Решение № 12842 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3178/2018 г.

Решение № 12842 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3178/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Тенсегрити инвестмънт" ЕООД, гр. Пловдив против решение № 1981 от 20.11.2017 г. по адм. дело № 1353/2016 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменена заповед № 16 ОА998 от 26.04.2016 г. на кмета на община Пловдив, с която е одобрен проект за изменение на ПУП- ПРЗ и РУП за УПИ Х-472 в кв. 3 –стар (51 – нов) по плана на Централната градска част на гр. Пловдив. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд не се обосновава от доказателствата и е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила (в този смисъл настоящият състав възприема доводите на касатора за допуснати съществения нарушения на "административнопроизводствените" правила). Моли решението да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответниците Х. Д., Х. Ч., Д. Д., М. Д., Б. Д., А. А. и К. П. оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят и направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Оспореното решение на Административен съд – Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт следва да бъде отменен, тъй като е постановен в противоречие с материалноправни разпоредби. По делото е установено, че със заповед № 16 ОА998/26.04.2016 г. кметът на община Пловдив одобрява проект за изменение на ПУП - ПРЗ на част от кв. 3 – стар (51 – нов) по плана на Централната градска част на гр. Пловдив, като отреждането на УПИ Х-472 се привежда в съответствие с ИД по КК и в съответствие с чл. 8, т. 1 и чл. 112 от ЗУТ, както следва: УПИ Х- 521.451, обществено обслужване, без промяна на предвиденото с действащия ПУП застрояване (заповед № ОА-1981/15.11.2002 г. – запазване на съществуващото застрояване, сгради с идентификатори 521.451.1 и 521.451.2 и ново полуподземно застрояване и запазване на съществуващото второ застрояване с частично надстрояване (сграда с идентификатор 521.451.3), с устройствени показатели за зона "Ц" (П застр. до 76%, Кинт. до 2.4 мин. озеленяване - 20%) по корекцията на регулацията със зелени зачертавания и надписи, нанесеното застрояване с черни плътни линии и червен цвят. Със същата заповед е одобрен и РУП за част от кв. 3 – стар (51 – нов) по плана на Централната градска част на гр. Пловдив за сградата с идентификатор 521.451.3 с височини в абсолютни коти корниз 182. 18 м. и кота било 184. 56 см. по нанесените застрояване котировки и етажност с черен и червен цвят. Заповедта е издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 6, чл. 133, ал. 2, 4 и 5, чл. 103, ал. 4, чл. 109, ал. 1, т. 2, чл. 110, ал. 1, т. 1 и 4, чл. 113, ал. 1, 2, 4 и 6 ЗУТ, по заявление на "Тенсегрити инвестмънт" ЕООД, гр. Пловдив, касационен жалбоподател в настоящото производство и единствен собственик на УПИ - 472. Изслушаната по делото комплексна техническа експертиза установява несъответствия между графичната и текстовата част на заповедта по отношение на сградите с идентификатор 56784521.451.1 и с идентификатор 56784521.451.3, разположени в имота. Посочено е, че последната сграда е разрушена и в противоречие с текстовата част на заповедта фактически на мястото е предвидено ново строителство върху съществуващия подземен етаж, като застроителното петно по проекта е с около 110 м. по-голямо от съществуващия на място подземен етаж. Освен това сградата е на имотната (регулационна) граница с УПИ - IX-476, собственост на жалбоподателите Д. и Ч., ответници в настоящото производство, на по- малко от 3 м. от съществуващата в последния имот жилищната сграда. Констатирано е също, че в графичната част на заповедта не са отразени избените етажи в жилищните сгради в УПИ VIII-474 и УПИ VII-471 в кв. 51 (собственост на жалбоподателите пред първата инстанция и ответници по касационната жалба А. и Д.), чиито прозорци според предвиденото в графичната част на заповедта ще бъдат затворени или засенчени. Освен това вещите лица установяват, че е налице разминаване между геодезическите данни от една страна и кадастралната карта и действителното състояние на имота и сградите в него от друга, тъй като сгради или отделни техни части, отразени като съществуващи, всъщност са премахнати. При тези факти, при правилно тълкуване на закона и в съответствие с доказателствата първоинстанционният съд приема, че са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Законосъобразно е преценено, че административният акт съдържа съществени противоречия, всяко едно от които е самостоятелно основание за неговата отмяна. Правилно съдът приема, че е налице противоречие между текста на заповедта и основанието за нейното издаване. От една страна в заповедта е посочено, че актът е за изменение на ПУП – ПРЗ за част от кв. 3- стар (51- нов) по плана на ЦГЧ на гр. Пловдив, като е отбелязано, че се запазва предвиденото в действащия ПУП, одобрен със заповед № ОА-1981/15.11.2002 г., съществуващо застрояване за сгради с идентификатори 521.451.1 и 521.451.2 и ново полуподземно застрояване и запазване на съществуващото второ застрояване с частично надстрояване за сграда с идентификатор 521.451.3. В този смисъл е и обяснителната записка на л. 141-143 от делото. Същевременно в заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 133, ал. 2, 4 и 5 ЗУТ, текстове които се отнасят за проектиране на нови строежи. Допуснатото противоречие в текстовата част на заповедта е съществено, тъй като е пречка да се прецени в какво се изразява предприетото изменение на ПУП- ПРЗ. Освен това при издаване на заповедта са допуснати съществени противоречия между текста на заповедта и нейната графична част. В заповедта, предмет на оспорване е посочено, че в УПИ Х-472 се запазва предвиденото със заповед № ОА-1981/15.11.2002 г. застрояване. Последният акт предвижда в УПИ Х- 472 дву и три-етажно застрояване и ново полуподземно нежилищно застрояване, свързано с УПИ V- 469, 470 и с УПИ VII -471, последният собственост на ответниците по касационната жалба Д. РУП с тази заповед не е изготвен, поради което допълващото застрояване не е фиксирано с размери и във височинно отношение. Това е направено за първи път с графичната част на заповедта, предмет на оспорване в настоящото производство, в която е отразено допълващо застрояване, показано с фиксирани коти на вертикални разрези "1-1" и "2-2". Тази част на заповедта противоречи на текстовата част на акта, в която е посочено, че се запазва застрояването, предвидено със заповедта от 2002 г., а също е на изискванията на чл. 113, ал. 4 ЗУТ, който регламентира, че силуетите и максималните височини на сградите и билата им се определят с РУП. В случая такъв е съставен само за сграда с идентификатор 521.451.3. Противоречията между текстовата и графичната част на заповедта засягат и одобрения със заповедта РУП за сграда с идентификатор 521.451.3 в УПИ Х-472. С този план фактически се предвижда ново застрояване, тъй като въпреки отбелязването в текстовата част на заповедта, сградата не съществува на място. Запазени са двата полуподземни етажа под кота прилежащ терен, но над прилежащия терен сградата е съборена изцяло. Следователно предвиденото със заповедта надстрояване и пристрояване по същността си е ново строителство. Това обаче е в противоречие с плана от 2002 г., тъй като подземната част от сградата е значително по- малка (с около 110 м.) от предвиденото в заповедта петно за застрояване и е отдръпната на изток с около 5 м. спрямо показаното в акта. Следователно одобреният със заповедта РУП е в противоречие с разпоредбата на чл. 113, ал. 1, предложение последно, ЗУТ, според която с работен устройствен план не могат да се променят характера и начина на застрояване, предвидени с подробния устройствен план. Освен това при разглеждането и одобряването на процесния РУП не са изпълнени изискванията на чл. 62 от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, изискваща в графичната част да се включи и допълнително геодезично заснемане на имота и съществуващите сгради. В случая това не е направено, поради което оспорената заповед е издадена, без да е съобразено действителното състояние на съществуващите в имота сгради, както и техните точни очертания и разстояния помежду им. Този пропуск опорочава заповедта, както по отношение на сградата с 521.451.3, както бе изложено по-горе, така и относно сградата с идентификатор 521.451.1 в УПИ Х- 472, която на място е на четири етажа, а в заповедта е отразена като триетажна. Освен това по отношение на тази сграда също е налице противоречие между графичната и текстовата част, тъй като според текста се предвижда сградата да се намали съгласно заповедта от 202 г., а в графичната част е посочено, че ще се запази в първоначалния си вид. Всичко изложеното по-горе, заедно с установените пропуски при отразяване на действителното състояние на жилищните сгради в съседните имоти УПИ VIII-474 и УПИ VII -471 в графичната част на акта, което води до затваряне и засенчване на прозорци и намалените отстояния до жилищната сграда в УПИ IХ- 476, за което органът не излага никакви съображения, обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед и е основание за нейната отмяна. Ето защо като достига до заключение в този смисъл съставът на Административен съд - Пловдив постановява решение в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила, също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си, включително с изслушване на експертиза, със задачи, поставени от всяка от страните, в това число и от дружеството - касационен жалбоподател. Заключението на вещите лица по изслушаната комплексна съдебно-техническа експертиза е обсъдено съвместно с останалия доказателствен материал и е кредитирано от съда с оглед липсата на доказателства, които да го опровергават. Обстоятелството, че искането на процесуалния представител на "Тенсегрити инвестмънт" ЕООД за допускане на повторна експертиза е отхвърлено от съда, в случая не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 201 ГПК повторно заключение се възлага, когато експертизата не е обоснована и възникват съмнения за нейната правилност. В случая искането на процесуалния представител на страната не е мотивирано с нито едно от двете основания. Обстоятелства, които да обосноват необходимостта от повторна експертиза не са съдържат и в молбата от 31.07.2017 г., подадена от дружеството, тъй като в т. 1 и т. 2 от документа към експертизата са поставени въпроси, на които вече е отговорено, а задачата по т. 3 от е извън предмета на спора, защото се отнася за строителство, одобрено в УПИ VIII-474, УПИ VII-471 и УПИ IX-476 в кв. 51, които не се предмет на заповедта. Доводите на касационния жалбоподател за необективност на представеното заключение са общи и формални и не съдържат съображения за конкретни нарушения и пропуски при изготвяне на експертизата. Оспореното решение е постановено след обсъждане и съвкупната преценка на всички събрани доказателства, а изводите на съдебния състав са мотивирани съгласно изискванията на чл. 172, ал. 2. Съдебният акт съдържа самостоятелни мотиви, а сходството в съображенията с тези по предходно решение на съда по отменена заповед за изменение на ПУП – ПРЗ за същия имот, се дължи на голямата степен на идентичност в предвижданията на оспорената заповед и на отменения от съда акт. Ето защо съществени нарушения на съдопроизводствените правила не са допуснати, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебния акт се обосновава от събраните доказателства и е постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане за присъждане на разноски съгласно представения списък и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на всеки от ответниците Д. Д., М. Д., Б. Д. и А. А. по 600. 00 лв., а на ответника П. сумата 300. 00 лв., разноски по делото пред касационната инстанция представляващи възнаграждение за адвокат. С оглед липсата на доказателства за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция, разноски на ответниците Х. Ч. и Х. Д. не следва да бъдат присъждани въпреки направеното искане. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,