Решение № 1791 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11689/2009 г.

Решение № 1791 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11689/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 896/29.06.2009 г. на Пловдивския административен съд, ХVI състав, постановено по адм. д. № 1980 по описа за 2008 г. на този съд в частта, с която е отменен РА № 800222/15.07.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пазарджик, частично потвърден с Решение № 686/16.09.2008 г. на Директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив, в частта относно определеното на Николай Атанасов Бекяров от гр. Пазарджик данъчно задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. в размер на 9 157,60 лв. и лихва 6 098,03 лева. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приел, че приходните органи незаконосъобразно са изследвали пазарната цена на недвижимия имот, предмет на покупко- - продажба през 2002 г.. В случая е неприложима нормата на чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), тъй като ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК. Същевременно в съдебното решение е посочено, че са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Съобразно текста на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в тежест на Бекяров е било да обори фактическите констатации в РА. Пазарната цена на закупения имот многократно надвишава документално доказаната му цена, поради което и на основание чл. 122, ал. 2, т. 7 от ДОПК именно пазарната цена на придобитото имущество е съобразена при определяне на данъчната основа. Касаторът моли за отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на жалбата в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Николай Бекяров я е оспорил с писмени бележки, подадени чрез адв. Ив. Бързанов от АК - Пазарджик. Счита, че са взети предвид официалните документи и тези с достоверна дата - нотариални актове. Приходните органи незаконосъобразно изследвали пазарната цена на имотите, защото е приложимо правилото на чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.). Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението в обжалваната част и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. В решението е прието, че ревизията е извършена по особения ред, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Съдът се е мотивирал, че покупко-продажбата на недвижим имот през 2002 г. не е симулативна. Въпреки наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК приходният орган определил данъчните задължения на лицето без да обсъди и зачете доказателствената сила на приложените по преписката нотариални актове. В решението е посочено, че правилото на чл. 122, ал. 2, т. 4 от ДОПК задължава ревизиращия орган да вземе предвид официалните документи и тези с достоверни дати. Това означава, че е следвало да се съобразят данните за закупени имоти и сумите дадени при продажбата, които са получени от купувача. Освен това пазарната цена на имота била определена не към м. 04.2002 г.. Съгласно правилото на чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) данъчната основа е в размер на 2 737,90 лева, от която трябва да се извадят личните разходи за живот на лицето за 2002 г. и разходите по прехвърляне на имота. Получената по този начин основа е в размер на 699,94 лв., която е в рамките на необлагаемия минимум съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм., в приложимата за периода редакция). Поради това ревизионния акт в тази част е преценен, като незаконосъобразен. Решението в обжалваната част е неправилно и трябва да бъде отменено, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. На първо място следва да се отбележи, че първоинстанционното решение съдържа вътрешна противоречивост - от една страна в него се приемат за налични обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а от друга страна за приложима се сочи нормата на чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.). При положение, че данъчният субект е станал причина с поведението си за възникване на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, налагащи определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, то ДЗЛ трябва да понесе неблагоприятните последици от прилагането на цитирания особен ред за определяне на данъчната основа. Последният може да не съответства напълно на действителната основа, която е определима по общия ред, но това се дължи именно на действията на данъчния субект. Изводът на първоинстанционния съд за несъобразяване с нотариалните актове, е необоснован. Това е така, защото облагането в случая е извършено по особения ред на чл. 122 от ДОПК, а не чрез прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 24, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.). Определената от експертизата пазарна цена не е опровергана по време на съдебното производство. Възраженията на Бекяров по време на административното обжалване и на производството пред Пловдивския административен съд са за симулативността на договорите за покупко-продажба, но не и за включване на сумите от сделките във входящия и в изходящия поток. Такива доводи се правят за пръв път в касационното производство, което е недопустимо на основание чл. 220 от АПК. Независимо от резултата по делото в полза на касатора не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като страната не е била представлявана и защитавана в производството пред ВАС, IА отделение. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на IА отделение