Решение № 12660 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6589/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на Графус 1991 ЕООД, подадена чрез адв. Т. Иванова срещу Решение 6442/24.02.2025 г., постановено по адм. дело 4885/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р 22221021000320 091 001/05.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 389/14.03.2022 г. на заместник-директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП София, с който са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.12.2015 г. до 30.11.2020 г. в общ размер на 351 232,73 лева - главница и 122 823, 17 лева лихви. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че решението е неправилно, тъй като не са събрани доказателства за валидността на РА. Твърди се, че решението страда от липса на собствени мотиви, тъй като са преповторени констатациите на органите по приходите, без да са обсъдени възраженията на жалбоподателя относно редовността на връчените на ИПДПОЗЛ на дружествата доставчици. Без да е извършена редовно процедура по чл.45 от ДОПК, неправилно съдът приел, че ненамирането на доставчиците, липсата на доказателства за кадровата и техническата им обезпеченост е основание за отказ на данъчен кредит. Твърди се също, че съдът не ценил събраните доказателства в съвкупност, в това число и събраните свидетелски показания. Счита, че са представени всички възможни и изискуеми от закона доказателства, които преценени в съвкупност обосновават извод за реални доставки по процесните фактури. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания РА. Претендира разноски за касационното производство. Ответната страна - директорът на Дирекция ОДОП София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бакалова, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 47 224,48 лева и държавна такса за частната жалба от 30 лева. По делото е приета за съвместно разглеждане частна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП София чрез юрисконсулт Бакърджиева срещу Определение 12204/08.04.2025г. постановен по адм.дело 4885/2022 г. описа на Административен съд София град, с което е отхвърлено искане за изменение на решението в частта за разноските. Изложени са доводи за неправилност на определеното, поради неправилно позоваване на разясненията, дадени с решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 г. и несъобарзяване на съда, че по делото са проведени 8 на брой съдебни заседания, в които процесуалния представител на ответника е взел активно участие. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София град(АССГ) е бил РА Р 22221021000320 091 001/05.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 389/14.03.2022 г. на заместник-директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП София, с който на Графус 1991 ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.12.2015 г. до 30.11.2020 г. в общ размер на 351 232,73 лева - главница и 122 823, 17 лева лихви. Установените задължения по ЗДДС са в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от АВА Плюс ЕООД, Ви Енд Ал ЕООД, 4 Фитнес Груп ЕООД, и Стани 4 ЕООД с предмет на доставките реклама, персонализация на сувенири, интернет реклами, лазерно гравиране на кутии, електронни банери за Интернет, изработка на ТВ клипове, персонализация на часовници, медийна рекламна кампания. За да отхвърли жалбата на Графус 1991 ЕООД срещу РА, АССГ на първо място е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите. Прието е, че е издаден от възложителя на ревизията И. Ружев и Б. Янкова - ръководител на ревизията, съгласно ЗВР Р 22221021000320 020 001/19.01.2021 г., както и че РА, ЗВР, РД са подписани с квалифицирани електронни подписи, за което са представени удостоверения от ответника на хартиен и магнитен носител. Всички поставени подписи са валидни към момента на поставянето им. АССГ е приел също, че РА е издаден в предвидената форма, съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК, като съдържа всички задължителни реквизити, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалният закон. В тази насока са изложени мотиви, че дружествата-доставчици не са представили изисканите документи и обяснения, както и не са открити на адресите за кореспонденция. От ревизираното лице и от доставчиците не са представени поисканите документи договори за облигационните им правоотношения, приемо - предавателни протоколи, документи за извършено реално плащане по фактурите, транспортни документи, както и количествено-стойностните сметки, в които се описва точно какво е извършено от доставчика, какви операции, количеството, стойността, вложеният труд за рекламите, с цел достигане до крайната стойност, която е дължима. Освен това, в хода на ревизията е установено, че от доставчиците АВА Плюс ЕООД и 4 Фитнес Груп ЕООД не са подавани уведомления за действащи трудови договори по чл. 62 от КТ за периодите на издаване на спорните фактури. От Ви Енд Ал ЕООД е подадено едно уведомление за трудов договор по чл. 62 от КТ за длъжност "Организатор автомобилен транспорт". От дружествата не са подавани и справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатените суми на физически лица по извънтрудови правоотношения. Прието е, че представената от РЛ флаш памет с рекламни кампании, не може да се свърже с процесните фактури, а единствено може да обоснове характера на извършваната дейност, но не и да докаже реално предоставени услуги и доставки по фактурите, издадени от дружествата-доставчици. За недоказано е прието кои артикули, какъв брой, естество и начин на персонализация са били осъществявани от кой конкретен доставчик, както и коя услуга във връзка с реклама или рекламна кампания от кой доставчик конкретно е била предоставена. Прието е, че липсват документи или кореспонденция за възлагане на рекламните услуги и не може да се установи точният вид на извършените услуги, обем, единична цена, количество, липсват и допълнителни документи за приемането на съответните услуги. Обоснован е извод, че съвкупно преценени доказателствата, включително заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, сочат липса на реално осъществени облагаеми доставки по издадените фактури. По тази причина законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит от страна на приходния орган. По отношение на представените от жалбоподателя фактури за внос на шоколадови изделия от доставчика Melodi Cikolata Ve Gida Sanayi Anonim Sirketi, Република Турция, ведно с митнически документи, както и снимки на персонализирани за "Банка ДСК" ЕАД шоколадови дражета, съдът е приел, че не доказват извършването на доставки от доставчиците АВА Плюс ЕООД, Ви Енд Ал ЕООД, 4 Фитнес Груп ЕООД, и Стани 4 ЕООД, а имат отношение към последващите доставки от РЛ към "Банка ДСК" ЕАД. Не са кредитирани и показанията на свидетеля А. Н., като е отчетена неговата заинтересованост от резултата на ревизията, в качеството му на син на управителя на Графус 1991 ЕООД и показанията му, че е помагал за дейността на дружеството. Относно доказването на достоверността данните от техническия носител, свидетелят единствено успял да докаже, че на предоставената флаш памет се съдържат рекламни изображения на персонализирани артикули, които дружеството продава на свои клиенти, което е прието, че също не доказва реалната свързаност с процесните фактури, а единствено обосновава характера на извършваната дейност, но не и реално предоставяне на услуги и доставки по фактурите, издадени от дружествата-доставчици. Поради това съдът приел, че не е установено по делото реалното предоставяне на услугите от доставчиците. След като е приел, че липсват реални доставки, съдът обосновал правни изводи за законосъобразност на РА. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че атакуваният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради липса на собствени мотиви. Настоящата инстанция приема, че оспореното решение съдържа собствени мотиви относно установените по делото факти и правните изводи на съда по спорните по делото въпроси. Обстоятелството, че мотивите на съда както по фактите, така и по правото се припокриват с тези, изложени в решението на директора на Дирекция ОДОП София не е нарушение, след като съдът е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и е отговорил на всички доводи и възражения на жалбоподателя. Неоснователни са доводите и на касатора, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че ревизираното лице, в чиято тежест е да докаже материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, не представя доказателства за реалност на доставките. По делото липсват каквито и да е доказателства, изходящи и подписани от доставчиците за установяване индивидуализацията на фактурираните рекламни услуги и доказване на извършването им от сочените във фактурите доставчици. Не само от доставчиците, но и от страна на РЛ не са ангажирани доказателства относно фактическото извършване на услугите от доставчиците АВА Плюс ЕООД, Ви Енд Ал ЕООД, 4 Фитнес Груп ЕООД, и Стани 4 ЕООД. Трайно се приема в практиката на ВАС, че реалността на доставките не може да се установи с гласни доказателства, поради липсата на конкретика относно релевантните за спора факти, а отделно от това в случая, с оглед обстоятелството, че свидетеля А. Н. е син на управителя на Графус ЕООД, показанията му правилно са преценени, като заинтересовани от изхода на делото. За да се приеме, че са осъществени реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, е необходимо да се установи, че услугите са извършени. Наред с изложеното за липса на доказателства по пряката доставка, като индиция за липса на реални доставки следва да се отчетат и обстоятелствата, че доставчиците не разполагат с технически и трудов капацитет за извършване на доставките и не е доказано плащането на доставките. Предвид изложеното, като е приел, че оспореният РА е законосъобразен и е отхвърлил предявената срещу него жалба, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на директора на Дирекция "ОДОП": С решение 6442/24.02.2025 г., постановено по адм. дело 4885/2022 г. по описа на Административен съд София град, съдът след като е отхвърлил жалбата на Графус 1991 ЕООД срещу РА, е осъдил Графус 1991 ЕООД да заплати на Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 100 (сто) лева. По искане на директора на Дирекция ОДОП София за изменение на решението, в частта за разноските, АССГ се е произнесъл с Определение 12204/08.04.2025г. постановен по адм. дело 4885/2022 г. описа на Административен съд София град, с което е отхвърлил искането на директора на Дирекция ОДОП София за изменение на решението, в частта за разноските. За да постанови този резултат, съдът е приел искането за неоснователно по съображения, че при определяне размера на дължимите на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение е съобразил решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 г., а с подаденото искане за изменение на решението, не се излагали конкретни твърдения и доказателства, водещи до друг извод. Определението е неправилно. Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, като предвид всички посочени критерии, АССГ неправилно е определил размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В случая делото, макар и с висок материален интерес, не се отличава с фактическа и правна сложност, но по делото са проведени осем на брой съдебни заседания, протекли с участие на процесуален представител на ответника, поради което на НАП са дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 800 лева за първоинстанционното производство. Определението, като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което се осъди Графус 1991 ЕООД, да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство. По разноските пред касационната инстанция: При този изход по спора на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, касаторът Графус 1991 ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция за приходите гр. София, в качеството ѝ на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспорения РА, разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 800 лева и 30 лева за държавна такса. Този размер, настоящата инстанция определя, след като отчита, че делото е без фактическа и правна сложност и липсата на проявена активност от процесуалния представител на ответната страна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,