Решение № 8964 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5964/2014 г.

ВАСIV отделение27.06.2014 г.докладчик Тодор Петков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 296 от 12.03.2014 г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка, вх. № КЗК-181/13.02.2014 г. ОСЪЖДА "Дорниер Консултинг" ООД, със седалище и адрес на управление: ул. "Граф фон Зоден" № 10, 88090 Именщаад, Търговски регистър Улм - KRB, N 631386, ИН по ДДС DE 811 813 172 и "Ърнст енд Янг" ООД със седалище и адрес на управление: ул. "Митлерер Пфад" № 15, 70499 Щутгарт, Търговски регистър в Щутгарт - HRB 730277, ИН по ДДС DE 147799609 като участници в Консорциум "ДоЪЯ Тол България" със седалище и адрес на управление: Федерална Република Германия, пл. "Плац фор дем нойен тор", Берлин с адрес за кореспонденция: офис 1, ет. 1, ул. "Вискяр планина" № 2, да заплатят на Министерство на регионалното развитие, гр. София, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 (петстотин ) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8964 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5964/2014 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във чл. 122е от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по касационна жалба от Консорциум "ДоЪЯ Тол България", създаден с договор за консорциум между "Дорние Консултинг" ООД и "Ърнст енд Янг" ООД, подадена чрез процесуални представители адв. Р. Петров и адв. П. Славов, против Решение № 296 от 12.03.2014 г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка, вх. № КЗК-181/13.02.2014 г., с което е оставена без уважение жалбата на консорциума против срещу Решение № РД-02-14-677 от 24.07.2013 г. на Главния секретар на Министерство на регионалното развитие с което е прекратена обществена поръчка с предмет: "Извършване на консултантски услуги по отношение анализ на възможностите и вариантите за въвеждането на интегрирана електронна система за предоставяне на европейска услуга за електронно събиране на такси (ЕУЕСТ) при ползване на пътна инфраструктура от републиканската пътна мрежа в Република България" и на участващите дружества са възложени разноските по производството. Обстоятелствено са релевирани доводи, че решението е постановено в нарушение с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно се твърди, че не са били налице визираните от възложителя фактически и правни основания за прекратяване на процедурата, което нарушение неправилно е санирано от КЗК. По подробно развити съображения в писмени бележки моли решението на КЗК да бъде отменено. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът - Министърът на регионалното развитие чрез процесуален представител юриск. Терзийска в съдебно заседание и допълнително в подробно писмено становище релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и доказателствата по делото, Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 122е, ал. 1 от ЗОП 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Основния спор е правен е се концентрира относно обстоятелството дали в хипотезата на чл. 39

1

т. 5 от ЗОП възложителят е могъл да предвиди причините, поради които е възникнала невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката. Като причини за прекратяване на процедурата възложителя е съобразил писмо вх. № 90-05-1155 (1)/19.07.2013 г., с което УО на ОПТ ( Оперативна програма "Транспорт") е уведомил възложителя, че предвид натрупаното към настоящия момент закъснение в резултат на обжалването на проведената тръжна процедура за избор на изпълнител, считаме за невъзможно проектът да бъде реализиран в рамките на настоящия програмен период до края на 2015 г., при спазване на договорните условия с избрания изпълнител. В тази връзка е преценено, че на настоящия етап от процедурата не е възможно да бъдат извършвани изменения на условията, при които е открита (вкл. и в проекта на договор относно финансовите параметри). Не е налице възможност за осигуряване на нужното финансиране за изпълнение на предмета на поръчката в неговата цялост (средствата за нейното изпълнение са предвидени само и единствено по ОПТ). С оглед на гореизложеното обществена поръчка с предмет: "Извършване на консултантски услуги по отношение анализ на възможностите и вариантите за въвеждането на интегрирана електронна система за предоставяне на европейска услуга за електронно събиране на такси (ЕУЕСТ) при ползване на пътна инфраструктура от републиканската пътна мрежа в Република България" следва да се прекрати на основание чл. 39, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗОП, поради невъзможност да бъде осигурено финансиране за изпълнение на поръчката. По последвалото обжалване, в протеклото производство КЗК е преценила, че посочените причини са достатъчно основание възложителят в условията на обвързана компетентност в хипотезата на чл. 39, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗОП да постанови обжалваното решение за прекратяване на процедурата. Преценено е, че полученото от възложителя (МРР) писмо е достатъчно основание последния да прекрати процедурата съгласно чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП, предвид това, че последвалото й забавяне във времето поставя пред невъзможност нейното изпълнение в срок - 30.10.2015 г., а оттам и реалната невъзможност да се усвоят предвидените европейски средства осигурени от Европейския фонд за регионално развитие. Същевременно в бюджета на МРР не са предвидени средства за изпълнението на този проект, съставляващи 15% съфинансиране, което допълнително обуславя прекратяването на поръчката. В случая, следва да се има в предвид и обстоятелството, че с анекс № 1 от 21.02.2014 г. към Договор № ДОПТ-11 от 04.07.2012 г. за безвъзмездна финансова помощ, Договарящият орган - Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Бенефициента са прекратили Договора, като са отчели, че по проекта няма докладвани разходи и реализирана безвъзмездна финансова помощ. При тези обстоятелства е прието, че извършеното прекратяване на договора за безвъзмездна финансова помощ от страна на Управляващия орган на ОПТ е годно правно основание Решение № РД-02-14-677 от 24.07.2013 г. за прекратяване на процедурата по възлагане на обществената поръчка да бъде оставено в сила, доколкото последващата в резултат на това приключване на договора невъзможност да се осигури финансиране на проекта, безспорно попада в хипотезата на чл. 39, ал. 1, т. 5 предложение второ от разпоредбата. При извършената понастоящем касационна проверка по чл. 218 АПК на правилността на решението на КЗК не се установиха визираните от касатора отменителни основания. Правилна в съответствие с приложимото право е преценката с обжалваното решение на релевантните по спора факти. Действително за възложителя независимо от волята му са възникнали причини, които обективно възпрепятстват финансирането на поръчката по предварително обявените условия. За да е бил длъжен да предвиди причините, поради които не е възможно да се осигури финансиране, за него следва да са съществували обосновани на обективни данни предположения за бъдещи събития, които във всички случаи да е бил длъжен да прогнозира и така да предотврати подобно приключване на процедурата. Видно от установените факти и доказателства по делото, такива обстоятелства не се установяват, поради което не може да му се вмени в дължимо поведение предвиждането на независещи от него затруднения до степен на невъзможност за финансиране. В жалбата са наведени редица доводи относно наличието на финансови възможности у възложителя, като се твърди, че изложените доводи не са достатъчно основание за прекратяване на процесната обществена поръчка. Тези доводи са неоснователни, тъй като е преценката на финансовите възможности за финансиране на определена обществена поръчка от една страна е в рамките на оперативната самостоятелност на възложителя да градира приоритетите си, но във всички случаи прекратяването от възложителя на обществена поръчка, по която вече има класиран участник следва да стане единствено при наличието на правните и фактически основания за това, а именно с мотивирано ( с посочените правни и най-вече фактически основания) по см. на чл. 39 ЗОП решение, какъвто е настоящия случай . В случаите по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗОП, към които се отнася конкретният казус, предвид бланкетния характер на разпоредбата, посочена като правно основание, от чието наличие се извежда упражненото субективно материално право, е необходимо органът да изложи и фактическите обстоятелства, които е квалифицирал като материалноправни предпоставки, субсумирани в цитирания законов текст. Посочването на фактически основания позволява да бъде извършена преценка на законосъобразността на упражненото право на едностранно прекратяване на обществената поръчка. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало и е извършено при издаване на административния акт, с което е изпълнено изискването за мотивиране при прилагане на бланкетна правна норма като условие за неговата законосъобразност. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, посочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо изводът на КЗК, че възложителят като е обосновал невъзможността за финансиране е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта е правилен и следва да бъде споделен. Възраженията на жалбоподателя по съществото на спора са неоснователни - сочените касационно-отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на КЗК са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства като е съобразена спецификата на обществената поръчка и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон, релевантни за правилното прекратяване на процедурата. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото си приповтарят доводите и оплакванията в жалбата пред КЗК, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в жалбата доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице отменителни основания, поради което решението на КЗК като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора пред настоящата инстанция, на ответника Министерство на регионалното развитие следва да бъдат присъдени своевременно поисканите в настоящото касационно производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлизат на 500 лева.

Цитирани разпоредби

1