Решение № 11189 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2375/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационната жалба на началник отдел Оперативни дейности Варна в главна дирекция Фискален контрол ЦУ на НАП, чрез юрк. Стоянова, срещу Решение 23/24.01.2023 г. на Административен съд Русе, постановено по адм. д. 517/2022 г., с което, по жалбата на Ателие Стронко ЕООД, [ЕИК], гр. Русе, [улица], представлявано от С. Великов, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ 208-ФК/08.11.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Варна в главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Въведено е касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон. Заявено е несъгласие с извода на съда, че мотивите на органа за продължителността на ограничителната мярка са бланкетни. Искането е за отмяна на решението, за отхвърляне на оспорването срещу административния акт и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, Ателие Стронко ЕООД, не ангажира становище по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за нейната допустимост и основателност. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното първоинстанционно решение с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Административен съд Русе е сезиран с жалба от Ателие Стронко ЕООД срещу ЗНПАМ 208-ФК/08.11.2022 г., с която е разпоредено запечатване на търговски обект магазин за хранителни и промишлени стоки, намиращ се в гр. Русе, пл. Възрожденски 6, стопанисван от дружеството и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за това, че на 05.11.2022 г. в 12,45 ч. е извършена контролна покупка на минерална вода и бонбони на обща стойност 1,94 лв., платени в брой на С. Великов без да е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки. Първоинстанционният съд е обосновал извод за допустимост и основателност на оспорването. Приел е, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. Подробно е мотивирал извода си за доказаност на фактическите основания, посочени в нея, съответно за наличието на правното основание на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а) ЗДДС в приложимата му редакция (ДВ, бр. 104 от 2020 г.) за налагане на ПАМ запечатване на обект. Аргументите на съда за отмяната на акта са свързани с липсата на конкретни мотиви в него относно срока на ПАМ и нарушение на принципа на пропорционалност, въпреки декларативно заявеното от административния орган съобразяване с него. Решението на административния съд е правилно и съответно на приложимия материален закон. То е обстойно мотивирано и с него е даден отговор на всички относими към спора въпроси. На основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК съдържанието на мотивната част на първоинстанционното решение не следва да бъде възпроизвеждано. Не кореспондира със съдържанието на административния акт касационният довод, че в него са изложени конкретни мотиви относно срока на ограничителната мярка едва в касационната жалба органът се позовава на адреса на обекта в централната градска част, на предлагания асортимент, предполагащ голяма посещаемост и оборота на търговеца за една година назад, възлизащ на 129 222,72 лв. Изводите на съда за несъобразяването на наложената ПАМ с принципа на пропорционалност съответстват на приетото от СЕС в неговото решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 макар същото да не е било постановено към датата на оспорения в настоящото касационно производство съдебен акт (т. 47, т. 51 и т. 56). Като е мотивирал незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата, първостепенният съд е постановил правилно решение, което не страда от порока, заявен в касационната жалба. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,