Решение № 13194 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 628/2016 г.

Решение № 13194 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 628/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Инса Ойл" ООД, с ЕИК 115624227, срещу Решение № 2226 от 16.11.2015 г., постановено по адм. д. № 2005 по описа на Административен съд - Пловдив (АС - Пловдив) за 2015 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), срещу Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (ДА "ДРВВЗ") за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1200, 00 лв., произтичащи от направени разноски за адвокатско възнаграждение по силата на Договор за правна защита и съдействие, сключен между дружеството и адв. И. Кемалов в производствата по нахд № 2853 по описа на Районен съд – Пловдив за 2013 г. и по кнахд № 3123 по описа на Административен съд – Пловдив за 2013 г. Наред с това, "Инса Ойл" ООД е осъдено да заплати на ДА "ДРВВЗ" сума в размер на 314, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Предвид изложеното в нея, следва да се приеме, че се твърди постановяването му при наличието на касационните основания по чл. 209 АПК. Оспорват се направените от първоинстанционния съд изводи, че изразходването на средства за адвокатско възнаграждение за защита пред съд не може да се определи като вреда от административна дейност. Излагат се подробни съображения срещу така възприетата от съда теза. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и уважаване на претенцията на "Инса Ойл" ООД така, както е предявена. В съдебните заседания пред настоящия съд касаторът не се представлява. Ответникът – ДА "ДРВВЗ" оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт. По същество моли обжалваното решение да остане в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Пред АС – Пловдив са предявени от "Инса Ойл" ЕООД искове срещу ДА "ДРВВЗ", с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с които е поискано осъждането на ответника, както следва: по първия иск да заплати на настоящия касационен жалбоподател обезщетение в размер на 600, 00 лв. заради претърпени имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение за защита по нахд № 2853 по описа на Районен съд – Пловдив за 2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.06.2013 г. до окончателното й изплащане и по втория иск - да заплати на настоящия касационен жалбоподател обезщетение в размер на 600, 00 лв. заради претърпени имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение за защита по кнахд № 3123 по описа на АС - Пловдив за 2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.12.2013 г. до окончателното й изплащане. Обезщетенията за вреди се претендират като последица на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 195 от 08.04.2013 г., издадено от председателя на ДА "ДРВВЗ". Установено е от първоинстанционния съд, че с Решение № 2090 от 26.07.2013 г., постановено по нахд № 2853 по описа на Районен съд - Пловдив за 2013 г. е отменено НП № 195 от 08.04.2013 г., издадено от председателя на ДА "ДРВВЗ". Съдът приел, че в нахд № 2853 по описа на Районен съд – Пловдив за 2013 г. и в "... приложеното към него кнахд са представени пълномощни между ищеца и адв. Кемалов, от които е видно, че са договорени и платени в брой общо сумата от 1200 лева". При така изложеното в решението от фактическа страна, съставът на АС - Пловдив е приел, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Изложил е съображения, че не е налице основен елемент от състава на чл. 1 ЗОДОВ – претърпяна вреда или пропусната полза, която да е в пряка и непосредствена връзка с акт, действие или бездействие на административния орган. Мотивирал се, че заплащането на адвокатски хонорар не може да се квалифицира като вреда по ЗОДОВ, претърпяна в резултат на актове, действия или бездействия от страна на органите на ДА "ДРВВЗ". Посочил, че отношенията между страната в съдебното производство и нейния адвокат се основават на договорните правоотношения съгласно Закона за адвокатурата, като заплатеният от "Инса Ойл" ООД хонорар не е вреда по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Приел, че изразходването на средства за адвокатско възнаграждение за защита пред съд не може да се определи като вреда от административна дейност. По тези причини съдът отхвърлил исковете. Предвид изхода на спора, осъдил дружеството да заплати на ДА "ДРВВЗ" сума в размер на 314, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Като е приел различно от така възприетото в цитираното тълкувателно решение, а именно, че вредата, която "Инса Ойл" ООД твърди, че претърпяло в размер на платените суми за адвокатска защита не представлява вреда, пряка и непосредствена последица от отмененото НП, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск само на това основание при допуснато нарушение на материалния закон, както основателно поддържа и касационният жалбоподател. При това в нарушение на съдопроизводствените правила е разрешил спора без да обсъди и оцени представените по делото в производството по обезщетението писмени доказателства, въз основа на които да извърши преценка досежно наличието на всяка от предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Поради това, при постановяване на решението първоинстанционният съд не е формирал фактически изводи на база тези доказателства. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на собствени на съда фактически изводи. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата, тоест за излагане на мотиви, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. Настоящата касационна инстанция няма правомощието да замести първоинстанционния съд в тази преценка като обсъди за първи път представените по делото пред АС – Пловдив доказателства, в това число за извършеното плащане по банков път на претендираните адвокатски възнаграждения и документи от счетоводството на дружеството, респективно да направи въз основа на тях фактически изводи. Такъв подход би лишил страните от установената в закона възможност да реализират правата си пред две съдебни инстанции. По изложените съображения, решението предмет на контрол, макар да е валидно и допустимо, следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на АС - Пловдив предвид установената в чл. 220 АПК забрана за нови фактически установявания от касационната инстанция. Съдът следва да пристъпи към разглеждане на делото и постановяване на съдебен акт по същество при съобразяване на изложеното по-горе, след като обсъди и оцени представените относими към предмета на спора писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. При това съдът следва да обоснове защо дава вяра на всички или на част от доказателствата, а на други не и да направи съответните правни изводи. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото като съобрази, че разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ са специални и дерогират правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение