Решение № 10913 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7868/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на С. О. Д. за отмяна на влязло в сила определение 3561/18.09.2024 г., постановено по адм. д. 968/2024 г. по описа на Административен съд-Пазарджик (АС-Пазарджик), оставено в сила с определение 12955/29.11.2024 г., постановено по адм.д. 10999/2024 г. по описа на Върховния административен съд. В искането за отмяна се твърди, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 от АПК като са представени писмени доказателства, които не са били на разположение на редовните съдебни инстанции, защото не са били изпратени от административни орган като част от административната преписка, а са станали известни на С. Д. в по-късен момент. Аргументира се становище за тяхното съществено значение за преценката относно срока за произнасяне на кмета на Община Пещера, респективно допустимостта на жалбата против мълчалив отказ. Иска се да бъде отменено атакуваното определение и делото да бъде върнато на АС-Пазарджик с указания за разглеждане на спора по същество. Претендират се разноски. Ответникът - кметът на Община Пещера, редовно призован за открито съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по искането за отмяна. Не претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като обсъди наведеното отменително основание и представените писмени доказателства, приема за установено следното: Искането за отмяна е подадено в рамките на сроковете по 240, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК с изрично посочено правно основание - чл. 239, т. 1 от АПК против окончателен съдебен акт, преграждащ движението на производството, поради което е допустимо, а разгледано по същество е основателно по следните съображения: С атакуваното определение 3561/18.09.2024 г., постановено по адм. д. 968/2024 г. по описа на АС-Пазарджик, оставено в сила с определение 12955/29.11.2024 г., постановено по адм.д. 10999/2024 г., по описа на Върховния административен съд, е оставена без разглеждане жалбата на С. О. Д. срещу мълчалив отказ на кмета на Община - Пещера за одобряване на ПУП-ПРЗ по заявление вх. 94-С-14-5/19.06.2024г. и е прекратено производството по делото. Административният съд е приел, че не е формиран мълчалив отказ, защото за кмета на Община Пещера не е възникнало задължение да издаде заповед по чл. 129, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) при липса на решение на ОЕСУТ за приемане на проект за ПУП-ПРЗ. Този извод на първата инстанция е обоснован с представен по делото протокол 04.23.07.2024 г. от заседанието на ОЕСУТ-община Пещера, проведено на 23.07.2024 г. (л. 14 от адм.д. 968/2024 г. по описа на АС-Пазарджик), според който експертният съвет е решил само да обяви на трето заинтересовано лице проекта ПУП-ПРЗ, а не го е одобрил. Тези изводи на АС-Пазарджик са възприети и от горната съдебна инстанция, пред която не са представени други доказателства. С искането за отмяна е представено допълнение към Протокол 04/16.07.2024 г. от заседанието на ОЕСУТ-Община Пещера, проведено на 23.07.2024 г., в който като решение 1 е описано произнасяне по преписка вх. 94С-14-5/19.06.2024 г. от С. Д.-проект за ПУП-ПРЗ за отреждане на част от имот с идентификатор 56277.4.23 в УПИ V-4.1712, За автошоурум и крайпътно заведение в местността Б. път, землището на гр. Пещера, според което този проект отговаря на изискванията за минимален обем и съдържание на градоустройствените проучвания като ОЕСУТ предлага на кмета на община Пещера за издаде заповед, на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ. Това писмено доказателство и писмени доказателства относно начина, по който С. Д. се е снабдил с него, са приети в открито съдебно заседание, проведено на 16.10.2025 г. без да са оспорени от другата страна. Допълнението към протокола от заседанието на ОЕСУТ не е представено при комплектоване на административната преписка пред първата инстанция, а в резултат от неизпълнение на задължението по чл. 152 от АПК решаващият съд не го е обсъдил и съобразил при формиране на фактическия си извод за недоказаност на твърдение на С. Д., че е налице решение на ОЕСУТ, с което е одобрен предложения от него проект за ПУП-ПРЗ и е предложено на кмета да издаде заповед по чл. 128, ал. 2 от ЗУТ. Този факт е от съществено значение за обосноваване на правния извод за недопустимост на оспорването на С. Д. на мълчаливия отказ на кмета на общината да се произнесе по неговото заявление. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК, а не средство за отстраняване на допуснати нарушения от съда или небрежност от страните. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК на отмяна подлежи съдебно решение (или определение), когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Юридическите фактите трябва да са нови (не са били включени във фактическите установявания), но не трябва да са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. ("Българско гражданско процесуално право", 9-то издание, Сиела Норма АД, София, 2012 г ., проф.д-р Ж. С., проф.д-р А. М., проф.д-р О. С., доц.д-р В. П., гл.ас. Р. И., стр. 657). Във всички тези хипотези новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са били известни на страната, която ги представя. В случая ангажирания в настоящото производство писмен документ е съществувал към момента на постановяването на съдебния акт, но не е приет като доказателство по делото, не е бил на разположение на С. Д., който е получил копие от него в друго съдебно производство, по което е представен за първи път от Община Пещера. Този писмен документ следва да бъде разглеждан като ново писмено доказателство от съществено значение за разрешения с атакуваното определение въпрос, а именно допустимостта на жалбата на С. Д.. Налага се извод, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 от АПК за исканата отмяна на влязлото в сила определение, а делото трябва да бъде върнато на първата инстанция за преценка допустимостта на жалбата при съобразяване с новото писмено доказателство относно всички произнасяния на ОЕСУТ-Община Пещера по заявлението на С. Д.. Направените и претендираните от страните разноски за настоящото производство следва да бъдат присъдени съобразно изхода по същество на спора по аргумент от чл. 226, ал. 3 и чл. 249 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав