Решение № 2236 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15405/2010 г.

Решение № 2236 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15405/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по жалба на Министерството на образованието, младежта и науката срещу решение № 11995 от 15.10.2010 г. по адм. д. № 2004/2010 г. на Върховния административен съд - седмо отделение, като се иска отмяна на същото и да се постанови ново, с което да се остави в сила решение № 06-00-825-2009/12.01.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с което е отказано на Биляна Боянова Канева, гр. София, признаване на висше образование по специалността "Счетоводство и контрол" за образователно-квалификационна степен "бакалавър" от Киевския славистичен университет, Украйна, на осн. чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - петчленен състав - втора колегия приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение тричленният състав на седмо отделение на Върховния административен съд е отменил решение № 06-00-825-2009 от 12.01.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката и изпраща преписката на министъра на образованието, младежта и науката за произнасяне по заявлението. За да постанови решението си съдът е приел, че в чл. 12, ал. 1 от Наредбата са установени три причини, даващи основание за отказ от признаване на придобито висше образование - наличие на съществени различия в изискванията за придобиване на съответната специалност; диплома, издадена от висше училище, което не е признато от компетентния държавен орган за част от системата на светското висше образование на съответната държава и диплома, която не е издадена от соченото висше училище. Като всяка норма, която установява отклонение от общите правила, разпоредба на чл. 12, ал. 1 от Наредбата се тълкува ограничително. С оглед на това, за да е законосъобразен, отказът следва да се основава на някое от посочените изключения. В случая органът твърди, че е налице нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 3, т. е. дипломата не е издадена от твърдяното висше училище. Нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното производство административният орган е ангажирал каквито и да било доказателства, установяващи неавтентичността на представената от жалбоподателката диплома за завършено висше образование. Въпреки, че в становището на комисията се твърди, че е извършена проверка на автентичността на документите, по делото няма доказателства, от които да се направи обоснован извод, че процесната диплома не е издадена от Киевския славистичен университет. Ако комисията, респективно компетентният орган, е считал, че е налице основание за съмнение в автентичността на дипломата, е следвало, да упражни правомощията си по чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредбата и да събере релевантните за това доказателства. В случая такива доказателства не само не са представени, те въобще не са и събирани. Органът е приел, че хипотезата на т. 3 е налице, тъй като Киевският славистичен университет е разкрил поделение на територията на страната, въпреки забраната на § 4, ал. 1 ЗВО. До този извод органът е достигнал въз основа на посоченото от жалбоподателката, че мястото на обучение е в страната. Следва да се разграничи хипотезата по § 4 - забрана чужди висши училища да разкриват поделения на територията на страната, от дистанционната форма на обучение, чрез която жалбоподателката е провела обучението си, и която органът не оспорва. Дистанционната форма на обучение, съгласно легалното определение на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища, е форма на организация на учебния процес, а не форма на организационната структура на съответното училище. Крайният извод на тричленния състав е, че твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушение на материалния закон са основателни. С оглед на това решението, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено и преписката изпратена на административния орган за произнасяне съобразно дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. Оспорваното решение е издадено на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за държавни изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища във връзка с чл. 2 от същата и § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. Съгласно тези текстове признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, се отказва, когато след извършване на проверка се установи, че висшето училище не е издало представения документ, удостоверяващ завършено висше образование. Право на признаване на придобито висше образование и на завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища имат български граждани, чужденци и лица със статут на бежанци, които са се обучавали във висши училища, създадени и функциониращи по законоустановения ред в страната, в която е придобито висшето образование, или са завършени периодите на обучение. Чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България. Това определя предмета на съдебната проверка за законосъобразност на оспорения административен акт. Нито в административното производство, нито в съдебното се твърди, че висшето училище Киевски славистичен университет не е издавал представената от ответницата по касационната жалба диплома № 022088 за завършено висше образование, специалност "Счетоводство и контрол". Тя е български гражданин. Няма данни Киевският университет да е разкривал свое поделение в Република България. По делото е безспорно, че обучението е извършено с дистанционна форма, което не е изрично забранено да се извършва на територията на страната ни от чуждестранни висши училища. При това положение правилно тричленният състав е приел, че решението на министъра е незаконосъобразно, отменил е същото и върнал преписката за произнасяне, поради което решението на съда следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав,