Решение № 2362 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10867/2008 г.
ВАСIV отделение19.02.2009 г.докладчик Марио Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 857 от 16.06.2008 г. по адм. д. № 1053/2007 г. на Административен съд - Варна, Трето отделение, ХХХII-ри състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2362 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10867/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Христофор Кирилов Недялков и Иванка Иванова Недялкова, двата от гр. Варна, подадена чрез пълномощника им - адв. Димитър Петров, против решение № 857 от 16.06.2008 г. по адм. д. № 1053/2007 г. на Административен съд - Варна, Трето отделение, ХХХII-ри състав, с което е отхвърлена жалбата на Христофор Кирилов Недялков срещу заповед № РД-06-7706-319 от 29.11.2006 г. на областен управител на Област - Варна, за одобряване плана на новообразуваните имоти на м. "Акчелар", землището на гр. Варна, относно новообразуван имот № 773 в графичната и текстуалната му част. Касаторите излагат, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Считат, че съда неправилно е приел, че е налице спор за материално право и се позовават на заключението на съдебно-техническата експертиза, с която не се установява идентичност на процесния имот и имота по решение № 598 от 11.03.1999 г. на ПК - Варна, а е установена идентичност с техния имот описан по нот. акт№ 154/1994 г. Молят, да бъде отменено обжалваното решение и по същество бъде уважена жалбата им, като се присъдят разноските по делото. Ответникът - областен управител на Област - град Варна не се явява и не изразява становище по жалбата. Заинтересованите страни по делото Станка Димитрова Томова, Петър Димитров Железов, Бонка Димитрова Василева, Иван Димитров Иванов, Димитра Димитрова Стоянова, Димитричка Железова Иванова, Димитър Железов Димитров, Георги Димитров Георгиев, Стефан Димитров Георгиев и Жечка Карамфилова Янкулова, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Излага, че претендираното спорно право от касаторите следва да се разгледа по общия ред, а не в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като се има предвид, че се легитимират като настоящи собственици, а с предимство се ползват бившите собственици на имота, чиито права са възстановени с решение на поземлената комисия. Предлага, обжалваното решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в първоинстанционното производство в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК касационната жалба е неоснователна. С решение № 857 от 16.06.2008 г. по адм. д. № 1053/2007 г. на Административен съд - Варна, Трето отделение, ХХХII-ри състав, е отхвърлена жалбата на Христофор Кирилов Недялков срещу заповед № РД-06-7706-319 от 29.11.2006 г. на областен управител на Област- Варна, за одобряване плана на новообразуваните имоти на м. "Акчелар", землището на гр. Варна, относно новообразуван имот 773 в графичната и текстуалната му част. Административният съд е приел, че при одобряването на плана не са допуснати нарушения в оспорената му част, а претендираните права от жалбоподателя обуславят извод за спор за материално право, което следва да се реши по общия ред и от изхода на който в съответствие с § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се допусне изменение на влезлия в сила план. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да обуславят отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав приема доводите на касаторите за неоснователни. Правните изводите на административния съд са обосновани с оглед доказателствата по делото. Установено, че касаторите се легитимират в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ като собственици на имот:лозе-овощна градина от 850 кв. м., с пл. № 13, находящ се в м. "Белица", зона определена за земеделско ползване, землището на гр. Варна, придобит чрез покупко-продажба въз основа на нот. акт № 154, т. ХLII, н. д. № 15891/1994 г. от 19.10.1994 г. За изясняване на спорните обстоятелства съдът е назначил СТЕ, което не е оспорено от страните и прието от съда. Установено е, че имота на жалбоподателите по кадастралния план (КП) от 1977 г. е с № 13, представляващ ПИ № 560 по КП към помощния план на плана на новообразуваните имоти (ПНИ), с площ от 1062 кв. м., в м. "Акчелар", като е бил записан в регистъра на Марин Димитров Дойчев, от който жалбоподателите са купили имота. С ПНИ имота на жалбоподателите е включен в ПИ № 773, целия от 3191 кв. м., м. "Акчелар" и записан в регистъра на наследници на Димитър Желязков Янулов, въз основа на решение № 598 от 11.03.1999 г. на Поземлена комисия (сега Общинска служба "Земеделие") - гр. Варна, с което е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху този имот. Правилни са изводите на съда относно спазване на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и че при изготвяне на ПНИ и одобряването му не са допуснати нарушения. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установява дали е спазена процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица, като ползвателите на имотите придобили собствеността върху тях, са с предимство пред бившите собственици, а последните пред настоящи собственици придобили права от първите две категории. В случая процесния имот е записан на бивш собственик, чиито права са възстановени в стари реални граници. Законосъобразен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че в случая се отнася до спор за материално право и жалбоподателите след като надлежно установят своите права или че неправилно е придобита собствеността от лицата, които са записани в регистъра като собственици, биха имали основание да поискат в съответствие с § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ изменение на влезлия в сила план на новообразуваните имоти, като се промени записването по отношение на този имот. В тази връзка правилно първоинстанционния съд е приел, че спор за материално право следва да се развие в отделно производство, неотносимо в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Неоснователни са доводите на касаторите относно допуснати процесуални нарушения от съда и необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд се е произнесъл въз основа на представената административна преписка по изготвянето и одобряването на плана на новообразуваните имоти, както и представените от жалбоподателите доказателства, като настоящият съдебен състав споделя направените правни изводи. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,