Решение № 6224 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9343/2020 г.

Решение № 6224 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9343/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ срещу решение № 3929/15.07.2020 г. по адм. д. № 9868/2019 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което, по жалба на "Електроразпределение Юг" ЕАД /ЕР Юг, дружеството/ е отменено Решение № Ж-451/31.07.2019 г. на Комисията. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения, че електроразпределителното дружество не може да обосновава отказа си да присъедини обект по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ по съображения за изчерпан капацитет за присъединяване на генераторни мощности, при положение, че не е изпълнило предвидените в закона задължения за извършване на съответната реконструкция с цел присъединяване на такива обекти. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на ЕР Юг. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - "Електроразпределение Юг" ЕАД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – В. К. не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Върховният административен съд, състав на трето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред АССГ е образувано по жалба от "Електроразпределение Юг" ЕАД срещу Решение № Ж-451/31.07.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3/21.03.2017 г. за лицензиране дейностите в енергетиката във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 2, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ, на "Електроразпределение Юг" ЕАД са дадени следните задължителни указания: 1. В едномесечен срок след получаване на Решението да продължи процедурите за присъединяване и издаде становище с посочени условия за присъединяване съгласно Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредба № 6/, глава пета, раздел II "Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ" по искане за проучване за присъединяване и за условията за присъединяване на В. К. за обекти: Фотоволтаична централа /ФЕЦ/ с мощност до 30 kW, в УПИ XIII-258, кв. 32, с. Гълъбинци, общ. Тунджа, област Ямбол, за който присъединяването е отказано със Становище № 4370401/14.02.2019 г.; Фотоволтаична централа /ФЕЦ/ с мощност до 30 kW, в УПИ XII-258, кв. 32, с. Гълъбинци, общ. Тунджа, област Ямбол, за който присъединяването е отказано със Становище № 4370414/14.02.2019 г.; 2. В седмодневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да представи на КЕВР доказателства за изпълнението им. От фактическа страна по делото е установено, че със становища № 4370401/14.02.2019 г и 4370414/14.02.2019 г. ЕР Юг е уведомило В. К., че след извършено проучване на условията и начина за присъединяване на електрическа централа и на основание чл. 90, ал. 1 от Наредба № 6/24.02.2014 г., към настоящия момент няма възможност за присъединяване на заявените обекти - Фотоволтаични централи /ФЕЦ/ с мощност до 30 kW, в УПИ XII-258 и в УПИ XIII-258, кв. 32, с. Гълъбинци, общ. Тунджа, област Ямбол към електроразпределителната мрежа. Мотивът е, че съществуващият въздушен електропровод 20 kV "Бояджик" от п/ст "Ямбол", който захранва ТП в с. Гълъбинци е с изчерпан капацитет за присъединяване на генераторни мощности и без съществена реконструкция на същия, присъединяването на нова ФЕЦ би предизвикало недопустимо повишаване на напрежението на присъединените към него клиенти. Посочено е още, че за следващите пет години дружеството не планира повишаване на преносната способност на процесния електропровод в степен да бъде осигурена възможност да присъединяване на нови генераторни мощности. Към отказа не са приложени технически протоколи, резултати от изпитвания или други доказателства. По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно която присъединяване на двете ФВЕЦ ще повиши напрежението над допустимите граници, посочени в стандарт БДС EN 50160. Вещото лице е посочило, че присъединяването на всеки генератор към мрежата предизвиква повишаване на напрежението в точката ни присъединяване. ВЛ 20 кV Бояджик е с изчерпан капацитет за присъединяване на нови генераторни мощности към настоящия момент, тоест всяко присъединяване на нови обекти за производство на електрическа енергия към този електропровод ще предизвика недопустимо отклонение в качеството на доставяната електрическа енергия, което ще повлияе на всички битови клиенти. Към този трафопост няма присъединени други електроцентрали. С обжалвания съдебен акт съдът е отменил решението на КЕВР. Приел е, че от мотивите не става ясно защо административният орган е приел жалбата за основателна както и че той е следвало да разгледа относимите разпоредби и да обоснове защо счита, че същите са неприложими в конкретния случай; КЕВР не е обсъдила, нито е отхвърлила аргументирано тезата на електроразпределителното дружество. Не били анализирани и хипотезите, при които е допустим отказ от страна на електроразпределителното дружество. Според съда, КЕВР е трябвало в хода на административното производство да изследва и да изясни въпроса дали евентуалното присъединяване на обектите ще застраши сигурността и качеството на електрическата мрежа и снабдяването на клиентите с електрическа енергия и дали вследствие на това електроразпределителното дружество няма да бъде поставено в неизпълнение на друг свои задължения, произтичащи от закона, подзаконовите нормативни актове и лицензията. Съдът се е позовал и на заключението на СТЕ и приемайки, че присъединяването на процесните ФЕЦ ще застраши сигурността на ЕЕС, е постановил обжалваното решение. Решението е неправилно. При постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон. В чл. 83, ал. 1, т. 5 ЗЕ е предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за управление на електроразпределителните мрежи, които регламентират правата и задълженията на оператора на електроразпределителната мрежа и присъединените към съответната мрежа лица във връзка с планиране развитието на мрежата, планиране и управление на режима на работа на електроразпределителната мрежа, процедурите по задължителен обмен на данни, реда за оперативно оповестяване и обмен на информация, създаване и изпълнение на местен защитен план и за предоставяне на допълнителни услуги, условията и реда за достъп до електроразпределителните мрежи, за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи, включително приоритетите за достъп и диспечерско управление, за нормите за сигурност и качество на снабдяването с електрическа енергия, пренасяна през електроразпределителните мрежи и предоставяните услуги. Подобна е и разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от Наредба № 6, съгласно която при изготвянето на условията за присъединяване операторът на разпределителната мрежа определя техническите изисквания, които се изпълняват за присъединяване към електрическата мрежа. Заради това и във връзка с изпълнение целта на закона, чл. 116, ал. 3 ЗЕ изрично предвижда, че операторът на електроразпределителна мрежа е длъжен да извършва разширението и реконструкцията на съответната електроразпределителна мрежа, свързани с присъединяването на обекти на производители, до мястото на присъединяването. В тази връзка е и задължението по ал. 5 на чл. 116 ЗЕ за изграждане на електропроводите високо и средно напрежение, които свързват уредбите по ал. 4 със съответната електрическа мрежа в мястото на присъединяване от страна на оператора на електроразпределителна мрежа. Правилно и уместно в този смисъл КЕВР се позовава именно на тези разпоредби, определяйки задълженията на ЕР Юг, за които към този момент последният не е доказал, че са изпълнени. Още по-конкретно законодателят е изразил волята си в изпълнение целта на закона в чл. 27 и чл. 28 ЗЕВИ. Съгласно чл. 27, ал. 2 от този закон, разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването са за сметка на собственика на съответната мрежа. Нещо повече, съгласно чл. 28 ЗЕВИ, операторите на разпределителните електрически мрежи във връзка с изпълнение на целите и мерките, заложени в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници, включват в ежегодните инвестиционни и ремонтни програми средства за развитие на мрежите, свързани с присъединяването, преноса и разпределението на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници. Освен това ЕР Юг притежава Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за дейността "разпределение на електрическа енергия". Съгласно разпоредба на т. 3.1.7 лицензиантът се задължава да развива мрежата като планира необходимите инвестиции в съответствие с принципа на икономическата целесъобразност и при икономически обосновани разходи с оглед задоволяване търсенето на електрическа енергия на територията на лицензията и осигуряване на транспортирането на електрическата енергия до потребителите. Разпоредбата на т. 3.4.1 задължава лицензианта да присъединява при условията на равнопоставеност спрямо останалите потребители от същата група всяко лице, разположено на територията на лицензията, което отговаря на изискванията на закона. От нормативните текстове и условията на лицензията следва, че задължение на електроразпределителното дружество е да поддържа мрежата в такова състояние, че тя да може да поеме включването на обекти по чл. 24 ЗЕВИ. Действително, "Електроразпределение Юг" ЕАД не е задължено, на основание чл. 116 от ЗЕ да присъединява всеки обект на производител на електрическа енергия. Това задължение съществува само когато са спазени предвидените в закона предпоставки, които са както тези, изрично изброени в чл. 116 ЗЕ /административни и технически задължения на заявителя/, така и тези по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 6, като за целта не трябва да са налице и пречките по чл. 3, ал. 2 от Наредбата. Прегледът на тези нормативни текстове показва, че техническите изисквания, визирани от тях, са към обекта, подлежащ на присъединяване - той трябва да отговаря на техническите изисквания на тази наредба и на наредбите и правилата по чл. 83, ал. 1 от Закона за енергетиката и, кумулативно, а не алтернативно, да не застрашава надеждната работа на електроенергийната система (ЕЕС), сигурността и качеството на снабдяването на клиентите с електрическа енергия, здравето и живота на гражданите и собствеността на трети лица. Задължението на електроразпределителното дружество не е безусловно, а следва да се свърже с друго негово задължение - да следи за спазване на техническите изисквания, които са необходими за присъединяване към електрическата мрежа на производители и клиенти на електрическа енергия. В конкретния случай обаче ЕР Юг не твърди, че обектът не отговаря на изискванията на чл. 3 от Наредба № 6 и на чл. 116 ЗЕ, в който случай би могъл да се позове на правото си по чл. 90 от Наредба № 6. Отказът е основан с изчерпан капацитет на съоръженията, за които отговаря именно ЕР Юг и с липсата на инвестиционни намерения на дружеството за следващите пет години в посока повишаване на този капацитет, което не може да обоснове откази с посочените по-горе правни основания. От цитираните по-горе разпоредби обаче не следва, че може да бъде отказано включването на обекта по чл. 24 ЗЕВИ, когато той повишава напрежението в системата поради изчерпания капацитет на съответния съществуващ електропровод, за функционирането на който отговаря ЕР дружеството. Напротив, ЕР Юг е длъжно да повиши капацитета на съоръженията, така че да е в състояние да включи всички обекти по чл. 24 ЗЕВИ. За тях отказ, основан на изчерпан капацитет, ще е незаконосъобразен. Неоснователно дружеството се позовава на чл. 22 ЗЕВИ, тъй като той не му дава право да откаже присъединяване на обектите по чл. 24 от същия закон, а го задължава, съобразно целите в НПДЕВИ, да предвиди електрически мощности за присъединяване за година напред. Що се отнася до чл. 30 ЗЕВИ, той има предвид диспечиране на подаваната към мрежата електрическа енергия при вече присъединени производители и не обосновава причини за отказ в конкретния случай. Неприложим в случая е чл. 55 от Наредба № 6, който касае общия случай на присъединяване на електроцентрали. Разпоредбата на чл. 24 ЗЕВИ изрично сочи, че за обектите, посочени в тази разпоредба, чл. 23 ЗЕВИ, включително чл. 23, ал. 6 ЗЕВИ не се прилага. Следователно, изчерпването на одобрените електрически мощности за съответния район е непротивопоставимо на заявителите за обекти по чл. 24 ЗЕВИ. Всичко това означава, че ЕР Юг не е свободно произволно или с бланкетни мотиви да отказва всяко искане за присъединяване на обекти по чл. 24 ЗЕВИ, а още по-малко, че дружеството може да оправдава отказа за присъединяване със собственото си неизпълнение на предвидени в закона задължения. Действително, една от целите на Закона за възобновяемите енергийни източници, както е посочено в чл. 2, ал. 1, т. 9 от него, е сигурността на енергийните доставки, снабдяването и техническа безопасност. От друга страна, приоритетна такава цел е тази, визирана в т. 1 на същия текст - насърчаване на производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници. Със ЗЕВИ е транспонирана Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ, L 140/16 от 5 юни 2009 г.), която продължава да действа до 30.06.2021 г. Член 1 от посочената директива установява обща рамка за насърчаването на енергията от възобновяеми източници, като задава по-специално задължителни национални цели за общия дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, а член 3, параграф 1, първа алинея от Директива 2009/28 задължава всяка държава членка да гарантира, че през 2020 г. нейният дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия ще достигне определен минимален праг, който за България е 16%. По статистически данни, достъпни на страницата на Министерство на енергетиката, към датата на подаване на заявлението от Д. Т. този минимален праг не е достигнат. В момента той е достигнат, но не благодарение на използването на слънчева енергия, а поради изгарянето на биомаса, основно на дървен материал, което неминуемо е свързано със засягане на друга заложена от правото на ЕС цел – намаляване на въглеродните емисии. За постигането на предвидения праг, член 3, параграф 2 от Директива 2009/28 предвижда, че държавите членки въвеждат ефективно определени мерки, за които разполагат с право на преценка, стига да бъде изпълнена целта на директивата. Освен това, член 13, параграф 1, първа алинея от директивата предвижда държавите членки да гарантират, че националните правила относно разрешителните процедури, прилагани по отношение на централите за производство на електроенергия от възобновяеми източници, са пропорционални и необходими, а буква "е" на същия текст конкретизира, че за малките проекти и за децентрализираните устройства за производство на енергия от възобновяеми източници са установени опростени и облекчени процедури за получаване на разрешение, когато това е целесъобразно, включително чрез обикновено уведомяване, ако то е разрешено от приложимата регулаторна рамка. Именно такава опростена и облекчена процедура за присъединяване на процесните ФЕЦ е предвидена в чл. 26 ЗЕВИ, доколкото не е спорно, че те попадат в хипотезата на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. За сравнение, за обектите по чл. 23 ЗЕВИ, които не се ползват от облекчената процедура за присъединяване, е предвидено връщане на подадените заявления, след изчерпване на одобрените електрически мощности за съответния район. Тъй като обектите по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ са с малка мощност, законодателят е преценил, че независимо от броя на заявленията за тях, такова връщане поради изчерпване на мощността не се прилага. Следователно, макар облекчената процедура да не изключва съобразяване на целите на ЗЕВИ, свързани с техническата сигурност на електроразпределителната система, тя не дава право на електроразпределителното дружество да отказва присъединяване на ФЕЦ по съображения за изчерпана мощност, при това без да полага каквито и да било усилия за повишаване на тази техническа сигурност съгласно чл. 27, ал. 2 и чл. 28 ЗЕВИ, чрез реализиране на необходими инвестиционни планове и реконструкции, така че да бъде гарантирано предвиденото в ЗЕВИ право за включване на обектите по чл. 24 на принципа на облекчените административни процедури. Следователно, принципно правилен е доводът на ЕР Юг, че може да откаже присъединяване дори на обект по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, ако са налице условията на чл. 3, ал. 1 или пречките на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 6, но не и когато тези условия или пречки се дължат на бездействие за изпълнение на законови задължения на самото електроразпределително дружество. Освен това отказът на ЕР дружеството, в светлината на разгледаната национална правна уредба и тази на Европейския съюз, не трябва да бъде произволен или продиктуван от изцяло икономическите интереси на електроразпределителното дружество, а следва да бъде мотивиран, основан на прозрачни критерии, обоснован със законовите норми и съобразен с целта на закона, като изискванията за присъединяване не следва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, заложени от европейското и националното право – Решение на Съда на Европейския съюз от (четвърти състав) от 28 май 2020 година по дело C 727/17, т. 71-81 и цитираната там практика. Мотивите трябва да бъдат конкретни и подробни, за да бъде гарантирано правото на защита на засегнатото лице – то следва да знае какви са конкретните технически пречки за извършване на исканото присъединяване, за да може да се възползва от правото си по чл. 22 ЗЕ. В конкретния случай отказът за присъединяване е с оскъдни мотиви, които се ограничават с обяснения, но без доказателства, за изчерпан капацитет на съществуващата електроразпределителна мрежа, евентуална опасност от недопустимо повишаване на напрежението на присъединените клиенти, без съществената му реконструкция и липсата на инвестиционни планове от страна на ЕР Юг за близките пет години за въпросната мрежа. На настоящата инстанция е служебно известно, по повод касационния контрол върху други подробни дела, че дружеството отказва присъединяване на други ФЕЦ с идентични съображения. Противно на твърденията на дружеството, подробно изложени в жалбата пред административния съд и в отговора на касационната жалба, не са налице данни за извършен от електроразпределителното дружество подробен анализ на състоянието на мрежата в района, нито за задълбочено прочуване на състоянието на електрическите съоръжения. Следователно отказът не отговаря на посочените по-горе изисквания и възпрепятства правото на защита на засегнатото лице. Както вече се посочи по-горе, при действащата нормативна уреда ЕР Юг не може да отказва присъединяване на обектите по чл. 24 ЗЕВИ със съображения, касаещи липсата му на инвестиционни планове за разширяване на мрежата, тъй като съгласно издадената му лицензия, чл. 116, ал. 3 ЗЕ и чл. 27 и чл. 28 ЗЕВИ, които са цитирани както от КЕВР, така и от съда, негово задължение е да поддържа и разширява капацитета на електроразпределителната мрежа, така че да бъдат постигнати целите на ЗЕВИ и на транспонираната с него Директива 2009/28. Изявлението на дружеството, че няма инвестиционни планове за конкретния район за близките пет години, при положение, че капацитетът на съществуващата инфраструктура за присъединяване на обекти за производство на енергия е изчерпан, а заложените от закона цели не са постигнати, само по себе си сочи, че дружеството е в нарушение на посочените актове на националното и европейското право. На второ място, към отказа не са представени никакви доказателства, нито дори доводи или разсъждения в подкрепа на твърдението, че присъединяването на процесния обект действително ще предизвика недопустимо повишаване на напрежението. Нещо повече, по делото няма дори следа, че ЕР Юг е предприел действително проучване на място за техническите параметри на присъединяването и че причините за отказа се базират на реални, а не имагинерни данни. На вещото лице са не са представяни такива доказателства, липсват данни за извършени компютърни симулации, липсват и данни за реални изпитания не терен липсват. Без тези емпирични данни, не е ясно нито как са направени изводите на дружеството, нито как вещото лице е стигнало до заключението си. Дори в самия отказ е използвано условно наклонение – "би предизвикало недопустимо повишаване на напрежението". Това условно наклонение е използвано и в жалбата до съда, което потвърждава извода, че причините за отказ са бланкетни и не са свързани с конкретния обект. Заключението на назначената СТЕ не променя с нищо правните изводи на настоящата инстанция. Както вече се посочи, от него не става ясно как и въз основа на какви изходни реални данни са формирани изводите на вещото лице. Освен това дори да се приеме, че те са верни, те биха отразили ситуацията на място, която ще остане такава, в случай че ЕР Юг не изпълни задълженията си за подобряване капацитета на съществуващата инфраструктура за присъединяване на обекти за производство на енергия. Отмяната на решението на КЕВР по съображения, основани на експертизата, би означавало да се позволи на електроразпределителните дружества да бездействат по отношение на посочените задължения и на база на това бездействие и липса на модернизация на възложената им за стопанисване инфраструктура да отказват изпълнение на целите заложени в ЗЕВИ. Изложените в жалбата допълнителни съображения, основно от правно естество, са изтъкнати за пръв път в тях, а не фигурират в самия отказ. Едва в жалбите се твърди за пръв път за проучване на отражението, което ФЕЦ биха имали върху качеството на електрическата енергия в района, което обаче не се доказва да е действително извършено при проучване на заявлението. Едва в отговора на касационната жалба за пръв път са изложени и съображения във връзка с финансовата тежест, която електроразпределителното дружество ще понесе при присъединяване на процесния обект и от там финансовата тежест, която ще бъде разпределена към крайните клиенти посредством цената на доставяната електроенергия. За пръв път в този отговор се изтъква евентуалното "кръстосано субсидиране", което производителите на енергия от ФЕЦ ще получат. Тъй като тези съображения не са изложени като мотиви на отказа, нито дори са споменати в административното производство пред КЕВР и в съдебното производство пред АССГ, а още по-малко към тях е приложена икономическа обосновка или доказателства в хода на тези производства, недопустимо е те да бъдат обсъждани за пръв път от касационната инстанция. Вярно е, че в конкретния случай КЕВР също не е изследвала задълбочено становището на ЕР Юг в тази му част, като доводът за евентуално влошаване на качеството на предоставяната електрическа енергия е определен с едно изречение като несъстоятелен. Принципно КЕВР дължи подробно обсъждане на задълженията на електроразпределителните дружества, а не просто изброяване на законовите норми. При положение обаче, че самото разпределителното дружество не представя никакви доказателства, че е изпълнило задълженията си по чл. 116, ал. 3 ЗЕ, чл. 27, ал. 2 и чл. 28 ЗЕВИ, както и за проучване на условията и начина на присъединяване пред съответния оператор на електрическа мрежа при условията и по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката, нито в подкрепа на твърдението си за евентуалното "недопустимо повишаване на напрежението", Комисията не е допуснала съществено нарушение на административно-производствените правила. Тя не е длъжна да извърши сама проучването, за което със закон е задължено самото ЕР дружество, нито е длъжна да изложи мотиви по въпроси, които не са развити подробно в отказа на самото дружество. Липсата на такова проучване и на каквито и да било доказателства, подкрепящи съображенията в отказа, е самостоятелна причина за основателност на жалбата на засегнатото лице по чл. 22 ЗЕ. Също така по принцип административният орган е длъжен да изясни служебно фактическата обстановка във всяко административно производство. Но в този случай, при липса на свързани с конкретния обект съображения за отказа и каквито и да било доказателства, представени или ангажирани от ЕР Юг в административното производство, КЕВР не дължи да установява и доказва "обратното" на бланкетните твърдения на дружеството. Напротив, именно ЕР Юг дължи конкретно излагане на причините и доказване на позицията си за влошаване на качеството на доставките на електроенергия при включване в мрежата на процесния обект още на етап разглеждане на заявлението. Нито комисията, нито съдът са длъжни, посредством проверки на място или използване на специални знания да заместят липсата на мотиви и доказателства към отказа на ЕР Юг. По тези съображения, неправилни са изводите на АССГ за основателност на оспорването, респективно за незаконосъобразност на решението на КЕВР. Отказът на ЕР Юг е основан на съображения, свързани с неизпълнение на собствените му законови задължения да поддържа съоръженията на електроразпределителната мрежа, както това му е възложено от цитираните по-горе нормативни актове. КЕВР законосъобразно е разрешила спора по чл. 22 ЗЕ, давайки съответните указания на ЕР Юг. Решението следва да бъде отменено, а оспорването на ЕР Юг – отхвърлено. При този изход от спора, на КЕВР се дължат разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Жанета Петрова: Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав. Намирам, че решение № 3929/15.07.2020 г. по адм. дело № 9868/2019 г. по описа на Административния съд-град София е правилно.. Напълно споделям мотивите на първоистанционния съд, че постановеното от Комисията за енергийно и водно регулиране решение № Ж-451/31.07.2019 г. е незаконосъобразно, тъй като в него липсват мотиви в подкрепа на извода, че "Електроразпределение Юг" ЕАД следва да продължи процедурата и да издаде положително становище, съдържащо условията за присъединяване на обектите за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по заявлението на В. К.. В оспореното решение на комисията липсва ясно и точно изложение на относимите фактически обстоятелства. Вместо съображения по спорните въпроси, решението на органа съдържа цитати от нормативни текстове, непридружени от какъвто и да е анализ. Комисията не е посочила конкретните характеристики на енергийните обекти, които да обосноват заключение, че те са обекти по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Тя не е отговорила на спорния между страните въпрос възможно ли е присъединяването на енергийните обекти без това да доведе до недопустимо повишаване на напрежението. Регулаторният орган е дал задължителни указания на електроразпределителното дружество да издаде становище с условия за присъединяване на обектите без да е изяснено дали присъединяването е допустимо. Съгласно чл. 81, ал. 1 от Наредба № 6 присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници не се обвързва с одобряваните ежегодно електрически мощности по реда на чл. 22 ЗЕВИ и за тях не е в сила реда за присъединяване по чл. 23 ЗЕВИ, когато: 1. са обекти по реда на чл. 24, т. 2, 3 и 4 ЗЕВИ; 2. са обекти по реда на чл. 25 ЗЕВИ, за които заявителите са декларирали, че няма да ползват преференциите по чл. 31 и 32 ЗЕВИ. От това следва, че ако обектът е по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, както комисията е посочила в решението си, присъединяването е допустимо при наличието на електрически мощности, одобрени по реда на чл. 22 ЗЕВИ. Именно Комисията за енергийно и водно регулиране одобрява и публикува на интернет страницата си предвижданите електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, както гласи чл. 6, т. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Отсъствието на съществени мотиви, които позволяват да се извърши проверка за съответствието на акта с материалния закон, е основание за неговата отмяна, както е приел първоинстанционният съд. Поради това решението на съда следва да се остави в сила. Съдия: Жанета Петрова