Решение № 451 от 10.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6278/2013 г.

Решение № 451 от 10.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6278/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на В. Н. И. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 15 от 4 април 2013 г., постановено по гр. д. № 3031 по описа на районния съд в гр. Добрич за 2012 г. В молбата се сочи, че влязлото в сила решение следва да се отмени на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като ответникът вследствие нарушаване на съответните правила, е бил лишен от възможност да участва в делото - молителят е бил осъден на лишаване от свобода и бил в затвор в Гърция, ищцата много добре знаела къде се намира, след като му пращала писма; молителят не се дезинтересирал трайно от децата, нито ги е напускал; не е работил в затвора и не е имал никакви доходи за съответния период; назначеният особен представител по никакъв начин не е защитил правата на молителя и дори не е обжалвала решението; районният съд е допуснал грешка като е приел, че молителят е на работа в Гърция и е дал вяра на твърдените неистини в обясненията на ищцата и водените от нея свидетели. Ответницата С. С. А. от [населено място], като майка и законен представител на децата Г. В. Н., роден на 12 август 1999 г., и П. В. Н., родена на 9 юли 2006 г., чрез процесуалния й представител адв. М. З., в отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК сочи, че молбата за отмяна е неоснователна. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. С атакуваното решение районният съд приема, че бащата на децата следва да участва в издръжката им, тъй като живее и работи в Гърция, в трудоспособна възраст е и следва да се предположи, че би могъл да реализира трудови доходи над минималната работна заплата за страната, а и не е ангажиран с непосредствените, ежедневни грижи по отглеждането на децата. Молбата за отмяна е неоснователна. Относимите обстоятелства са следните: По образуваното дело за осъждане на молителя по реда на чл. 143 и 149 СК, преписът от исковата молба е върнат, заедно със съобщението, с отбелязване, че лицето не живее на посочения адрес от години. На 30 октомври 2012 г. на входната врата на адреса е залепено уведомление по чл. 47 ГПК. Адресът на молителя, посочен в исковата молба, съвпада с постоянния и настоящия му адрес. На основание чл. 47, ал. 6 ГПК на молителя в качеството му на ответник е назначен особен представител. Особеният представител подал отговор на исковата молба и участвал в единственото открито заседание по делото. Решението на районния съд не е обжалвано. Съобразно правилото на чл. 47, ал. 1 ГПК когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на посочените в текста места. При съвпадение на посочения в исковата молба адрес с постоянния и настоящия адрес на страната, и при изтичане на срока за получаване на съобщението от канцеларията на съда, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на ответника. В процесния случай ответникът не е могъл да бъде намерен на посочения в исковата молба адрес, който съвпада с постоянния и настоящия му адрес, поради което основателно е било предприето залепване на съобщението за получаване на документи в канцеларията на съда. При изтичането на съответния срок, напълно в съответствие с изискването на закона, съдът е назначил особен представител на ответника. Затова не може да се сподели тезата на молителя, че вследствие нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото, както и че не е бил надлежно представляван. Какви са били твърденията на ищцата в процеса и какъв е начинът на осъществяване на работата на особения му представител в процеса, са обстоятелства, които са извън обсега на проверката на съда в производството по отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС