ОТМЕНЯ решение 77 от 6.01.2022г., постановено по адм. дело 12858 по описа за 2021г. на Административен съд София град И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалба на М. Мердад, гражданин на Иран срещу заповед 5392 ПАМ-2960 от 15.12.2021г. на началника на отдел Миграция СДВР, с която спрямо М. Мердад, гражданин на Иран, е наложена принудителна административна мярка Принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци. ОСЪЖДА М. Мердат, гражданин на Иран да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи отдел Миграция сумата 400 лв. разноски по делото за двете инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник на отдел Миграция Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, чрез процесуалния представител юрисконсулт Христов срещу решение 77 от 6.01.2022г., постановено по адм. дело 12858 по описа за 2021г. на Административен съд София град /АССГ/. С решението е отменена заповед 5392 ПАМ-2960 от 15.12.2021г. на началника на отдел Миграция СДВР, с която спрямо М. Мердад, гражданин на Иран, е наложена принудителна административна мярка Принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради наличие на основанията на по чл.209 т.3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. Развива подробни доводи в касационната жалба, които се поддържат и в съдебно заседание. Претендира отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди заповедта на началника на отдел Миграция СДВР и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото няма постъпили становища. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита преценките на съда за неправилни и, че заповедта е в достатъчна степен мотивирана и няма допуснати нарушения при нейното издаване, налагащи нейната отмяна. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е била заповед 5392 ПАМ-2960 от 15.12.2021г. на началника на отдел Миграция СДВР, с която спрямо М. Мердад, гражданин на Иран, е наложена принудителна административна мярка Принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци. Съдът е приел, че в издадения административен акт липсвали конкретно предвидени срочни действия за извеждането на чужденеца и липсвало обосновано предположение за укриване на чужденеца, поради което същия следва да бъде отменен на основание чл.146 т.5 от АПК/ несъответствие с целта на закона/ и преписката е върната на административния орган за издаване на нова заповед. Съдът предполага, че при тези данни би могло да бъде наложена и някоя от по-леките принудителни мерки, тъй като имало такова предложение, което било направено от самото лице. Решението е неправилно, постановено по при неправилна преценка на фактическата обстановка и незаконосъобразни правни изводи, касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Съдът е изместил правния спор по оспорената заповед и е извел изводите си въз основа на предположения, без да анализира изложените в докладна записка, цитиран в обжалвания административен акт, основания за налагане на оспорената принудителна административна мярка, нито периода, през който неколкократно на лицето е била дадена възможността да уреди статута си в Република България. Обобщените данни за чужденеца са свързани с искане и отказ за международна закрила, поради липса на предпоставки за това, неколкократно претендирани и неколкократно разглеждани от всички задължени по закон органи, свързани с въпросите относно Закона за убежището и бежанците. Това е един период от 2019 г. до края на 2021г. Не е установено по никакъв начин чужденецът, при така оформилата се обстановка относно пребиваването му, да е предприел каквито и да било мерки за узаконяване на престоя си в страната, включително е напуснал един адрес и въпреки твърдението, че живее на друг, няма адресна регистрация. На 2.12.2021г. служители на отдел Миграция не са намерили лицето на адрес, на 6.12.2021г. е намерен и му е връчен протокол за полицейско предупреждение, с който му е разпоредено в 7-дневен срок да предприеме действия по узаконяване на престоя си в Република България. При проведената беседа на 15.12.2021г. лицето е заявило, че няма да напусне страна и, че не е уредило пребиваването си. Налице е и опасност да се укрие, предвид факта, че е напуснал адреса си и няма регистрация на друг, на който може да му бъде осъществяван контрол по пребиваване. Няма данни и по какъвто и да било начин да са му нарушени правата, тъй като принудителното настаняване е форма за възможност за налагане на контрол на пребиваващите на територията на страната, за които няма данни къде биха могли да бъдат открити и спрямо които е наложена принудителна административна мярка / в конкретния случай влязла в сила/ Връщане. Решението е неправилно и следва да бъде отменено като се постанови решение по същество и се отхвърли подадената жалба на чужденеца срещу заповедта на началника на отдел Миграция СДВР. На касатора се следват разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на по 200 лв. за всяка инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделениеРЕШИ: ОТМЕНЯ решение 77 от 6.01.2022г., постановено по адм. дело 12858 по описа за 2021г. на Административен съд София град И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалба на М. Мердад, гражданин на Иран срещу заповед 5392 ПАМ-2960 от 15.12.2021г. на началника на отдел Миграция СДВР, с която спрямо М. Мердад, гражданин на Иран, е наложена принудителна административна мярка Принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци. ОСЪЖДА М. Мердат, гражданин на Иран да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи отдел Миграция сумата 400 лв. разноски по делото за двете инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.