Решение № 266 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 35/2008 г.

Решение № 266 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 35/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Образувано е по касационна жалба на П. Я. Ш. от гр. Б. срещу решение № 279 от 13.09.2007 г., постановено по гр. д. № 196/2007 г., в частта, в която е отменено решението на Благоевградския районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което съдът е отхвърлил иска за делба, предявен от П. Я. Ш. против П. К. Ш. на апартамент 12, етаж 4-ти, блок 112, в ж.к. "Е", гр. Б., състоящ се от две стаи и кухня със застроена площ от 66,12 кв. м., ведно с избено помещение № 12, и 6 2903% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж. С касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в", ГПК (отм.). Касаторката изтъква, че апартамента е придобит по време на брака и поради това е семейна имуществена общност, която след развода се е трансформирала в обикновена съсобственост. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да се допусне делбата на недвижимия имот при квоти по 1/2 ид. част за всеки от съделителите. Ответникът по касация П. К. Ш. от гр. Б. оспорва касационната жалба в писмен отговор по делото. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че двете страни в процеса са бивши съпрузи, като гражданския брак между тях е сключен на 14.01.1991 г. и е прекратен с влязло в сила решение № 1443/13.04.2006 г. по гр. д. № 1869/2005 г. на РС, гр. Б. Приел е също така, че процесния апартамент е бил придобит по време на брака между страните с договор от 16.05.1991 г. по реда на Наредбата за държавните имоти. Същевременно е приел, че апартамента макар и придобит по време на брака между бившите съпрузи, е закупен с лични средства на ответника - негов влог от преди брака му с касаторката. Предвид тези фактически изводи решаващият съд е уважил направеното от ответника възражение по чл. 21 СК за трансформация на лично имущество и е отхвърлил иска за делба. Решението е правилно. Същото е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка. Съдът е анализирал отбелязванията, направени в спестовната книжка на ответника П в ДСК, открита на 29.09.1977, относно набраната по спестовния влог сума и размерът на начислените лихви преди сключването награжданския брак между страните, извършените счетоводни операции на 16.05.1991 г., когато договорът за покупка на жилището е бил сключен и данните от самия договор за покупко - продажба и е направил правилния извод, че апартамента е закупен със средствата от личния влог на ответника, набрани преди сключване на брака му с касаторката. С оглед на това съдът правилно е приел, че в случая е налице преобразуване на лично имущество, поради което с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК процесният апартамент е също лично имущество на ответника. Поради липса на съсобственост в процесния апартамент, искът за делба правилно е бил отхвърлен. При разглеждането на делото и постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Материалния закон е приложен правилно. Доколкото не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна, решението в обжалваната част следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.