Решение № 8218 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16174/2010 г.

Решение № 8218 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16174/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Бургас срещу решение № 1182 от 22.10.2010 г. по адм. дело № 703/2010 г. на Административен съд - гр. Бургас. Касационната жалба е подадена в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Между страните няма спор по фактите. Спорът между страните е правен и е формулиран с касационната жалба така: "Настоящият спор касае приложното поле на разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а именно следва ли времето, през което жалбоподателят (Марин Иванов Илчев от гр. Бургас) е заемал длъжността "подземен сондьор" да бъде зачетено за осигурителен стаж по цитираната разпоредба." С решение № 15 от 5.03.2010 г. касационният жалбоподател е приел, че трудовият (сега осигурителен) стаж, придобит от Марин Иванов Илчев на длъжност "подземен сондьор" за времето от 1.09.1989 г. до 3.01.1991 г. и удостоверен с обр. УП-3 изх. № 50 от 18.05.2009 г., с трудова книжка, с писмо изх. № 83 от 9.11.2009 г. управителя на "Геопроучване" ООД - гр. Ямбол и с констативен протокол № 1 от 23.02.2010 г. на контролен орган при РУСО - гр. Ямбол, е от първа категория, но следва да бъде превърнат в осигурителен стаж от трета категория по правилото на чл. 104, ал. 2 КСО (три години осигурителен стаж от първа категория се превръщат в пет години осигурителен стаж от трета категория), а не по правилото на чл. 104, ал. 3 КСО (една година осигурителен стаж от първа категория се превръщат в три години осигурителен стаж от трета категория). Това свое становище касационният жалбоподател (директорът на РУСО - Бургас) е аргументирал така: "... не всяка първа категория осигурителен стаж е такъв по чл. 104, ал. 3 от КСО. Съпоставката на инженерно-техническите работници, посочени в чл. 1 ПКТП (отм.) и чл. 1 на ПМС № 40 от 1968 г. показва, че не всички инженерно-технически работници са включени в привилегията по чл. 104, ал. 3 КСО, а само тези, които са били включени и в хипотезата на чл. 1 на ПМС № 40 от 1968 г. (Решение на ВАС № 7633/16.07.2007 г.) ..." С посоченото по-горе решение Бургаският административен съд е отменил по жалба на Марин Иванов Илчев от гр. Бургас това решение на касационния жалбоподател, като е приел, че "според мотивите на решение № 7633/16.07.2007 г. по АХД № 948/2006 г. по описа на ВАС (номерът на решението е вярно посочен, но номерът на делото е 3876 от 2007 г.), съпоставката между чл. 1 от ПКТП (отм.) и чл. 1 от ПМС № 40/1968 г. обосновава извод, че не всички инженерно-технически работници, посочени в първата разпоредба, които са заети на подземна работа, са включени в привилегията по чл. 104, ал. 3 от КСО, а само тези от тях, които попадат и в хипотезата на чл. 1 от ПМС № 40/1968 г. - това са длъжностите, които са по-ниско поставени в щатната ведомствена йерархия от началник (ръководител) на участък." А от доказателствата по делото, в т. ч. и от заключението на вещото лице Наталия Георгиева Кирчева, изпълнила съдебно-икономическа експертиза по делото, било установено, според Бургаския административен съд, че Марин Иванов Илчев е заемал длъжността "подземен майстор сондьор" от първа категория, която не попада в групата "ръководни служители", "ръководител участък" или "ръководител - рудник", осъществявал е трудови функции като работник, поради което осигурителният му стаж подлежи на трансформация по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО като една година (от първа категория) се зачете за три (години от трета категория). Оспорвайки това становище, с подадената от него касационна жалба директорът на РУСО - гр. Бургас е инвокирал допълнителен аргумент към изразеното вече от него становище: "Критерий за приложимостта на чл. 104, ал. 3 от КСО се съдържа в самия текст на посочената разпоредба и това е изразът "заети на работа под земята". Безспорно в случая е обстоятелството, че трудът на жалбоподателя на заеманата длъжност "подземен сондьор" за спорния период от време е свързан с работа под земята. Законодателят обаче е разграничил тежестта на работата според мястото на полагането на труда, а именно - участък от подземните обекти, като под "участък" следва да се разбира самият терен, където се извършват подземните работи. В хода на производството пред Административен съд гр. Бургас не са представени доказателства, че жалбоподателят е бил с месторабота по щата на съответния участък." Върховният административен съд, шесто отделение, многократно е изразявал становище, че в разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО няма установено изискване работническите длъжности и тези на инженерно-техническите специалисти да са били включени в щата на участък и че логическото тълкуване на същия текст води до извода, че критерият, възприет от законодателя, е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството дали изпълняваната длъжност е била включена в щата на участък. На това сочи именно употребеният от законодателя израз "заети на работа под земята". Ако идеята на законодателя бе, че работниците и инженерно - техническите специалисти трябва да са работили на длъжност по щата на участък, той нямаше да включи в разпоредбата израза "заети на работа под земята", защото работещите на длъжности в щата на участък от подземен рудник, или подземен геологопроучвателен или хидростроителен обект, несъмнено са заети на работа под земята (сравни реш. № 10675 от 31.10.2006 г. по адм. д. № 5631 от 2006 г. и реш. № 187 от 7.01.2010 г. по адм. д. № 11104 от 2009 г., двете на ВАС - VI отд.). А с решение № 7894 от 13.07.2006 г. по адм. д. № 424/2006 г. ВАС - VI отд. изрично приема, че трудовият стаж на подземен сондьор в подземен обект е от първа категория по чл. 104, ал. 3 КСО. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че при установените по делото на Бургаския административен съд данни (за които между страните не се спори) няма основание да отстъпи от това разрешение. И в процесния случай е от значение обстоятелството, че трудът на Марин Иванов Илчев, като подземен сондьор, е бил полаган изцяло под земята, а обстоятелството, че тази длъжност не е била включена в щата на участък е ирелевантно. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,