Решение № 7091 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7110/2019 г.

Решение № 7091 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7110/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Г. от [населено място], подадена чрез упълномощения адвокат Х. Каленски, срещу решение № 1597/11.03.2019 г. по адм. дело № 7628/2018 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-21-180/20.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № [ЕГН]/3 от 16.04.2018 г. на ръководителя "ПО" при ТП на НОИ- София-град. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на административния акт. Ответникът - директорът на ТП на НОИ- София-град, чрез юрисконсулт Н. Медарова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд София-град е отхвърлил жалбата на И. Г. срещу решение № 2153-21-180/20.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № [ЕГН]/3 от 16.04.2018 г. на ръководителя "ПО" при ТП на НОИ- София-град, с което личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване /И03 на жалбоподателя е възобновена и увеличена на основание чл. 75 КСО и чл. 30, ал. 3 от НПОС от 02.03.2018 г. до 01.03.2021 г. въз основа на постановено при преосвидетелстване на И. Г. ЕР на ТЕЛК № 0966 от 05.03.2018 г. Съдът е приел, че определеният по реда на чл. 75, ал. 1 КСО размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на И. Г. от 02.03.2018 г. с разпореждане № [ЕГН]/3 от 16.04.2018 г. е правилно изчислен и по съображения в този смисъл е отхвърлил жалбата срещу атакуваните актове. Решението е правилно. Фактическата обстановка е безспорно установена по делото, поради което и не следва да се преповтаря. По конкретно изложените твърдения на страните и направените от първоинстанционния съд изводи, настоящият касационен състав намира следното: С процесното разпореждане № [ЕГН]/3 от 16.04.2018 г. на ръководител "ПО" личната пенсия за ИОЗ на И. Г. е възобновена и увеличена на основание чл. 75 от КСО и чл. 30, ал. 3 от НПОС от 02.03.2018 г. до 01.03.2021 г., съобразно определеният нов срок на инвалидността и увеличената от 53 на 71% трайно намалена работоспособност. С това разпореждане размерът на пенсията е определен съобразно данните за осигурителен стаж, индивидуален коефициент и доход за изчисляване размера на пенсията, определени с влязлото в сила разпореждане № [ЕГН]/220 от 28.07.2017 г. на ръководител "ПО", като единствено е променен и увеличен процента за признатия стаж по чл. 75, ал. 2 КСО във връзка с новата оценка на работоспособността, определена от органите на медицинската експертиза, без промяна на останалите показатели, които се вземат предвид при изчисляване размера на пенсията за ИОЗ. При последвалото оспорване на това разпореждане пред по-горестоящия административен орган, директорът на ТП на НОИ – София-град го е потвърдил с процесното решение № 2153-21-180/20.06.2018 г. Съгласно чл. 118, ал. 1 КСО на обжалване по съдебен ред в 14-дневен срок от получаването им подлежат само решенията, с които ръководителят на териториалното поделение на НОИ се е произнесъл по предявени по реда на чл. 117 КСО жалби. Съдът е обсъдил всички относими доказателства към оспореното по реда на чл. 118 КСО решение и потвърденото с него разпореждане, като въз основа на цялостната им преценка и в съответствие с материалния закон, е формирал изводите си за неоснователност на жалбата на И. Г. Наведените в касационната жалба доводи са за нищожност на констативни протоколи на контролните органи на НОИ и издадени въз основа на тях разпореждания на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, необжалвани по реда на чл. 117 КСО и влезли в сила през 2017 г., които касаят минали периоди, извън предмета на делото. По същество исканията на жалбоподателя за отмяна на обжалваното съдебно решение са обосновани с обстоятелството, че съдът не се е произнесъл по материалната законосъобразност и не е прогласил нищожност на неподлежащи на пряк съдебен контрол влезли в сила административни актове. Разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от КСО предвижда размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване да се определи, като доходът, от който се изчислява пенсията, да се умножи със сумата, образувана от: по процент 1, 1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. Както се посочи по-горе, в настоящия казус, при определяне размера на пенсията с посоченото разпореждане не е извършвана промяна на зачетения осигурителен стаж на жалбоподателя и останалите показатели, от които е изчислен размерът на пенсията с влязлото в сила разпореждане от 28.07.2017 г., като единствено е променен и увеличен процента за признатия стаж по чл. 75, ал. 2 КСО, съобразно дадената от органите на медицинската експертиза с ЕР на ТЕЛК № 0966/15.03.2018 г. нова оценка на работоспособността – 71 %. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на решението. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ТП на НОИ – София-град юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. чл. 144 АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,