Решение № 1366 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9842/2012 г.

Решение № 1366 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9842/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Валери Стоянов Стоянов от гр. София, чрез пълномощника адв. Венко Пенчев, против решение № 8826/19.06.2012 г., постановено по адм. дело № 3428/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № К-367/12.01.2012 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и обосноваващи посочените оплаквания, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменена оспорената заповед. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния представител юрисконсулт Анелия Узунова оспорва жалбата. В писмени бележки излага съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид наведените доводи и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, е отхвърлена жалбата на Валери Стоянов Стоянов против заповед рег. № К-367/12.01.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР служебното му правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ - по инициатива на органа по назначаването. За да постанови това решение съдът е приел, че заповедта е законосъобразна като издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и в съответствие с целта на закона. Посочил е, че към датата на издаване на заповедта по отношение на жалбоподателя са изпълнени условията за пенсиониране по чл. 69, ал. 2 КСО, затова същият е придобил право на пенсия по този ред и органът по назначението има право да прекрати служебното му правоотношение. Според съда обстоятелството, че жалбоподателят вече е упражнил правото си на пенсиониране на основание чл. 69 КСО, е без значение, тъй като са изпълнени условията, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото се установява, че Валери Стоянов Стоянов, касатор в настоящото производство, преди издаване на обжалваната пред съда заповед е заемал длъжността главен юрисконсулт в "Правно осигуряване" на Дирекция "Национална система 112" /"НС 112"/ - МВР, като държавен служител категория В. Въз основа на разпореждане на министъра на вътрешните работи рег. № К-13529 от 16.11.2011 г. директорът на Дирекция "НС 112" - МВР е извършил проверка на работещите държавни служители, упражнили правото си на пенсия по чл. 69 КСО. От представените с административната преписка писмени доказателства, както и от съдържанието на разменените във връзка с извършената проверка документи - докладна записка рег. № 4853/1.12.2011 г. от ВНД директор на дирекция "Национална система 112" до директора на САД "Човешки ресурси", писмо рег. № К-14883/12.12.2011 г. от последния до ВНД директор на дирекция "НС 112" - МВ, както и от представената пред първата инстанция кадрова справка рег. № 853/29.02.2012 г. от ВНД директор на дирекция "НС 112", се установява, че Валери Стоянов Стоянов е постъпил на работа в МВР на 2.01.1986 г.; до 1993 г. е заемал различни длъжности в МВР, със заповед № К-2636/12.11.1993 г. е даден в разпореждане на Министерство на отбраната; със заповед № КВ-345/23.02.2000 г. на министъра на отбраната е прекратен договора за кадрова военна служба между Министерството на отбраната и Валери Стоянов Стоянов, същият е освободен от длъжност, от кадрова военна служба и е зачислен в запаса, като заповедта е издадена на основание чл. 130, т. 2 и чл. 128, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България - по взаимно съгласие на страните; тази заповед е обявена от главния секретар на Министерството на отбраната със заповед № Н-258/29.02.2000 г., като е определен срок за сдаване 1.03.2000 г. Със заповед № К-214/17.01.2000 г. на министъра на вътрешните работи Валери Стоянов Стоянов е назначен на работа в МВР на длъжност главен юрисконсулт в "Правно осигуряване" към Регионално звено "Пожарна и аварийна безопасност" при СДВР, считано от датата на встъпване в длъжност, което е осъществено на 15.02.2000 г., съгласно акт за встъпване в длъжност от същата дата. С разпореждане № 5611306689/16.05.2000 г., издадено от пенсионен орган при Районно осигуряване "Социално осигуряване" гр. София, на Валери Стоянов Стоянов е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 1.03.2000 г., като в разпореждането е посочено, че пенсията се отпуска по молба на лицето от 14.04.2000 г. Безспорно е също, че към датата на извършване на проверката служителят има общ осигурителен стаж 36 години, 4 месеца и 7 дни, от които 19 години, 9 месеца и 3 дни - на длъжности в МВР, така както е отразено и в справка рег. № 5199/27.12.2011 г. При тази фактическа обстановка, не може да се приеме, че оспорената пред съда заповед № К-367/12.01.2012 г. е издадена при наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в правната норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, която е посочена като основание за издаването й. В тази разпоредба е предвидено, че служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. Разпоредбата се отнася за случаите, при които служителят е придобил право на пенсиониране при условията на чл. 69 КСО /специални фактически състави за пенсиониране на военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и от държавните служители по ЗМВР и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, и следователите/, но не и за случаите, при които съответният служител, вече е упражнил правото си на пенсия по същия ред. Настоящият случай не попада в хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, тъй като Валери Стоянов Стоянов е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69 КСО към 1.03.2000 г. и го е упражнил с подадената от него молба на 14.04.2000 г., като пенсията му е отпусната с разпореждане № 5611306689/16.05.2000 г., считано от 1.03.2000 г., която е датата на прекратяване на правоотношението му като кадрови военнослужещ в Министерството на отбраната. Неправилно тричленният състав на ВАС е посочил в мотивите на решението си, че служителят е упражнил правото си на пенсия на различно основание, тъй като в разпореждането било посочено, че пенсията се отпуска за осигурителен стаж и възраст, а не по реда на чл. 69, ал. 2 КСО. Пенсията по чл. 69 КСО е вид пенсия за осигурителен стаж и възраст, като правната й регламентация се намира в раздел I, озаглавен "Пенсии за осигурителен стаж и възраст" на глава шеста от КСО - "Задължително пенсионно осигуряване". Освен това от данните по делото се налага изводът, че пенсията на Валери Стоянов е отпусната за придобит осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69 КСО /в съответната редакция/, като това изрично е посочено и в писмо изх. № 04-10-57/29.11.2011 г. от НОИ, ГД "Информационни системи" до ВНД директор на Дирекция "НС 112" - МВР. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР предвижда възможност за прекратяване на служебното правоотношение или по молба на съответния служител или служебно - по инициатива на органа по назначението, когато съответният служител работи по служебно правоотношение в МВР и за него е възникнало основание за пенсиониране при условията на чл. 69 КСО, но не и за случаите, при които това право вече е упражнено в предходен момент, а конкретното служебно правоотношение с МВР е възникнало преди държавният служител да е упражнил правото си на пенсия. Разпоредбата има предвид случаите, при които е налице само придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 КСО, но не и случаите, при които това право вече е упражнено. След като в разпоредбата е използван израза "при придобиване право на пенсия", то не следва същата да се тълкува разширително, като се приеме, че е приложима и за случаите на вече упражнено право на пенсия. Не може да се приеме, че законодателят е имал предвид и случаите на вече упражнено право на пенсия, тъй като в хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 15ЗМВР, при която законодателят е регламентирал възможност за прекратяване на служебното правоотношение, което е възникнало след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия, е използван друг /различен/ израз, чийто смисъл е ясен и е различен от използвания в т. 13 на същия член. Така, в т. 13 на чл. 245, ал. 1 ЗМВР е използван израза "при придобиване право на пенсия...", а в т. 15 е използван израза "...след като назначеният държавен служител е упражнил правото си пенсия ...", които несъмнено нямат едно и също значение. В първия от случаите /по т. 13/ правото на пенсия е придобито, но все още не е упражнено, като съответният служител ще може да упражни правото си на пенсия след прекратяване на служебното му правоотношение. Във втория от случаите /по т. 15/ правото на пенсия не само е възникнало, но вече е упражнено от служителя и целта на законодателя в този случай е да предостави възможност на органа по назначението да освободи този служител, без да е необходимо да са изпълнени други предпоставки, именно защото този служител вече е пенсионер. Както е видно от фактическата обстановка, настоящият случай не попада в нито една от двете хипотези. За да е възможно прилагането на чл. 215, ал. 1, т. 13 ЗМВР по отношение на служители, които вече са упражнили правото си на пенсия и чието служебно правоотношение с МВР е възникнало преди това, то в законовата норма е следвало такава възможност да бъде изрично предвидена. Доколкото в чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР не е изрично предвидено, че се отнася и за случаите на вече упражнено право на пенсия, при които служебното правоотношение с МВР е възникнало преди служителят да е упражнил правото си на пенсия, то тази разпоредба може да бъде прилагана само за случаите, при които съответният служител е придобил право на пенсия по чл. 69 КСО, но все още не го е упражнил. Следва да се отбележи, наред с горното, че новопридобият осигурителен стаж след пенсионирането може да послужи като основание за изменение на размера на получаваната пенсия, но за този стаж не възниква ново право на пенсиониране за служителя. Поради изложените съображения, неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена при спазване на материалния закон. Служебното правоотношение на Валери Стоянов в случая е прекратено без по отношение на него да са изпълнени предпоставките по чл. 245, ал. 1, т. 13 КСО и затова тази правна норма неправилно е посочена като правно основание за издаване на заповедта. Обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, а поради това че спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменена заповед рег. № К-367/12.01.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на Валери Стоянов Стоянов на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски е основателно, като искания за присъждането им са направени своевременно и пред двете съдебни инстанции. От доказателствата по делото се установява, че същият е направил общо разноски за двете инстанции в размер на 1015 лв., от които 15 лв. държавни такси за двете инстанции и 1000 лв. заплатени адвокатски възнаграждения за двете инстанции /по 500 лв. за първата и за касационната инстанции, видно от приложените по делото договори за правна защита и съдействие, съответно от 8.02.2012 г. и от 10.07.2012 г./. Поради това следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 1015 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,