното обезщетение, стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност на правото на Съюза. Ищцата не е доказала и какви нейни лични данни са достъпени неправомерно. За доказване изтичането на лични данни М. С. е ангажирала само, както е посочено в исковата молба копие от потвърдителните СМС-и, справки от интернет портала на НАП и извадки от публично оповестени таблици с лични данни, всички ние бяхме уведомени, че попадаме сред лицата, чиито лични данни са били неправомерно разкрити. В кориците на първоинстанционното дело, на лист 16 и лист 18, се съдържат идентични извадки, вероятно от потвърдителни SMS, в който е отразено: НАП: По заявка номер 9990 ИМА неправомерно разкрити лични данни (точен цитат). Няма никаква яснота кой е направил заявката и дали тя касае М. С. С., т.е. не е ясно, че са изтекли именно данните на ищцата. За да може да се приложи принципът на равностойност и ефективност, съобразно посоченото в цитираното Решение от 4 май 2023 г. по дело С-300/21 на СЕС, ECLI:EU:C:2023:370, ищецът следва да посочи и докаже какви негови лични данни са публично оповестени, за да може да се преценят притеснението и страхът като неимуществени вреди и да се определи адекватно парично обезщетение. Липсата на доказателства какви точно лични данни са изтекли и че изтеклите лични данни са именно на ищцата, както и че действително са претърпени неимуществени вреди, има за последица недоказаност на втория елемент от фактическия състав на отговорността. Правилата за доказателствената тежест на иск по чл. 82 ОРЗД не са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни вътрешноправни положения за други искове. Правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК изисква всяка страна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Следователно принципът на равностойност и принципът на ефективност ще са спазени, като е необходимо ищцата да докаже, че именно нейни конкретни лични данни са изтекли, както и какви точно неимуществени вреди е претърпяла и в какво точно се изразяват те. Тъй като трите елемента следва да са кумулативно налице, липсата на един от тях има за последица неоснователност на иска и не следва се обсъжда дали е налице и третата предпоставка за основателност на иска. По изложените съображения решението в обжалваната част като неправилно следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което предявеният от М. С. С. иск се отхвърли, в частта, с която е уважен същият и в частта с присъдените разноски и адвокатско възнаграждение. Предвид изхода на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на НАП за присъждане на разноски по делото, представляващи заплатени държавна такса в размер на 70 лв. за образуване на касационно производство и за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 400 лв. (по 100 лв. за всяка инстанция). С оглед окончателния изход на спора се оказва безпредметна и без правен интерес частната жалба, подадена от НАП против определение 12309/18.07.2024 г. постановено по адм. д. 4966/2021 г. на АССГ, постановено по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, поради което същата следва да се остави без разглеждане.