Решение № 11026 от 2.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 863/2011 г.

Решение № 11026 от 2.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 863/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Интер Дата Системи" ООД гр. София, подадена чрез адв. Гено Генов, против Решение № 3836 от 25.11.2010 г. на АССГ, I отд., VIII състав, постановено по адм. д. № 8053/2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против РА № 22508000058 от 23.07.2008 г., издаден от Павлина Цонева Николова на длъжност главен инспектор по приходите, потвърден в обжалваната част с Решение № 1880 от 18.12.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София. В жалбата се поддържа, че съдебното решение е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита за неправилно решението на съда относно направените възражения за нищожност на РА. Твърди се, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Иска се отмяна на съдебното решение и прогласяване на нищожност на обжалвания РА. Алтернативно моли отмяна на решението на АССГ и отмяна на РА като незаконосъобразен, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София, чрез юрк. Волянова, поддържа, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставено в сила решението на АССГ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура поддържа, че касационната жалба е частично основателна. Подробни съображения развива в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. За да отхвърли жалбата против РА, АССГ е приел следното: С процесния РА е извършено частично преизчисление по реда на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и е определен ДДС за довнасяне за 2002 г., 2003 г. и 2004 г., съответно в размер на 37 лв., 990,85 лв. и 5405,92 лв. и лихви. С РД и РА е установено, че извършените от касатора облагаеми доставки са от търговия на едро на вътрешния пазар на фотографски материали, фотографска и копирна техника, гаранционно и сервизно обслужване на фотографска и копирна техника, както и гаранционно и сервизно обслужване на копирна техника и фотоапарати. Констатирано е, че износ за ревизираните периоди не е извършван. Доставките, посочени като износ, в подаваните справки-декларации по ЗДДС са освободени доставки по смисъла на чл. 33, ал. 2 от ЗДДС (отм.) с място на изпълнение извън територията на страната, а именно продажба на стоки от Свободна безмитна зона /СБЗ/ Ч Пловдив. Данъчният кредит се формира от внос и покупка на фотографски материали, фотографска и копирна техника, гаранционно и сервизно обслужване на фотографска и копирна техника, рекламни материали и получени услуги във връзка с дейността на дружеството. Ревизиращите са приели, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 66, ал. 1, 2 и 3 от ЗДДС (отм.), а размерът на данъчния кредит следва да се определи съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и са извършили корекция на данъчната основа на получените доставки и ползвания от дружеството данъчен кредит за съответните периоди. Жалбоподателят поддържа, че спорните доставки са доставки извън територията на страната по смисъла на чл. 2 от ЗДДС (отм.) и имат характер само на транзитно преминаващи през нея и не представляват износ по смисъла на чл. 15 от ЗДДС (отм.). Документи за извършени износ не могат да бъдат представени, а доставените от чужбина до СБЗ - Пловдив стоки не попадат в обхвата на ЗДДС. След като това не са облагаеми доставки или внос по ЗДДС, за тях не е ползван данъчен кредит, поради което те не попадат под някоя от хипотезите на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС. По отношение на наведените възражения за нищожност на ревизионния акт, съдът е приел, че същото е неоснователно, тъй като Заповедта за определяне на компетентен орган № К 800058 от 03.07.2008 г. е издадена от надлежно упълномощено лице - Мария Игнатова Манчева, ид. Директор на офис "СДО". В тази връзка от ЗВР№ 800058 от 10.04.2008 г. е установено, че производството е започнало с издаването на посочена заповед от органа по приходите Таня Тодорова Велева на длъжност началник сектор "Ревизии" при офис "Средни данъкоплатци и осигурители". Съгласно нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК органът възложил ревизията определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. В настоящето производство се оспорва именно този факт, че ЗОКО не е издадена от Таня Велева, а от Мария Манчева. Констатирано е доказателствата по делото, че на Таня Велева със Заповед № 2368 от 26.06.2008 г. на основание чл. 173, ал. 1 от КТ е разрешено да ползва годишен отпуск за времето от 01.07.2008 г. до 15.07.2008 г. включително, като е посочено, че ще бъде замествана от Мария Манчева, ид. директор на офис "СДО". Тази заповед е издадена от името на Директора на ТД на НАП и е подписана със запетая, положеният подпис не е оспорен в съдебно заседание. В тази връзка е представена Заповед № РД - 01-41 от 19.01.2006 г., с която директорът на ТД на НАП София град е упълномощил Георги Иванов Георгиев - Зам.-. директор на ТД на НАП София град да издава заповеди по реда на чл. 173, ал. 1 от КТ. По същество съдът е счел, че в случая спорът е изцяло правен и се свежда до това дали спорните доставки следва да се определят като износ по чл. 15 от ЗДДС (отм.) или като освободени доставки по чл. 33 от ЗДДС (отм.). Безспорно установено е, че жалбоподателят за оспорваните периоди е извършил освободени доставки на територията на Свободна безмитна зона - Пловдив и Будапеща. Данъчната основа от тези доставки е посочена в месечните и годишна справка декларация, видно от ревизионния доклад, в колона 2 -Данъчна основа на износа, вместо както е приел ответника в колона 3 -Данъчна основа на освободените доставки. Съдът е приел, че за доставките, по които регистрираното лице е изпълнител, нормативно е регламентиран ред за представяне на информацията по тях. Изисква се в отчетните регистри и справката-декларация да се представя информация отделно за облагаемите доставки, износ, освободени доставки/чл. 100, чл. 104 от ЗДДС (отм.), чл. 89 , чл. 90 , чл. 91, ал. 4, т. 2 от ППЗДДС (отм.). От установеното от ревизиращите това изискване не е спазено, тъй като задълженото лице неправилно е декларирало въпросните доставки в ДнПр и СД като освободени доставки, а не като износ, както е било посочено от жалбоподателя. В случаите когато регистрирано по ЗДДС лице е реализирало освободени доставки за някой данъчен период през календарната година, то е длъжно да подаде годишна справка-декларация по ЗДДС на основание чл. 101 от ЗДДС (отм.). Корекция на данъчния кредит на основание чл. 66 от ЗДДС (отм.) и по реда на чл. 68 от ППЗДДС (отм.) се извършва, ако получените по облагаеми доставки стоки и/или услуги са послужили за изпълнение както на облагаеми, така и на освободени доставки и при получаване на стоките или услугите не може да се определи каква част от тях ще използва за извършване на облагаеми доставки и каква част Ч за освободени. Установено е, че жалбоподателят е упражнил правото си на пълен данъчен кредит за получени от него административно - управленски услуги. Същите обслужват цялата дейност на дружеството и тъй като не може да се определи каква част от тях са използвани за извършване на облагаеми и каква част за освободени доставки, то за тези доставки, по които лицето е получател, според съда е налице право на частичен данъчен кредит и именно във връзка с това са направените от ревизиращите корекции. С оглед изложеното, АССГ е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Относно оплакването на касатора, че неправилно съдът е приел, че издадения ревизионен акт е действителен, а не нищожен, е неоснователно. Правилно първоинстанционният съд е изследвал издаването на заповедите от компетентните органи за възлагане на ревизията, респ. за определяне на компетентния орган за издаване на ревизионния акт. Законосъобразни са изводите на съда след преценка на тези заповеди, че след като Мария Манчева е определена да замества по време на отпуск Таня Велева, то първата е била компетентния орган да определи органа, който да бъде издател на ревизионния акт - чл. 119 ДОПК. Затова като е приел, че ревизионният акт не е нищожен съдът не е допуснал нарушения на закона, каквито са твърденията на касатора. По съществото на спора. С процесния РА е извършено частично преизчисление по реда на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и е определен ДДС за довнасяне за 2002 г., 2003 г. и 2004 г., съответно в размер на 37 лв., 990,85 лв. и 5405,92 лв. и лихви. В жалбата си пред АССГ, така и пред ВАС касаторът поддържа, че спорните доставки са доставки извън територията на страната по смисъла на чл. 2 от ЗДДС (отм.) и имат характер само на транзитно преминаващи през нея и не представляват износ по смисъла на чл. 15 от ЗДДС (отм.). Документи за извършени износ не могат да бъдат представени, а доставените от чужбина до СБЗ - Пловдив стоки не попадат в обхвата на ЗДДС. След като това не са облагаеми доставки или внос по ЗДДС, за тях не е ползван данъчен кредит, поради което те не попадат под някоя от хипотезите на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС. В решението си АССГ не е дал отговор на тези възражения. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. Съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствени правила, като не е обсъдил всички събрани доказателства по делото, които имат значение за правилното решаване на спора, поотделно и в тяхната съвкупност, не е обсъдил доводите на жалбоподателя. Освен описание на доказателствата и констатациите на органите по приходите, съдът не е изложил мотиви, които да съдържат анализ на събраните доказателствата. Такъв анализ е необходим за да бъдат обосновани фактическите изводи на съда. С оглед разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото, което в случая не е сторено. Не е обсъдено както основното така и допълнително заключение на назначената по делото ССЕ, включително и относно констатациите в него относно размера на установените задължения, които се различават от тези установени в РА. Неизлагането на мотиви в съдебното решение относно установените в заключението на експерта обстоятелства, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до невъзможност настоящата инстанция да се произнесе по основателността на възраженията по съществото на спора. Предвид изложените съображения решението на АССГ следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2 АПК да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени всички доказателства по делото и доводите на страните, в това число и основното и допълнително заключение на ССЕ, както и да се даде отговор на основния спорен въпрос - налице ли е право на частичен данъчен кредит по смисъла на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и ако отговорът е положителен, то какъв е размерът на дължимия ДДС за довнася за процесните периоди от жалбоподателя. Възлагането на разноските следва да бъде разрешено при новото разглеждане, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение