Решение № 4069 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11968/2014 г.

Решение № 4069 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11968/2014 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет гр. Балчик чрез председателя Виктор Митраков срещу решение № 99/9.07.2014 г. на Административен съд гр. Добрич по адм. д. № 27/2014 г., с което съдът е отменил чл. 40, т. 20.2 б. "С" и т. 21 б. "С" от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Балчик, допълнена с Решение № 264 по Протокол № 29/31.03.2009 г. на ОбС гр. Балчик. Претендират се отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК по съображения, изложени в касационната жалба. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Ответниците по касационната жалба, "Вятърен парк Добруджа 2" ЕООД и "Вятърен парк Добруджа 3" ЕООД чрез адв. Механджийска и адв. Филова вземат становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурор от Върховна административна прокуратура прави искане на основание чл. 218, ал. 2, вр. с чл. 221, ал. 3, вр. с чл. 209, т. 2, вр. с чл. 196, вр. с чл. 159, т. 3 от АПК обжалваното решение да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Въвежда аргумент за отмяна на обжалваната наредба на община Балчик, която към момента на оспорването и към момента на произнасяне на Административен съд гр. Добрич не била действащо право. Върховен административен съд в състав на седмо отделение, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за допустима като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна с правен интерес, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол по реда на чл. 208 и следв. от АПК пред ВАС. При извършена служебна проверка за допустимост на обжалваното решение на Административен съд гр. Добрич на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът приема, че решението по адм. д. № 27/2014 г. е недопустимо поради липса на предмет и следва да бъде обезсилено при следните аргументи от правна страна: Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Балчик, приета с Решение на Общински съвет /ОбС/ гр. Балчик, в частта относно текстовете на чл. 40, т. 20.2 б. "С" и т. 21 б. "С" е изм. с Решение № 264 по Протокол № 29/31.03.2009 г. на ОбС гр. Балчик. Същата, в частта относно посочените текстове е била предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. Добрич по жалба на "Вятърен парк Добруджа 2" ЕООД и "Вятърен парк Добруджа 3" ЕООД като подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК. Жалбите на дружествата са входирани в община Балчик на 27.12.2013 г. При извършена служебна проверка и по наведените от прокурор при ВАП възражения, съдът констатира, че с Решение № 266 по Протокол № 20 от 20.12.2012 г. на ОбС гр. Балчик е приета последваща Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Балчик, като изрично в § 7 от ПЗР на тази наредба е посочено, че с приемането на тази наредба се отменя Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, .. доп. с Решение № 264 по Протокол № 29 от 31.03.2009 г.; ..., доп. с Решение 160 по Протокол № 14 от 28.06.2012 г. Налага се изводът, че към момента на подаване на жалбата от "Вятърен парк Добруджа 2" ЕООД и "Вятърен парк Добруджа 3" ЕООД, както и към момента на администриране и провеждане на съдебното производство по адм. д. № 27 по описа на Адм. съд гр. Добрич за 2014г, Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Балчик, приета с Решение на Общински съвет /ОбС/ гр. Балчик, доп. с Решение № 264 по Протокол № 29 от 31.03.2009 г. не е била действащо право. Горното обосновава извод за липса на предмет на съдебен контрол по адм. д. № 27 по описа на Адм. съд гр. Добрич за 2014 г. След като оспорената наредба, част от която са обжалваните текстове, е отменена с друг последващ нормативен административен акт, уреждащ същите обществени отношения, липсва предмет на оспорване. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 АПК относно оспорване на подзаконови нормативни актове без ограничение във времето е относима само към действащи, но не и към отменени нормативни административни актове, които не са част от действащото право към момента на произнасяне на съда. Без правно значение е дали новоприетата наредба съдържа текст, подобен или идентичен на оспорваната разпоредба, тъй като същият може да се оспорва на самостоятелно правно основание. Касационната инстанция приема, че Адм. съд гр. Добрич е следвало да остави без разглеждане жалбите на "Вятърен парк Добруджа 2" ЕООД и "Вятърен парк Добруджа 3" ЕООД срещу чл. 40, т. 20.2 б. "С" и т. 21 б. "С" от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Балчик, приета с Решение на Общински съвет /ОбС/ гр. Балчик, допълнена с Решение № 264 по Протокол № 29/31.03.2009 г. на ОбС гр. Балчик и да прекрати производството по делото поради липса на предмет. Неоснователни са развитите от жалбоподателите доводи за наличие на правен интерес от оспорване. Когато предмет на оспорването е подзаконов нормативен акт, търсената от оспорващия правна защита се състои в премахването му от действащото право като акт, който регулира съответния кръг обществени отношения. След като нормативният административен акт е отменен с изрична разпоредба на друг нормативен акт, то същият е престанал да бъде част от позитивното право и затова за оспорващия не е налице непосредствен правен интерес от отмяната на този акт. Нещо повече - съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, поради което и отмяната на обжалваните разпоредби по съдебен ред не би имала обратно действие, а би действала занапред, както действа и отмяната на същия акт от издалия го орган с изричен текст на новоприет нормативен акт. С оглед гореизложеното, оспорването пред Адм. съд гр. Добрич е било недопустимо на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Като не е прекратил производството по делото, а се е произнесъл с решение по съществото на спора, съдът е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение