Решение № 15 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13854/2011 г.

Решение № 15 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13854/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 10921 от 27.07.2011 г. по адм. дело № 2600/2011 г. Върховният административен съд, седмо отделение, отменя решение № 11 от 12.01.2011 г. по преписка № 288/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено, че от страна на "Граммер" АД е осъществена пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) спрямо Цеца Валентинова Цветанова по признак "тормоз" при упражняване правото на труд, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лв. и са предписани принудителни административни мерки по реда на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД. Решението е обжалвано от Цеца Цветанова. Жалбоподателката твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против решението на КЗД да бъде отхвърлена. Съдебният акт е оспорен и от Комисията за защита от дискриминация (КЗД), но с определение от 8.12.2011 г., влязло в сила на същата дата, производството по делото в тази част е прекратено. В съдебно заседание представителят на КЗД заявява, че не оспорва касационната жалба на Цветанова. Ответникът "Граммер" АД, с. Трудовец оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, седмо отделение, е законосъобразно. Правилно тричленният съдебен състав приема, че оспореното решение № 11 от 12.01.2011 г., въпреки че е издадено от компетентния орган съгласно правомощията на КЗД, изброени в чл. 47 ЗЗД, в предвидената в чл. 66 от ЗЗД писмена форма, с установените в текста реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила, подлежи на отмяна, поради противоречие с материалноправни разпоредби. Заключението на съдебния състав, че решението на административния орган е постановено в нарушение нормите на ЗЗД е законосъобразно. Цитираният нормативен акт предвижда забрана на всяка пряка или непряка дискриминация, основана на някои от признаците, визирани в чл. 4, ал. 1 и квалифицира като дискриминация тормозът на основа на тези признаци, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места (чл. 5 от ЗЗД). По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на закона "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Анализът на текстовете налага извода, че за да е налице тормоз следва да се установят конкретни факти, изразяващи необективно и негативно отношение към засегнатото лице на основа на някой от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗД. В случая правилно и в съответствие със смисъла на посочените текстове тричленният състав приема, че от страна "Граммер" АД в качеството на работодател не са извършени действия или са допуснати бездействия по отношение на служителката Цветанова, които да представляват неравно третиране, предизвикано от признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗД. Аргументирано е заключението, че установените по делото действия и актове на работодателя като преместване на друга длъжност, налагане на дисциплинарно наказание и др., предприети спрямо служителката, не представляват тормоз, нито неравно третиране, тъй като липсват доказателства тези действия да са мотивирани от качество на служителката от вида на посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗД. Несъгласието на служителката със създадената организация на работа, с решенията във връзка с протичане на трудовия процес или с дисциплинарните мерки на работодателя, не е достатъчно да обоснове дискриминация, след като негативният ефект не е предизвикан и не се основава на някой от предвидените в закона признаци. Обстоятелството, че дисциплинарното наказание и преместването на служителката на друга работа са актове насочени лично към служителката, следва от характера на тези мерки, но не обосновава дискриминационно отношение и неблагоприятно третиране, тъй като не се основава на някой от изброените в чл. 4, ал. 1 от закона признаци. Ето доводът в касационната жалба, че след като дисциплинарните и административни действия се предприети срещу служителката персонално следва да се приеме, че е налице дискриминация по признак "лично положение", е неоснователен. С оглед изложеното законосъобразни са и крайните изводи на тричленния съдебен състав, че от страна на работодателя "Граммер" АД не е допусната дискриминация по отношение на служителката Цветанова, изводите на КЗД в обратния смисъл са в противоречие с нормативната уредба, поради което постановеното от административния орган решение, установяващо "тормоз при упражняване правото на труд" следва да бъде отменено. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Изводите на тричленния съдебен състав са направени в съответствие със събраните доказателства. При липсата на доказателства, установяващи, че влошените отношения между служителката и работодателя са провокирани от някой от изброените в чл. 4, ал. 1 признаци или от качество на служителката с такъв характер, обосновано е преценено, че от страна на работодателя не е допуснато неравенство в третирането и не е осъществен тормоз по смисъла на ЗЗД, а правилността на конкретните актове на работодателя, накърняващи правата на служителката, следва да бъде проверена по друг процесуален ред. В подкрепа на последния извод са и представените копия от съдебни решения на Ботевградския районен и на Софийския окръжен съд. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а касационният довод в този смисъл е неоснователен. Съдът извършва цялостна преценка на събраните в производството пред административния орган доказателства, съобразява се с доводите и твърденията на страните и подробно аргументира изводите си за липса на тормоз и неравенство в третирането по смисъла на ЗЗД. Изложените съображения относно отсъствието на данни, които да сочат, че актовете и действията на работодателя са предприети поради качество на служителката с характера на изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗД мотивират и заключението, че от страна на работодателя не е нарушена и нормата на чл. 13, ал. 1 от ЗЗД. Още повече, че в решението на КЗД не е коментирано нарушение на посочения текст, а е направена компилация от различни понятия в закона, като е посочено, че е допуснат "тормоз при упражняване правото на труд". Ето защо касационният довод за липса на мотиви в тази част е неоснователен. Тежестта на доказване в процеса е съобразена с нормата на чл. 170 от АПК и е разпределена в съответствие с изискванията на ал. 2 от същия текст, при отчитане условията на чл. 9 от ЗЗД. В този смисъл твърденията за допуснати процесуални нарушения не могат да бъдат споделени. Поради всичко изложено Върховният административен съд, петчленен състав приема, че оспореното съдебно решение е валидно и допустимо и при постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен, обоснован и постановен при спазване на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставен в сила. При липсата на данни за действително направени разноски в касационното производство, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъдени на ответника "Граммер" АД, с. Трудовец въпреки направеното искане. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, петчленен състав,