Решение № 319 от 8.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 178/2010 г.

Решение № 319 от 8.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 178/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на въззивно ч.н.д. № 225/2009 г. на Разградския окръжен съд и отмяна на определение № 97/22.ХII.2009 г. на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Поддържа се, че делото следва да се върне за ново разглеждане от въззивния съд, за да се приложи законосъобразно чл. 25 - чл. 23 НК по отношение на осъдения Д. Д. С.. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения за нарушение на закона. Осъденият Д. Д. С. не оспорва искането и изложените в него съображения, че въззивният съд с решението си е утежнил положението му. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Разградският районен съд с определението от 22.10.2009 г. по ч.н.д. № 615/2009 г. приложил чл. 25 вр. чл. 23 НК и наложил едно общо наказание - най-тежкото от определените по н.о.х.д. № 896/2008 г., н.о.х.д. № 536/2008 г. и н.о.х.д. № 244/2009 г. /и трите на Разградския районен съд/ лишаване от свобода в размер на 1 г. и 3 месеца, за изтърпяването на което е определил първоначален строг режим. На основание чл. 24 НК го е увеличил с 6 месеца, т. е. осъденият да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. и 9 месеца в затворническо общежитие от закрит тип при строг режим. Приложил чл. 25, ал. 2 НК за изтърпяната част, считано от 05.01.2009 г. По повод жалба на осъдения в частта относно приложението на чл. 24 НК Разградският окръжен съд с решение № 97/22.12.2009 г. по въззивно ч.н.д. № 225/2009 г. отменил определението по ч.н.д. № 615/2009 г. и на основание чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК наложил общо наказание от определените по н.о.х.д. № 244/2009 г. и по н.о.х.д. № 773/2006 г. - лишаване от свобода в размер на 1 г. и 3 месеца и е определил първоначален строг режим на изтърпяване. Приложил чл. 24 НК и увеличил общото наказание с 6 месеца, т. е. осъденият да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на 1 г. и 9 месеца в затвор при строг режим. На основание чл. 25, ал. 3 НК приспаднал изцяло наказанието пробация, наложено му по н.о.х.д. № 773/2006 г., като две от определените му пробационни мерки със срок за всяка по една година /чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК/ приравнил на по 6 месеца лишаване от свобода, а тази по ал. 3, т. 3 - 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото - на 50 дни. Това решение мотивирал със съображения за спазване на принципа за най-благоприятно съчетание за осъдения. Особеното мнение на чл. от състава е мотивирано с неправилно приложение на чл. 231 ЗИНЗС. Искането, в което са изложени съображения за допуснато нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НК, е основателно. Осъденият има общо 12 влезли в сила съдебни актове за извършени от него престъпления от общ характер. С определение по ч.н.д. № 73/2009 г. Разградският районен съд е наложил общо наказание от определените по н.о.х.д. № № 523/2003 г., 345/2003 г., 718/2003 г., 506/2004 г. и 720/2004 г. - всички на Разградския районен съд. С определение по ч.н.д. № 615/2009 г. на Разградския районен съд е наложено общо наказание от определените по н.о.х.д. № № 81/2004 г. и 296/2004 г. /и двете на Разградския районен съд/, а по отношение на наказанието по н.о.х.д. № 951/2005 г. на Разградския районен съд е приложен чл. 27, ал. 3 НК. По това и по двете съвкупности наказанията са изтърпени. Окръжният съд е приел, че са налице основания за включване в една съвкупност наказанията по н.о.х.д. № 244/2009 г. (включено в съвкупността с наказанията по определението на районния съд) и това по н.о.х.д. № 773/2006 г. Не изложил съображения по отношение на определението в частта му за н.о.х.д. № № 896 и 536, макар че го е отменил и вместо него е постановил решението си. Приложил е чл. 25 вр. чл. 23 НК и е наложил едно общо наказание, най-тежкото от определените - 1 г. и 3 месеца лишаване от свобода. Приложил е чл. 25, ал. 3 НК и е приспаднал изтърпяното изцяло наказание пробация по начин, който противоречи на закона. Приложил и чл. 24 НК също в противоречие със закона и съдебната практика. Допуснатите нарушения на закона са довели до утежняване положението на осъдения и нарушаване на принципа за прилагане на чл. 25 - чл. 23 НК по начин, който е най-благоприятен за него. Това следва от съдържанието на решението, че отменя определението и включва в съвкупността само две от общо четирите дела, по които има наложени наказания и са налице предпоставките по чл. 25 вр. чл. 23 НК. Освен това е приложил чл. 24 НК и е увеличил наказанието лишаване от свобода, независимо, че не са налице всички, предвидени в нормата предпоставки, една от които е наложените наказания да са от един и същ вид. В конкретния случай наказанието по н.о.х.д. № 244/2009 г. е по вид лишаване от свобода, а това по н.о.х.д. № 773/2006 г. - пробация. Такава възможност има, но ако в съвкупността са били включени наказанията по четирите посочени по-горе дела, защото две от тях са по вид лишаване от свобода, а не само за двете наказания, които са от различен вид. Съдът е бил длъжен да приложи принципа за най-благоприятно съчетание за осъдения, спазвайки указанията, дадени с П № 4/1965 г. на Пленума на ВС и решение № 11/1987 г. на ОСНК. Неправилно е отменено определението и в частта относно приложението на чл. 25, ал. 2 НК за наказанието пробация, наложено по н.о.х.д. № 536/2008 г., което осъденият е бил изтърпял и в нарушение на закона е приложен чл. 23, ал. 3 НК за вече изтърпяното наказание пробация, наложено му с присъдата по н.о.х.д. № 773/2006 г. Начинът, по който е направено това, е в противоречие с чл. 231, ал. 1 ЗИНЗС. Неправилно мнозинството от състава е приело, че следва да се трансформира времетраенето на всяка една от пробационните мерки на наказанието лишаване от свобода. Всички определени мерки се изпълняват едновременно, изтърпяването на наказанието се отчита с приключване изпълнението на пробационната мярка с най-дълъг срок и той подлежи на зачитане при условията на чл. 25, ал. 3 НК само веднъж. От изложеното следва, че начинът и обхватът, по който са приложени чл. 25 чл. 23 НК не отговарят на изискванията по отношение на осъдения да бъде приложен принципа за най-благоприятно съчетание, защото не са включени в съвкупността деянията по четирите посочени дела, неправилно е приложен чл. 24 след като са налице наказания от различен вид и като не е направена преценка за необходимостта от увеличаване след законосъобразно определяне на общото наказание, както и несъответствието с изискванията за приспадане на изтърпените изцяло или отчасти наказания според чл. 25, ал. 2 и ал. 3 НК. Изложеното налага извода, че искането за отмяна по реда на възобновяването на въззивното решение поради допуснато нарушение на закона е основателно. Затова и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение