Решение № 4793 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2158/2017 г.

Решение № 4793 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2158/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Н. И. И. от гр. Я. срещу решение № 5 от 10.01.2017 г., постановено по адм. д. № 212/2016 г. по описа на Административен съд - Я., втори състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт, както и присъждане на разноски. Ответникът - Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Я., чрез юрисконсулт Стоянова, в отговор от 15.03.2017 г., подържа теза за неоснователност на касационната жалба и моли постановеното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Я. е отхвърлил жалбата на Н. И. И. от гр. Я. против решение № 1040-28-32 от 8.08.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Я., с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане № 2113-28-275-10 от 15.06.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. Я. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. Анализът им е обоснован с оглед релевантността на фактите и обстоятелствата към правните норми, които са приложени правилно. От данните по първоначалното дело се установява, че със заявление № 2113-28-275 от 12.04.2016 г., Илиев е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към този момент лицето е навършило 44 години, 5 месеца и 11 дни и е имало общ осигурителен стаж 26 години, 10 месеца и 21 дни, а към 31 декември 2015 г. общият осигурителен стаж е 26 г., 07 м. и 19 дни. Според чл. 44, ал. 1 НПОС за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. В случая на Илиев е призната 1 г. и 6 месеца редовна военна служба за периода 1.11.1989 г. - 30.04.1991 г. По делото не е било спорно, че кандидатстващият за пенсия е внесъл осигурителни вноски по чл. 9а, ал. 1 КСО за 3 г. и шест месеца, за което е било издадено удостоверение обр. УП-16 № 497 от 24.10.2014 г., както и удостоверение обр. УП-16 № 1051-28-32 от 11.04.2016 г. за времето от 21.08.1994 г. до 16.01.1995 г. - 4 месеца и 26 дни. Последният осигурителен стаж не е бил признат от органите на НОИ - гр. Я. по съображения, че е извън срока на обучението му във ВВОВУ "В. Л." - гр. В. Търново. По същество спорният период обхваща времето от 20.08.1994 г. до 17.01.1995 г., който е част от периода от 31.08.1989 г. до 17.01.1995 г. За последния цитиран период е издадено удостоверение № 65 от 17.03.2016 г. на зам. началника на НВУ "В. Л.", в което е посочено, че Н. И. И. е бил обучаем по специалност "Двигатели с вътрешно горене", с продължителност на обучение пет години (60 месеца) за времето 31.08.1989 г. до 17.01.1995 г. В това удостоверение не е отразено въз основа на какви първични документи е издадено и такива не са приложени към него. В диплома за висше образование серия К, рег. № 000623 е посочено, че с решение на държавната изпитна комисия от август 1994 г. на Илиев се признава военна квалификация "офицер от мотострелковите войски - военен инженер по експлоатация на автотранспортна техника" и гражданска специалност "Двигатели с вътрешно горене" с квалификация "машинен инженер". В съдържащото се на лист 55 от първоначалното дело удостоверение рег. № 283-6666 от 30.09.2015 г. от оперативния архив на Българската армия, е посочено, че Н. И. И. е зачислен в списъчния състав на ВВОВУ "В. Л." - гр. В. Търново на 20.08.1994 г., на основание заповед № 0377/1994 г. и отчислен със заповед № 024 от 17.01.1995 г. на началника на цитираното висше военно училище. В това удостоверение не е отразено в какво качество е зачислено и отчислено лицето. С така представените документи Илиев не е доказал, че е бил обучаем и през периода от 20.08.1994 г. до 17.01.1995 г. В чл. 45, ал. 1 от НПОС изрично е посочено, че времето на обучение, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 КСО, се зачита за осигурителен стаж от трета категория и се установява с удостоверение по утвърден образец, издаден от териториалното поделение на НОИ, въз основа на: диплома за завършено висше или полувисше образование, или документ за придобита научна и образователна степен доктор, документ за внесените осигурителни вноски и документ, удостоверяващ срока на обучението или докторантурата. Следователно цитираната норма поставя като изискване дипломата за завършено образование, независимо от вида на учебното заведение и характера на придобитата специалност. От така представените доказателства, обсъдени от първоинстанционния съд и от настоящата инстанция, не се установява, в периода 20.08.1994 г. до 17.01.1995 г., статутът на Илиев да е бил такъв на обучаем. Това обстоятелство лицето е следвало да установи с надлежни документи, което не е сторило. В тази връзка изложените от касатора съображения относно действащото през спорния период законодателство, не го освобождават от задължението за представяне на документи. Ако твърдяното от него, че не е защитил дипломна работа през август 1994 г., а по-късно в рамките на срока за обучение, той е следвало да представи съответни доказателства. В разпоредбата на чл. 9а, ал. 1, т. 1 КСО е предвидено, че за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание, се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. От тази норма се налага изводът, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита реалното време на обучение на лицата, а текстът "но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност" се отнася до тези обучаващи се, които не са успели да се дипломират в рамките на този срок. Последните не могат да ползват за целите на разпоредбата срок извън този, предвиден по учебния план за завършената специалност. Съгласно разпоредбата на § 50 от Преходните и заключителни разпоредби на към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (в сила от 15.08.2015 г. - ДВ, бр. 61 от 2015 г.), лицата по чл. 69, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г. Това законово изискване има пред вид осигурителен стаж по чл. 69, ал. 1 КСО, а именно 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б.. Илиев не е отговарял на цитираното законово изискване, пред вид липсата на общ осигурителен стаж от 27 години, което означава, че не е могъл да ползва преференциалния режим на пенсиониране, елиминиращ възрастта. Според чл. 69, ал. 1 КСО, в сила от 1.01.2016 г., военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. и/или като резервисти на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Р. Б.. Кандидатстващият за пенсия не отговаря на това законово изискване, тъй като няма навършената в тази разпоредба възраст и 27 години общ осигурителен стаж. Като е приел, че решение № 1040-28-32 от 8.08.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Я., с което се потвърждава разпореждане № 2113-28-275-10 от 15.06.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. Я., е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Я. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски в полза на касационния жалбоподател не са дължими. В полза на ответника се присъжда сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,