Решение № 4181 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 124/2013 г.

Решение № 4181 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 124/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Румен Пенков, в качеството му на директор на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район, чрез пълномощника му Петя Пановска, срещу Решение № 661 от 27.11.2012 г., постановено по адм. дело № 622/2012 г. от Административен съд Плевен. В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо и второ от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответната страна, в писмен отговор и в открито съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на понесените по делото разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил, като незаконосъобразно, Решение № 8-МВ от 18.06.2012 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен. За да постанови този резултат, е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателят е титуляр на Разрешително за водовземане от минерална вода № 01610247 от 25.08.2009 г. с краен срок на действие 25.09.2029 г., издадено от Министъра на околната среда и водите за подземен воден обект - Находище "Белчински бани" - № 9 от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите, при разрешен дебит 1.1 л/сек. и разрешен годишен воден обем 34 689. 6 куб. м годишно. Приел е още, че въз основа на Заповед № 257 от 28.03.2012 г. на Министъра на околната среда и водите, с която са утвърдени експлоатационните ресурси на находището "Белчински бани", Директорът на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен е издал процесното Решение № 8 - МВ на 18.06.2012 г., с което е изменил разрешителното като е намалил разрешения средно-денонощен дебит на 0.99 л/сек. и разрешения годишен воден обем на 31 221 куб. м. Правните основания за издаване на решението са разпоредбите на чл. 52, ал. 1, т. 4; § 146, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗВ и чл. 73, ал. 2 от ЗВ и заповед № 257 от 28.03.2012 г., влязла в сила като неоспорена в двумесечния срок по чл. 140, ал. 1 от АПК. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон при издаването на оспорвания административен акт. Нарушението на предписаната от закона процедура е прието за съществено, довело до незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Приел е още, че в случая неточно е приложен и материалният закон и по-точно чл. 73, ал. 2 от ЗВ. Това е така, тъй като липсват каквито и да са данни за наличие на противоречие с обществените интереси, а и в административния акт не се съдържат каквито и да е мотиви в тази насока. Решението е правилно. Съгласно действащата нормативна уредба изменение на разрешителното, какъвто е процесният случай, може да се извършва служебно от органа по чл. 52, ал. 1 от ЗВ, при наличие на условията на чл. 73 и чл. 74 от същия закон - когато в състоянието на водоизточника са настъпили такива изменения, които правят невъзможно осъществяването на разрешената дейност или когато независимо от спазване на условията на разрешителното възникнат противоречия с обществените интереси. И в двата случая обаче, съгласно чл. 75 от ЗВ, изменението на разрешителното се обявява по реда на чл. 62а, когато се изменят параметрите на разрешеното използване на водите. Безспорно е установено, че в конкретния казус с изменението се засягат основни параметри на разрешеното ползване на водите в частите: "цел на водовземането" - от "за отдих" в "за други цели"; "разрешен средноденонощен дебит" - от 1.1 л/сек. на 0.99 л/сек.; "разрешен годишен воден обем" - от 34 689. 6 куб. м годишно на 31 221 куб. м годишно и др. Съгласно цитираната правна уредба изменението е следвало да стане по реда, установен в чл. 62а от ЗВ - чрез публично обявяване и съобразяване на становищата и възраженията на страните, а това не е направено. По делото не са приложени доказателства в тази посока, от една страна, а от друга - административният орган не отрича факт на неизпълнение на законовата процедура, а възразява че нарушението не е съществено. Възражението е неоснователно, тъй като е засегнато правото на защита на правния субект, което от своя страна прави издадения административен акт незаконосъобразен. Дори да се приеме, че заповед № 257 на МОСВ, променяща експлоатационните ресурси на конкретното водно находище, е предпоставила необходимостта от издаване на оспорения акт, то тогава на още по-голямо основание административният орган е следвало да спази процедурата по чл. 62а от ЗВ. Изводите на съда, че административният акт не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК също се споделят от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят. В мотивите на акта не са изложени фактическите основания за издаването му, а изложените такива (технически възможният дебит) не кореспондират с посоченото правно основание (чл. 73, ал. 2 ЗВ - противоречия с обществените интереси), което от своя страна също води до незаконосъобразност. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение