Решение № 12952 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив, срещу решение 5926 от 20.10.2021 г. постановено по адм. дело 8512 по описа на Административен съд София град за 2020 г., с което по жалба на ОГЛ - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМбХ - Германия е отменено решение РТД 3000-1830 от 28.07.2020 г., издадено от директора на ТД Тракийска/сега Митница Пловдив/. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът не е съгласен с извода на съда, че единственият аргумент, с който митницата не приема представените документи, е по-ниската цена, на която стоките са реализирани на пазара в ЕС след вноса (продажба на загуба). Според касатора съдът не е съобразил обстоятелството, че цената е определена правилно при съобразяване на чл.71 от Регламент ЕС 952/2013 г., който посочва и елементите, които се добавят към действително платената или подлежаща на заплащане цена на внасяните стоки. Твърди, че съдът е кредитирал заключението на вещото лице по изготвената експертиза въпреки, че вещото лице е посочило, че в цената е включило и разходите за транспорт. Това обстоятелство не съответства на събраните по делото доказателства, от които се установяват разходите за транспорт, които разходи като посочване напълно съответстват на посочените от органите на митническата администрация (транспортни разходи до мястото на въвеждане на ЕС плюс транспортни разходи след въвеждане в ЕС), поради което неправилно административният съд е постановил отменително решение и не е приел мотивите на митническата администрация. Съдът е поставил на обсъждане втория въпрос от възложената експертиза, без да съобрази обстоятелството, че в тази част заключението няма никакво отношение по спора. Според касатора с приетото заключение не е доказана вносната цена на процесната стока, което е едно от основните изисквания да бъде ползвано нулево мито. С молба постъпила на 06.10.2021г. изрично са посочени въпроси, които да бъдат зададени при изслушването на вещото лице, но видно от протокола от проведеното съдебно заседание отговор по тези въпроси не е наличен, поради което счита, че постановения съдебен акт се явява опорочен. Според касатора отговорите на тези въпроси представляват обстоятелства от съществено значение за разрешаване на спора. Касаторът твърди, че съдът не е съобразил обстоятелството, че според постоянната съдебна практика на Съда на ЕС, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл решение от 15 юли 2010г. по дело С - 354/09, т. 27, решение от 19 октомври 2000г. по дело С-15/99 г. ; решение от 16 ноември по дело С-306/04). Иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се потвърди оспореното решение на митническия орган. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ОГЛ Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия, чрез адв. Горанов оспорва касационната жалба. Иска от съда да я остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски по делото в размер на 510 лв., съобразно представен списък по чл. 80 ГПК (л.44). Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Предлага решението на АССГ да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването на административния акт. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е решение РТД 3000-1830 от 28.07.2020 г., издадено от Директора на ТД Тракийска (сега ТД Митница Пловдив), с което: на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 е отказано връщане на представеното от ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМбХ Германия в качеството му на вносител по митническа декларация (МД) MRN 19BG003010003825R3 от 22.04.2019 г. обезпечение в размер на 3 933.42 лв., тъй като са определени нови публични задължения във връзка с осъществения внос. АССГ е приел, че оспорването на решението на митническия орган е процесуално допустимо, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 ЗМ, във вр. с чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, че отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание, както и че в административното производство са спазени производствените правила. Обосновал е извод за неговата материална незаконосъобразност. Установените от първостепенният съд факти са следните: На 22.04.2019 г. в МБ Свиленград е регистрирана МД с MRN 19BG003010003 825R3, с вносител ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМбХ - Германия, c която са поставени под режим допускане за свободно обръщение с цел крайно потребление пресни тиквички с нето тегло 19 200 кг. с произход Република Турция. Като доказателство за турския произход на стоките е представен и приет сертификат за движение EUR 1. В момента на подаване на митническата декларация (22.04.2019 г.) са декларирани следните данни: за стока 1/1 (пресни тиквички) с код по КН 07099310, е декларирана митническа стойност в размер на 34 065, 08 лева, преизчислена в /100 кг. на 90,71 / 100 кг. Определената от Европейската комисия (ЕК) за дата 22.04.2019 г. стандартна вносна стойност (СВС) за тиквички с произход ERGA OMNES, в това число и с произход Република Турция е 53.8 /100 кг. Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 изисква сравняване на декларираната вносна стойност с определената за деня СВС. Ако вносната стойност е по-голяма с повече от 8 % от СВС, чл. 75, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 във връзка с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, изисква вносителят да представи обезпечение. Обезпечението е в размер на митото, което вносителят би платил при определената за деня СВС (53.8 /100 кг.). При сравнение на двете числа за конкретната стока декларираната вносна митническа стойност (90.71 /100 кг.) е по-голяма с повече от 8 % от определената за деня СВС (53,8 /100 кг.), поради което вносителят е представил обезпечение в размер на 3 933. 42 лв. На 22.05.2019 г. дружеството, чрез пълномощника си Ренус България ООД, представя доказателства на каква цена е пласирана стоката пресни тиквички от тази партида. Цялото количество пресни тиквички от 19 200 кг. е продадено на цена 106 /100 кг. На 11.09.2019 г., с молба с вх. 32-262976 Ренус България ООД представя в МБ Свиленград допълнително следните документи за стоките, в това число и за стока 1/1 (пресни тиквички): справки декларации за ДДС за данъчните периоди януари, февруари, март и април 2019 г. с приложени към тях дневници за покупки и продажби; уведомления за приемане на постъпили данни от справките декларации за ДДС, дневници за покупки и продажби за данъчните периоди януари, февруари, март и април 2019 г.; подадени VIES декларации за осъществени вътреобщностни доставки за данъчни периоди януари, февруари, март и април 2019 г. За стока 1/1 (тиквички) представените фактури за последващи продажби сочат, че тиквичките са продадени на цена от 106 /100 кг., която е по-ниска от цената на придобиване на тази стока (с декларирани разходи в митническата декларация с MPH 19BG003010003825R3 от 22.04.2019 г.), изчислени на 108,88 /100 кг. Предвид на това митническите органи са счели, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване. Внесеният за стока 1/1 депозит в размер на 3 933.42 лв. следва да се задържи за заплащане на вносно мито на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891. С писмо peг. 32-335645 от 21.11.2019 г. немското търговско дружество е уведомено, че предстои издаване на решение на директора на ТД Тракийска, с което за стока 1/1 (пресни тиквички) по МД с МРН 19BG003010003825R3 ще се постанови неблагоприятен резултат - възникване на митническо задължение, поради неизпълнение на условието по чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/ 891 и представеното обезпечение в размер на 3 933.42 лв. ще бъде усвоено. На дружеството е дадена възможност за изразяване на становище в срок от 30 дни. С молба с вх. 32-372674, дружеството възразява срещу предстоящо издаване на негативно решение за усвояване на депозит за стоката пресни тиквички с нето тегло 19 200 кг. (стока 1/1) по МД с МРН 19BG003010003825R3 от 22.04.2019 г. На 28.07.2020г. е издадено оспореното решение РТД 3000-1830 от 28.07.2020 г. на директора на ТД Тракийска. В хода на съдебното производство са представени нови писмени доказателства (л. 110 л. 125 от делото) декларация, дневници за покупки и продажби за м. април и май 2019 г., в които са включени процесиите стоки при внос и тяхната последваща продажба; справки - декларации за м. април и май 2019 г. и уведомление от НАП за приемането на същите доказателства за плащането на фактурната цена. След обсъждане на представените от дружеството в хода на административното производство и пред съда доказателства и неоспореното от страните заключение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза (СИЕ), първоинстанционният съд е приел, че представените от дружеството документи, както и експертизата, установяват, че цената на стоката съответства на документите, с които дружеството разполага и същата е заплатена. Съдът е посочил, че цената на стоките в българската митническа декларация съответства на цената на стоките, посочени в турските митнически декларации за износ. Единственият мотив според съда, с който административният орган не приема така представените доказателства, е този, че стоката е реализирана на по-ниска цена от себестойността й, което противоречи на пазарната логика. Този извод според съда е неправилен, тъй като определянето на митническата стойност не е обвързано от реализирането на печалба от конкретната сделка, а на месечна база. Реализирането на печалба следва да се преценява за един по-дълъг период от време предвид дългосрочните търговски отношения между "ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМбХ - Германия и търговската верига Лидл и периодичността на доставките, които се извършват целогодишно. При такъв вид взаимоотношения и периодични доставки е логично някои от стоките да се реализират на по-ниска от придобивната цена, което се компенсира с други доставки. Според първоинстанционният съд, митническият орган неправилно е приложил и тълкувал разпоредбата на чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент 2017/891. Направен е извод, че не съществува правна възможност, митническите власти да поставят определянето на митническата стойност в зависимост от последваща реализирана печалба на стоките, предмет на внос. Съдът е изложил съображения, че целта на процедурата, предвидена в чл. 75, §5 от Делегиран Регламент 2017/891 е доказване на обстоятелството, че митническата стойност при вноса съответства на реално договорената и реално платена цена на стоката и то с всички допустими и относими доказателствени средства, включително плащания, счетоводни записи, данъчни декларации по ЗДДС, каквито са представени по делото и не са оспорени от страните. Направен е извод, че в случая няма основания за определяне на митническа стойност по начин, различен от посочения в чл. 70 от МКС и съответно за възникване на допълнителни публични задължения за оспорващия. Постановеното решение е неправилно. Основателно е поддържаното от касатора отменително основание по чл.209, т.3 АПК-неправилно приложение на материалния закон. При извършената преценка относно законосъобразността на административния акт, съдът е приел, че единственият мотив на митническия орган, за да определи друг размер на вносното мито и да задържи предварително внесената гаранция е, че стоката е реализирана на загуба. Това обстоятелство, според АССГ не е достатъчно, тъй като по делото е установено, че на месечна база дружеството е реализирало печалба. Направен е извод, че не може определянето на митническата стойност да се поставя в зависимост от последваща реализация на печалба от стоките предмет на внос. Тези изводи на съда не се споделят от касационната инстанция. Внесените стоки с декларация МРН 19BG003010003825R3 от 22.04.2019 г., представляват пресни тиквички, с код по КН 07099310. Декларираната от вносителя митническа стойност в размер на 34 065, 08 лева, преизчислена в /100 кг. на 90,71 / 100 кг. Това е договорната стойност, която е заявена като такава и въз основа на която да бъде определена и митническата стойност. Вносът на зеленчуци включително и от Република Турция попада в обхвата на приложение VІІ на Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891. При действието на чл. 75, § 2, ал. 1 от Делегирания регламент, ако митническата стойност на продуктите от част А към приложение VII се определя според договорната стойност, посочена в чл. 70 от МКС и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8% от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранцията, посочена в член 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Гаранцията е в размер на вносното мито, което би се дължало за продуктите се определя по фиксираната стойност при внос. За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците чл.181 от Регламент 1308/2013 предвижда механизъм, наречен входна цена, който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. Спорният по делото въпрос е дали е предоставено от дружеството доказателство за условията на освобождаване на внесената гаранция или същата следва да се задържи, както са приели митническите органи в отменения административен акт. В тежест на вносителя е да докаже в едномесечен срок от продажбата на продуктите и в четиримесечния срок от датата на приемане на декларацията за поставяне на стоките под режим допускане за свободно обръщение, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 МКС, или да определи митническата стойност, посочена в чл. 74, § 2, б. в от МКС /вж. чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегирания регламент/. За освобождаване на гаранцията е необходимо представяне на удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на това. Иначе обезпечението се задържа чрез него се плащат определените вносни мита /чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегирания регламент/. В конкретния случай е прието, че въпреки представените документи от "ОГЛ - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМбХ - Германия, те не са опровергали съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност. Декларираната митническата стойност за конкретната партида е с значително по висока от минимално предвидените 8 % от изчислената за деня от Комисията Фиксирана стойност при вноса; стоката е внесена при цена 90.71 евро/100 кг. При стандартна вносна стойност за конкретната дата 53.8 евро/100 кг. За правилното разрешаване на правния спор следва да бъде съобразено постановеното решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на червени домати с произход от Република Турция. В разглеждания случай вносителят е избрал да определи митническата стойност на внесената партида тиквички, въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно чл.75, §5, ал.1,3 и 4 от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от МКС. Приемайки тази стойност и метода, по който тя е определена, митническите органи са констатирани, че противоречи на търговската логика при осъществената в последствие продажба на стоката на територията на ЕС. Тя е реализирана на по-ниска цена от тази, която е декларирана като заплатена при вноса. Вярно е, че е налице печалба за вносителя "ОГЛ - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМбХ - Германия, която може да бъде определена на месечна база, това е установено от изслушаната по делото експертиза и не е спорно между страните. Този факти, обаче няма отношение към определяне на митническата стойност на партидата. Според т.73 от решението по дело С-770/21 г., това обстоятелство не може да бъде съобразявано при преценка относно коректността на декларираната митническа стойност. СЕС изрично е посочил, че при тълкуването на чл.75, §5 и 6 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се има предвид, че не се допуска възможността вносител, който в предвидените в тези разпоредби срокове не е избрал да определи митническата стойност на внесената партида според дедуктивния метод, а вместо това е определил стойността в съответствие с чл.70 от МКС , надлежно да се позове, в подкрепа на подадената от него жалба по съдебен ред срещу решение на митническите органи, с което се определя митническото задължение на изчисление на митническата стойност, извършено в съответствие с дедуктивния метод, за да докаже, като се позове на чл.134, §2, б. б от Регламента за изпълнение на този кодекс, правилното определяне на цените посочени в чл.70 от посочения кодекс. Съобразявайки се с тълкуването на СЕС, настоящият състав намира за неправилни мотивите на първоинстанционния съд, че е налице печалба при реализиране на партидата, макар и на месечна база и това опровергава констатациите за реализиране на зеленчуците на загуба. Това обстоятелство не е относимо към спора, тъй като определянето на митническата стойност на стоката зависи от декларираното при вноса от дружеството вносител. По разясненията от т. 81 и т. 82 от Решението на СЕС по дело С-770/21, доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от МКС. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в този случай вносителят трябва да докаже не само, че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в чл.70 от МКС, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени /т. 83/. На първо място, в съответствие с чл.75, § 5, ал.4 от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида /т. 84/. В случай, че документите, свързани с транспорта, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки, каквито безспорно са представени в хода на административното и съдебно производство не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида. Съгласно т. 3 от диспозитива на решението по дело С-770/21, чл.75, § 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. Неоснователно се поддържа от ответника, че митническите органи не разбират пазарната логика на дълготрайните взаимоотношения между "ОГЛ - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМбХ - Германия, като вносител и търговска верига Лидл, както и тези с производителя от който е закупена стоката. Безспорно е, че между страните/ от една страна производителя и от друга търговска верига Лидл/ са налице дълготрайни търговски отношения, което се установява от приложените по делото доказателства. Не са приложени обаче такива, които да обяснят ясно при какви условия внесена стока, може да бъде реализирана на цена по ниска от вносната /продажба на загуба/, дали това се налага от качеството на стоката, от участие в рекламна кампания или други обстоятелства. Няма пречка страните да уговарят такива условия, но за тях трябва да бъдат представени конкретни доказателства, а не да се поддържат само твърдения за наличието им. В този смисъл е посоченото в т.85 от решението на СЕС изискване да бъдат представени писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида. За страните в търговското взаимоотношение Лидл и "ОГЛ-Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМбХ - Германия, може да има логично обяснение на обстоятелството, че стоката е реализирана на цена по ниска от тази на която е внесена, но от доказателствата по делото не се установява какво е то. От приложените по делото доказателства се установяват трайните търговски отношения между страните, елементите на договорките между тях като цена, количество на стоката , дата на вноса и съхранение на стоката, но липсват такива които да обосновават по-ниската цена на реализацията на стоката на пазара в ЕС. Не са налице и изходящи от износителя в Република Турция документи, които да обосновават по-високата продажна цена предложена от производителя. Предвид трайните търговски отношения между износителя и "ОГЛ - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМбХ - Германия изцяло във властта на вносителя е снабдяването с такива доказателства, които да бъдат преценявани с оглед останалите доказателства по делото. По горните съображения изводите до които е достигнал решаващият състав на АССГ не могат да бъдат споделени. При извършената преценка на приложените по делото доказателства съгласно т.93 на решение по дело С-770/21 г. на СЕС, не са налице писмени документи, които да представляват удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката (а именно такива, които да обосноват извод за липсата на изкуствено завишаване на декларираната договорна стойност с цел избягване заплащането на вносно мито) като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. Като е мотивирал изводи различни от горните, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по силата на което жалбата на дружеството да бъде отхвърлена. При този изход на спора, в полза на касатора следва да бъдат присъдени сторените разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 470 лв., от които по 200 лв. за процесуално представителство пред АССГ и ВАС и 70 лв. заплатена държавна такса за касационното производство. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение