Решение № 2965 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5900/2018 г.

Решение № 2965 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5900/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Кооперация "Агрокомерс - 98" със седалище в гр. Хисаря, обл. Пловдив. Жалбата е срещу решение № 477 от 06.03.2018 г., постановено по адм. дело № 2078/2017 г. от Административен съд Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на Кооперация "Агрокомерс - 98" против уведомително писмо с изх. № 01-6400/43 от 02.05.2017 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за развитието на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. за кампания 2016 г. и отмяна на уведомително писмо с изх. № 01-6400/43 от 30.03.2017 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на уведомително писмо с изх. № 01-6400/43 от 02.05.2017 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Алтернативно се иска отмяна на обжалваното решение и връщане делото за разглеждане от друг състав. Ответникът – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", с представени писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска се оставянето ? без уважение и потвърждаване на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Кооперация "Агрокомерс - 98" против уведомително писмо с изх. № 01-6400/43 от 02.05.2017 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитието на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2016 г. и отмяна на уведомително писмо с изх. № 01-6400/43 от 30.03.2017 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. С обжалваното решение № 477 от 06.03.2018 г., постановено по адм. дело № 2078/2017 г., Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че с оспорваното уведомително писмо е налице несъответствие между действителното и целено волеизявление на органа и неговото писмено изразяване, което правилно е отстранено по реда на чл. 62, ал. 2 АПК с оспорения акт. В случая квалификацията, възприета от органа, следвала от фактическите обстоятелства, които били ясно посочени в първоначалното писмо и допуснатата неточност не е свързана с промяна на смисъла на волеизявлението. Първоинстанционният съд е приел, че оспорения акт е постановен в изискуемата писмена форма, с изложени в акта мотиви, при спазване на законовата процедурата и не са налице противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона. Съдът е приел, че правилно с оспорения акт е прекратен агроекологичния ангажимент по мярка 214 поради нарушение на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/. В тази насока административният съд е изложил мотиви, че според посочената разпоредба одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или посочени направления може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. А в случая площта от пресичане (географско пресичане между одобрените площи и тези, заявени в текущата кампания) било в процентно изражение 79, 40 %, което се потвърждавало от приетата по делото експертиза. Съдът е приел, че не може да се приеме, че дружеството е разширило ангажимента си с нови площи, в хипотезата на чл. 24, ал. 4 от Наредба № 11. При установеното над 10% намаление на одобрената площ за изпълнение на агроекологични дейности или направления, правилно на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11 бил прекратен агроекологичния ангажименти на оспорващия. Обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон. От данните по делото се установява, че с уведомително писмо изх. № 01-6400/279 от 01.10.2013 г. на ДФЗ Кооперация "Агрокомерс - 98" е одобрена за подпомагане с площ от 466, 30 ха по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места /ВПС-4/", код АП 18. 2. За одобрените за подпомагане парцели е поет петгодишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности. За следващите две кампании 2014 г. и 2015 г. са подавани от Кооперация "Агрокомерс - 98" заявления за подпомагане, като заявените площи са идентични с тези, за които е поет агроекологичния ангажимент. Административното производство, предмет на спора, е започнало със заявление УИН № 16.16.0616/68980 от 16.06.2016 г., с което по същата мярка и направление за кампания 2016 г. са заявени площи в размер на 460, 14 ха. По това заявление след извършена административна проверка е издадено уведомително писмо с изх. № 01-6400/43 от 30.03.2017 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитието на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. за кампания 2016 г. В това уведомително писмо от 30.03.2017 г. като фактически основания е посочено "... Вие не сте подали заявление за плащане по мярка 214, направление "Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места (ВПС-4)" през кампания 2016 г...". А като правни основания за издаване на това уведомително писмо са посочени разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11, които визират прекратяване на агроекологичния ангажимент за земеделски стопани, които не подадат "Заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент. Уведомително писмо от 30.03.2017 г. е било оспорено от Кооперация "Агрокомерс - 98" по административен ред на 26.04.2017 г. В 7-дневния срок за отзив по чл. 91, ал. 1 от АПК е издадено процесното уведомително писмо изх. № 01-6400/43 от 02.05.2017 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Същото е озаглавено уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за развитието на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. за кампания 2016 г. и отмяна на уведомително писмо с изх. № 01-6400/43 от 30.03.2017 г. В първия абзац от него с удебелен шрифт е посочено, че е допусната техническа грешка в уведомителното писмо от 30.03.2017 г., поради което адресатът е уведомен, че ДФЗ отменя изцяло това уведомително писмо от 30.03.2017 г. на основание чл. 62, ал. 2 от АПК и го заменя с новото уведомително писмо от 02.05.2017 г. Като фактически основания в новото уведомително писмо е посочено, че процентът на припокриване на заявените площи за кампания 2016 г. спрямо одобрените (референтни) парцели по направлението е 79, 40 %, което е онагледено в Приложение № 1 към уведомителното писмо от 02.05.2017 г. А като правни основания административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 24, ал. 1, ал. 2 и чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредба № 11. При тези фактически установявания административния съд неправилно е приел, че оспорваното пред него уведомително писмо от 02.05.2017 г. е постановено при спазване на законовата процедурата. Видно от изложеното от фактическа страна уведомителното писмо от 30.03.2017 г. е постановено на различни фактически и правни основания от последващото уведомително писмо от 02.05.2017 г. Първото уведомително писмо от 30.03.2017 г. е за неподадено заявление за плащане за кампания 2016 г., като правните основание на чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11, на които се е позовал административният орган, са също за това основание. А процесното уведомително писмо от 02.05.2017 г. е за неприпокриване на заявената площи за кампания 2016 г. спрямо одобрените (референтни) парцели по направлението. В този смисъл са посочените от административния орган правни основания по чл. 24, ал. 1, ал. 2 и чл. 18, ал. 3, т. 3 /вероятно поради техническа грешка неправилно е посочено т. 4 от Наредба № 11. Заместник изпълнителния директор на ДФЗ е допуснал съществено процесуално нарушение, като вместо по реда на чл. 91, ал. 1 от АПК да оттегли сам оспорения акт /били са налице основанията по тази разпоредба/ и да издаде нов акт, с новите фактически и правни основания, той е решил по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК да отстранява допуснати очевидни фактически грешки, като замени един административен акт с друг такъв, което е недопустимо. Очевидни фактически грешки по чл. 62, ал. 2 от АПК са налице при наличие на несъответствие между действителната и външно изразената воля на административния орган. В случая от уведомителното писмо от 30.03.2017 г. не се установява такова несъответствие. Всички изложени фактически и правни основания в уведомителното писмо от 30.03.2017 г. са свързани с неподадено заявление за плащане за кампания 2016 г. Като в това уведомително писмо от никъде не може да бъде извлечено, че действителната воля на административния орган е била за неприпокриване на заявената площи за кампания 2016 г. спрямо одобрените (референтни) парцели по направлението. Дори последната да е била действителната му воля, тя никъде не е изразена по този начин в уведомителното писмо от 30.03.2017 г. Затова ако такава е била действителната му воля, тя е могла да бъде поправена само по реда на отзива по чл. 91, ал. 1 от АПК и издаване на изцяло нов административен акт с обективирана действителната му воля. С процесното уведомително писмо от 02.05.2017 г. изцяло е изменена волята на издателя на акта, което не може да стане по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Освен това с уведомително писмо от 02.05.2017 г. от една страна е отменено уведомителното писмо от 30.03.2017 г., а от друга страна са поправени очевидни фактически грешки в него. Явно е, че ако един акт се отменя, то той не може едновременно с това да се поправя. По реда на чл. 62, ал. 2 от АПК се поправят очевидни фактически грешки, като новия акт и поправеният стават едно цяло. С оглед на изложеното обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно. Затова то следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което съдът да се произнесе по съществото на спора. При произнасянето си в тази насока настоящият съдебен състав съобрази, че процесното уведомително писмо от 02.05.2017 г. включва две части. Първата от тях е за отмяна на уведомителното писмо от 30.03.2017 г. В тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и да бъде прекратено образуваното съдебно производство поради липса на правен интерес за оспорващия на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Това се налага и най-вече защото, ако не бъде процедирано по този начин и бъде отменено изцяло уведомително писмо от 02.05.2017 г., то в този случай би останало уведомителното писмо от 30.03.2017 г. с произтичащите от него последици. А последното не е и не би могло да бъде оспорено от Кооперация "Агрокомерс - 98" поради наличието на отменящото го уведомително писмо от 02.05.2017 г. В останалата му част уведомителното писмо от 02.05.2017 г. следва да бъде отменено и преписката върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението за плащане на Кооперация "Агрокомерс - 98" УИН № 16.16.0616/68980 от 16.06.2016 г. за кампания 2016 г. При този изход на спора направеното искане от процесуалния представител на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за присъждане разноски не следва да се уважава. По претенцията на касатора за присъждане на разноски и за двете инстанции, Върховният административен съд счита, че такива са дължими от ответната страна по спора. Разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер независимо от частичното оставяне без разглеждане на жалбата, защото в случая това се дължи изцяло на заместник изпълнителния директор на ДФЗ /обсъдено по-горе/, а не на недопустимо оспорване от Кооперация "Агрокомерс - 98". Разноските на последния са в размер на 2350 лв. за първоинстанционното производство /1800 лв. адвокатско възнаграждение, 500 лв. за експертиза и 50 лв. държавна такса/ и 1625 лв. за касационното производство /1600 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса/. Така общия размер на разноските са 3975 лв. Същите са своевременно поискани и доказани, поради което следва да се присъдят в пълен размер. Направеното от процесуалния представител на заместник изпълнителния директор на ДФЗ /в представените писмени бележки/ възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, е неоснователно. Така е, защото минималният размер, посочен в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 500 лв. При съобразяване фактическата и правна сложност на спора обаче съдът счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. за първоинстанционното производство и 1600 лв. за касационното производство, не е прекомерно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,