Решение № 14568 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11674/2014 г.

Решение № 14568 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11674/2014 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по гл. ХII на АПК. С решение № 1134 от 15.05.2014 г., постановено по адм. д. № 3275/2013 г. Административен съд - Варна, първо отделение, 24-ти състав, е отменил решение изх. № 4427 - 78 - 1/27.06.2013 г., издадено от началника на МП"Варна Запад", в частта, с която е определено допълнително мито за внасяне, както и ва частта, с която е определен ДДС за внасяне за размера над 3 373,14 лв., като е отхвърлил жалбата в останалата й част. С определение № 2850 от 15.07.2014 г. по същото дело съдът е осъдил "Метро Кеш енд Кери България"-ЕООД- гр. София да заплати на началника на Митнически пункт "Варна Запад" разноски в размер на 263,08 лв. Срещу така постановеното решение, в отменителната му част, е подадена касационна жалба от началника на Митнически пункт "Варна Запад" чрез процесуалния му представител юрисконсулт Сирма Кирилова. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения се излагат в касационната жалба. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Варна в отменителната му част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на "Метро Кеш енд Кери България"-ЕООД- гр. София изцяло. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции. Ответното по касация дружество "Метро Кеш енд Кери България"-ЕООД- гр. София чрез своя процесуален представител адв. Красен Кискинов взема становище за неоснователност жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд Варна е отменил решение изх. № 4427 - 78 - 1/27.06.2013 г., издадено от началника на МП "Варна Запад", в частта, с която е определено допълнително мито за внасяне, както и ва частта, с която е определен ДДС за внасяне за размера над 3 373,14 лв., като е отхвърлил жалбата в останалата й част. В последната част като необжалвано решението е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по спора: заповедите за възлагане на последваща проверка по реда на чл. 84а от ЗМ, съответно чл. 78, § 2 от Регламент 2913/92 г. на "Метро Кеш едн Кери България"-ЕООД /МККБ/, при която е установено, че по някой ЕАД /подробно описани в митническия акт/ за режим допускане за свободно обръщение и крайно потребление на стоки, внасяни от МККБ, в митническата стойност на стоките не са включени извършени от дружеството разходи - "комисионни за покупки" и суми за транспорт на стоките в рамките на Европейския съюз; основанията, поради които митническият орган е приел, че посочените на отделен ред "комисионни при покупка" по своето естество представляват възнаграждение за посредническа услуга, което следва да бъде включено в митническата облагаема стойност. Първоинстанционният съд е формулирал и основния спорен между страните въпрос - какво е естеството на възнаграждението, което е било посочено от жалбоподателя/сега ответник по касация/ на отделен ред - дали е комисионно възнаграждение, или възнаграждение за посредничество, и следва ли то да бъде включено в митническата облагаема стойност. За да отговори на спорният въпрос, административният съд е дефинирал понятието "митническа облагаема стойност", като е възпроизвел е съдържанието на разпоредбите на Регламент 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на общността и Регламент № 2454/93 на Съвета от 2.07.1993 г. относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент 2913/92 и вътрешното законодателство относно облагаемата митническа стойност /ОМС/ - договорната стойност на стоките, платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33. С оглед на последните разпоредби е посочено, че те допускат по изключение от митническата облагаема стойност да бъдат изключени заплатените комисионни възнаграждения за покупката /чл. 29, § 1, б. "а", "I" и чл. 33, § 1, б. "д" от Регламент 2913/, като условието за това сумите заплатени за комисионни при покупка да бъдат разграничени от действително платената или подлежаща на плащане цена. За установяване на това обстоятелство по делото е била назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че разходите за комисионна за покупка, транспорт, застраховка и прочие, са посочени на отделни редове, като всеки разход е описан по основание и стойност, с което вносителят е изпълнил законовото изискване на нормата на цитирания вече чл. 33 от регламента. След това решаващият съд е изложил своите правни изводи защо не споделя тезата на митническия орган, че в случая се касае не за комисионно възнаграждение, а за комисионна за посредничество, поради което следва да бъде включено в митническата облагаема стойност. Анализирайки събраните по делото писмени доказателства, в това число сключения договор за комисионерство, първоинстанционният съд е посочил, че MGB HK Ltd. е действал като комисионер - от свое име, но за сметка на МККБ. По отношение на фактурите, приложени в томове 6, 7, 8 и 9 от делото, е отбелязано, че MGB HK Ltd. просто е префактурирало стойността на стоките/конвентирани в евро/ и е прибавяло останалите разходи по транспортирането и застраховането на товарите, посочвайки тях и комисионната, която му се дължи, на отделен ред. Съжденията на административния орган за действителните отношения между MGB HK Ltd. и МККБ относно политиката за закупуване на стоки са квалифицирани като неотносими за спора, а като относими са приети конкретно установените факти. В тази връзка са направени констатации, че MGB HK Ltd. е придобивал права върху стоките от свое име, но за сметка на комитента, каквото е изискването на чл. 348 и сл. от ТЗ, както и че от фактурите се установява, че е изпълнено изискването на чл. 355 от ТЗ за изпълнение от страна на комисионера на задължението за отчитане на дейността и за прехвърляне на стоките на комитента. Първоинстанционният съд е извършил и съпоставка между договора за търговско посредничество и комисионния договор, като е посочил, че за посредника не съществува почти никакъв търговски риск и неговото задължение е да свърже търговците и подпомогне преговорите им, докато при комисионни договор възникват много повече рискове, включително и задълженията на комисионера да изпълни поетите за сметка на комитента задължения. Акцентирано е и обстоятелството, че по нито една от процесните фактури не е установено да са възникнали преки търговски отношения между МККБ и дружествата, от които са закупени стоките, от което следва, че MGB HK Ltd. е действал като комисионер, а не като посредник. Като допълнително обстоятелство в тази насока е отбелязан и факта, че до момента на натоварване на стоката за транспорт, като титуляр на стоката е манифестирано MGB HK Ltd., а след това всички спедиторски документи са издавани на името на МККБ. В решението е направено и позоваване на практика на Съда на Европейския съюз по този въпрос - решението по делото № С - 299/90 г., представено в легализиран вид на л. 2654 от делото, с което се приема, че комисионната за покупка не следва да се включва в митническата стойност, дори когато вносителят е описал агента за покупката като продавач и е декларирал цената на стоката като фактурирана от същия агент /аналогично на процесния казус/. На база на гореизложеното е направен краен извод, че оспореният митнически акт се явява незаконосъобразен в частта му, в която към митническата облагаема стойност са прибавени сумите за заплатени "комисионни за покупка" и са определени задължения за допълнително мито. По отношение на останалата част от административния акт /определено ДДС за внасяне върху сумите за транспорт, които не са били включени в декларацията за митническата облагаема стойност/ съдът е приел, че жалбата е неоснователна. Решението на Административен съд - гр. Варна в обжалваната му отменителна част е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, но основното оплакване е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно е приел, че в случая се касае за "комисионно възнаграждение", което не следва да бъде включено в митническата облагаема стойност, като този извод е изграден без обсъждане на всички доводи и аргументи на административния орган. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема следното: По делото няма спор за факти и същите правилно са възпроизведени в първоинстанционното решение. Правилно е и даденото тълкуване на закона относно правната уредба на митническата облагаема стойност. Предвид на становищата на страните правилно е определен и основният спорен въпрос по делото - какво е естеството на възнаграждението, което е било посочено от жалбоподателя/сега ответник по касация/ на отделен ред - дали е комисионно възнаграждение, или възнаграждение за посредничество, и следва ли то да бъде включено в митническата облагаема стойност. Даденият отговор на спорния въпрос е логически обоснован на фактите по делото и се споделя от настоящия касационен състав. В по-голямата си част оплакванията в касационната жалба се изразяват в преповтаряне на констатациите на доклада, съставен в хода на последващата проверка /л. 88 и сл. от първоинстанционното дело/, като на определени места в жалбата се изтъква, че дадено обстоятелство не е било обсъдено от първоинстанционния съд. Предвид големия обем на делото и отчитайки обстоятелството, че по същество оспореният митнически акт не притежава никакви мотиви, подобен начин на излагане на оплакванията се явява некоректен. От изложеното в жалбата например не става ясно в какво точно се изразява нарушението на първоинстанционния съд, че не е коментирал Сборника с текстове по митническа стойност на Комитета по Митническия кодекс на Общността TAXUD/800/2002 - BG, публикуван в www/customs. bg. Така или иначе основният спорен въпрос предполага тълкуване на установените факти по делото, основно свързани с характера на сключения договор между MGB HK Ltd. и Метро - АД, и дали същият съставлява комисионен договор, от което да следва, че заплащаната по силата на този договор комисионна не следва да бъде включвана в митническата облагаема стойност - чл. 33, б. "д" от Регламент 2913/92. За да отговори на спорния въпрос първоинстанционния съд е направил съпоставка между белезите на комисионния договор по смисъла на чл. 348 и сл. от ТЗ и посредническия договор. Наведените в касационната жалба оплаквания, че въз основа на този анализ е била направена неправилна преценка на събраните по делото доказателства, не се споделят от настоящата инстанция. В закона липсва ограничение комисионният договор да бъде рамков и да създава трайни взаимоотношения между страните. В тази насока правилно е отбелязано, че характеристиките на договорните отношения следва да се извеждат от установените факти по делото, а не от особеностите на търговската политика на дружествата, включени в състава на групата Метро. Следва да бъде посочено, че много от обстоятелствата, свързани с отговора на спорния въпрос, са намерили отговор в заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, която не е била оспорена от представителя на митническия орган, в това число относно това какви документи са били представяни при подаване на митническата декларация, какви документи са били издавани в отношенията комисионер - комитент и прочие. При изграждане на своите изводи първоинстанционният съд се е позовал и на тълкуването на закона, дадено в решението на СЕС от 25.06.1991 г. по дело № С - 299/90/приложено в заверен превод на л. 2654 и сл. от първоинстанционното дело/, според което, сделката между производителя или доставчика на стоките от една страна и вносителя от друга, е сделката, която трябва да се вземе предвид при определяне на митническата облагаема стойност за остойностяване на стоки за митнически цели, ако агентът е използвал своето име, но фактически е представлявал вносителя, действайки от негово име и че комисионната за покупка не трябва да се включва в тази стойност, дори когато вносителят е описал агента по покупката като продавач и е декларирал цената на стоките като фактурирана от същия агент. В касационната жалба се правят оплаквания, че административният съд не е съобразил аргументите на митническия орган, че от страна на МККБ не са били представени достатъчно доказателства за определяне на митническата облагаема стойност. Това оплакване не може да бъде споделено. При изграждане на изводите си първоинстанционният съд е обсъдил относимите към спора доказателства, а в заключението на вещото лице изрично е записано, че към момента на оформяне на процесните ЕАД митническият орган е разполагал с цялата необходима информация за митническата стойност и за продавача на внасяните стоки. Допуснатите неточности по отношение на начина на оформяне на митническата декларация правилно са били квалифицирани като неотносими към спора, доколкото е установено по несъмнен начин спазването на законовото изискване заплатеното комисионно възнаграждение за покупката да е изведено на отделен ред, за да може да бъде разграничено от заплатената цена за внасяните стоки, в който смисъл е и тълкуването, дадено в посоченото по-горе решение на СЕС. Наведените в жалбата доводи, свързани с т. н. "неокончателни данни", също представляват механично преповтаряне на констатациите на доклада от последващата проверка. По отношение на тези доводи в хода на делото е установено чрез заключението на експерта, че механизмът за годишно изравняване не е предпоставка за частично избягване на заплащането на мита и други публични вземания. По сходен начин стои въпросът и за наведените аргументи за неправилност на съдебното решение, свързани със спецификите на счетоводното отчитане на стоките от дружеството, които специфики не са определящи за изчисляване на митническата облагаема стойност. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Варна в обжалваната му отменителна част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,