Решение № 1639 от 22.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12234/2021 г.

Решение № 1639 от 22.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12234/2021 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ИД на ДФ3/, чрез процесуален представител, против решение № 548 от 2.11.2021 г. по адм. дело № 659/2021 г. на Административен съд-Хасково/АС-Хасково/, с което е отменена заповед № 1583/18.06.2021 г. на ИД на ДФЗ за прекратяване на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. служебното правоотношение на Д. Г., на длъжност "директор" с ранг IV старши на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"- гр. Хасково. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и писмено становище. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът Д. Г., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в от компетентен орган, в изискуемата форма, но при допуснати в хода на административното производство процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Съдът е счел, че жалбоподателят е отговарял на изискванията за длъжността при заемането й, но към момента на издаване на оспорената заповед-18.06.2021 г. няма данни да е издадена и утвърдена длъжностна характеристика, в която да са променени тези изисквания, при което към този момент служителят е отговарял на тези изискванията за заемането й съгласно длъжностна характеристика, връчена на служителя на 24.08.2020 г. Решението е правилно като краен резултат. Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че заповедта на административния орган следва да бъде отменена, но по различни от изложените съображения. Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. органът по назначаването има право да прекрати служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона /поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия/. В процесния случай със заповед № 1685/20.08.2020 г. на ИД на ДФЗ, Д. Г. на осн. чл. 82а ЗДСл, е преназначен от длъжността "началник на отдел" с ранг IV старши, длъжностно ниво 7, в ДФЗ Областна дирекция - гр. Хасково, отдел "Регионален технически инспекторат, на длъжността директор с ранг IV старши, длъжностно ниво 3 в Областна дирекция гр. Хасково, считано от 24.08.2020 г. Към момента на встъпване в длъжност, видно от подписаната от служителя длъжностна характеристика (утвърдена на 1.04.2020 г. от гл. секретар на ДФЗ) на 14.08.2020 г., за тази длъжност са били налице изисквания за образователна степен-висше магистър. Професионална област: социални, стопански и правни науки; аграрни науки и ветеринарна медицина; природни науки, математика и информатика; технически науки. Професионален опит- 7 години. В последствие с длъжностна характеристика за същата длъжност, утвърдена на 21.06.2021 г. от гл. секретар на ДФЗ, невръчена на Г., при образователна степен: висше магистър, е въведено изискване образованието да е в професионална област икономика, екология и опазване на околната среда. С оглед променените изисквания за заемане на длъжността, касаещи образователна степен, която Г. не притежава (магистър по икономика, професионална област-икономика), на 18.06.2021 г. е издадена оспорената заповед, с която, считано от 21.06.2021 г., служебното правоотношение на служителя е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - обективна невъзможност да изпълнява задълженията си. Не е спорно по делото, че към 18.06.2021 г., служителят е притежавал необходимите изисквания за заемане на длъжността съгласно длъжностна характеристика утвърдена на 1.04.2020 г. от гл. секретар на ДФЗ. При тези данни в конкретния казус не са налице предпоставките за издаване на процесната заповед на посоченото от административния орган основание. За да е осъществен фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. следва да е налице нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност поради причини непреодолими и за двете страни по правоотношението, като независещи от тяхната воля. В процесния случай липсва препятстващо обстоятелство по отношение изпълнение на служебните задължения на оспорващия, което да е било извън волята на страните по служебното правоотношение. Не може да се приеме, че промяната на изискването за заемане на длъжността, касателно професионалната област, която следва да е висше магистър, в професионална област икономика, екология и опазване на околната среда, представлява обстоятелството извън волята на органа по назначаването. Това изискване на заемане на длъжността е въведено с длъжностната характеристика, утвърдена от Главния секретар на ДФЗ на 21.06.2021 г., т. е. не е налице обективна причина, довела до промяна във фактическото положение а тази промяна е последица от волеизявление на органа по назначаване. Процесните изменения в длъжностната характеристика, не са свързани с обективен фактор, а са предприети по волята, преценката и съобразно правомощията на органа по назначаването, поради което не могат да обосноват обективна невъзможност за служителя да изпълнява задълженията си. Неоснователни са доводите в касационната жалба. Промяната в изискванията за заемане на процесната длъжност (въведено ново образование за изпълнение на длъжността) са изцяло резултат на субективен елемент, изразен в упражнената воля от страна на органа по назначаване. Мотивите за конкретното волеизявление на административния орган/по целесъобразност/ са извън фактическия състав на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд-Хасково следва да бъде оставено в сила като постановено при липса на посочените от касатора основания за неговата отмяна. Съобразно изхода на спора на Д. Г. следва да се присъдят разноски по делото в размер на 400 лв. -заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 3.02.2022 г. с адвокат Д. Трендафилова. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК не следва да бъде уважено, защото заплатеното възнаграждение е в рамките на предвидения размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение